Венецуела прави референдум за анексиране на част от Гвиана и нейния петрол
Пораждат се предпоставки за нов военен сблъсък, този път в Латинска Америка
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
- Възможността Венецуела, която е съюзник на Русия, да последва референдума с нахлуване в западно ориентираната Гвиана предизвика безпокойство в региона.
- Бразилия заяви, че е увеличила военното присъствие в северните си райони, които граничат с двете държави.
- Гвиана се опасява, че референдумът може да бъде претекст за заграбване на земя, и се обърна към Международния съд с молба да го спре.
Повече от 200 години Каракас претендира за права върху Есекибо - обширна част от територията на съседна Гвиана. Но едва сега реши да проведе референдум сред венецуелците за завладяването на зоната с площ около 160 хил. кв. км. Засиленият интерес към обширната амазонска джунгла се дължи отчасти на нейните ресурсни богатства, включително офшорните петролни залежи, които от 2019 г. насам превърнаха Гвиана в най-бързо развиващата се икономика в света. Друга причина са изборите догодина във Венецуела, на които лидерът Николас Мадуро ще търси преизбиране.
Безпокойство в региона
Възможността Венецуела, която е съюзник на Русия, да последва схемата с провеждането на "референдум" и последващо нахлуване в западно ориентираната Гвиана предизвика безпокойство в региона. Тази седмица Бразилия заяви, че е увеличила военното присъствие в северните си райони, които граничат с двете държави, пише в анализ Financial Times.
"В неделя, 3 декември, ние ще отговорим на провокациите на Exxon, Южното командване на САЩ и президента на Гвиана с народен вот", заяви Мадуро по време на излъчването на седмичната си телевизионна програма на 20 ноември.
Гвиана се опасява, че референдумът може да бъде претекст за заграбване на земя, и се обърна към Международния съд (МС) с молба да го спре. Каракас отхвърли позицията на Гвиана, въпреки че претенциите ѝ към земята до голяма степен не са международно признати.
"Това е учебникарски пример за анексиране", заяви по-рано този месец в Хага Пол Райхлер, американски адвокат, представляващ Гвиана пред Международния съд. Като допълни, че Венецуела подготвя струпване на войски в района на Есекибо, в случай че реши да наложи със сила резултатите от референдума.
Властта Каракас от своя страна твърди, че негови войски провеждат операции за борба с незаконния добив на полезни изкопаеми в близост до територията - рядко населен регион, в който живеят около 200 хил. гвианци, говорещи английски и езици на коренното население, но слабо испански.
В Бразилия местните медии съобщават, че сенатор от щата Рорайма е заявил, че министърът на отбраната се е съгласил с исканията му за изпращане на военни подкрепления в община Пакарайма, стратегическо място за достъп до Есекибо.
Вътрешна подкрепа за Мадуро
В същото време анализаторите се питат дали Венецуела наистина ще се опита да анексира територията. Те твърдят, че провеждането на референдума има за цел да подсили вътрешната подкрепа на Мадуро преди изборите, които Венецуела се съгласи да проведе в замяна на облекчаване на изтощителните санкции, наложени от САЩ.
"Политическите изчисления карат Мадуро да ескалира напрежението в опит да събуди националистически настроения, но същите тези политически изчисления ограничават и военните му възможности", казва Теодор Кан, директор за региона на Андите в консултантската компания Control Risks.
"Действителна инвазия би затворила вратата за по-нататъшни преговори със САЩ и би принудила администрацията на Байдън да наложи отново санкции в петролния сектор."
Мадуро трябва да мобилизира верните си съмишленици, за да защити двете десетилетия на социалистическо управление. През това време Венецуела се срина икономически, държавната петролна индустрия беше разрушена, стигна се до масова емиграция и драстично нарастване на престъпността.
Луис Висенте Леон, ръководител на базираната в Каракас изследователска фирма Datanálisis, заявява, че правителството използва референдума, за да намали ефекта от първичните избори за президент, проведени от опозицията през октомври въпреки неодобрението към правителството. Първичните избори доведоха до урните 2.4 млн. гласоподаватели, което е доста над очакванията.
Мадуро, който е на власт от 2013 г., когато неговият предшественик Уго Чавес почина от рак, все още не е обявил официално кандидатурата си за предстоящите избори. Въпреки това се очаква той да се кандидатира, въпреки че по данни на Datanálisis рейтингът му е едва 20%, в условията на икономическа и хуманитарна криза.
Преизбирането на Мадуро през 2018 г. беше счетено от САЩ и техните съюзници за измама. Този път Вашингтон облекчи санкциите върху петрола и златото за 6 месеца, за да стимулира Мадуро да проведе "свободни и честни" избори. Това решение последва споразумението между Мадуро и подкрепяната от САЩ фракция на опозицията за възобновяване на политическите преговори.
Въпреки това надеждите за някакво промяна бяха помрачени, когато подкрепяният от правителството Върховен съд отмени резултатите от първичните избори на опозицията, които бяха убедително спечелени от Мария Корина Мачадо. Мачадо, бивш пропазарен депутат, който някога призова за външна военна намеса във Венецуела, в момента има забрана да заема държавни длъжности, което според нея няма да я спре да се кандидатира.
Въпреки че правителството и разединената опозиция са съгласни, че регионът Есекибо е част от територията на Венецуела, Мачадо заяви, че референдумът е "отвличане на вниманието", което трябва да бъде преустановено. Тя се застъпва за разрешаване на спора в Международния съд.
Въпросите на референдума
Референдумът ще постави пет въпроса пред гражданите. С един от тях се иска да се одобри предоставянето на венецуелско гражданство на всички жители на региона Есекибо и създаването на нова държава в рамките на Венецуела, а с друг се пита дали избирателите признават юрисдикцията на Международния съд да се произнесе по въпроса.
През април Международният съд постанови, че е компетентен да се произнесе по териториалния спор, след като през 2018 г. Гвиана поиска да потвърди границата, която е била начертана в арбитраж през 1899 г. между Венецуела и тогавашната колония Британска Гвиана. Окончателното решение обаче може да отнеме години.
Американска делегация посети Гвиана тази седмица и обсъди "процесите за повишаване на военната готовност и способностите на двете страни да реагират на заплахи за сигурността", съобщиха от посолството на САЩ в Джорджтаун.
Бхарат Джагдео, вицепрезидент на Гвиана, заяви миналата седмица, че "ще бъдат използвани всички налични възможности за защита на страната ни. Всяка възможност."
Претенциите на Венецуела
Каракас отдавна смята, че река Есекибо на изток от региона е неговата естествена граница, както е било по време на испанското управление преди 1899 г. Но интересът на Венецуела да предявява тези претенции е колеблив. През 2004 г., докато търси международна подкрепа за своята Боливарска революция, Чавес заявява в Гвиана, че Джорджтаун има право да предоставя концесии на територията на Есекибо.
Но от 2015 г. насам, когато ExxonMobil обяви, че е открила нефт край бреговете на Есекибо в блока "Стабрук", Каракас възприе по-войнствен тон.
През октомври тази година американската компания - която ръководи консорциум за добив на нефт в южноамериканската страна - направи още едно откритие във водите, за които претендира Венецуела. Офертите за сондиране бяха възложени на компании, сред които Exxon, френската Total и местната Sispro.
Франсиско Моналди, експерт по енергетика за Латинска Америка в университета "Райс" в Хюстън, заяви: "Досега сондажите и откритията на Exxon са в района северно от безспорната сухоземна територия на Гвиана, но присъдените петролни блокове навлизат в спорните води."
Преобразената Гвиана
Петролът преобразява икономиката на Гвиана, която според МВФ е нараснала с 62% през миналата година и се очаква да се увеличи с още 37% през тази. С около 11 млрд. барела запаси и население от едва 800 хил. души, страната разполага с най-голямото количество петрол на човек от населението в света.
В същото време Венецуела има най-големите доказани запаси в света и в разцвета си в началото на века изпомпваше около 3 млн. барела на ден, но лошото управление, корупцията и санкциите доведоха до срив на производството. През септември тази година тя изпомпваше 735 хил. барела дневно.
Говорител на Exxon заяви, че "граничните въпроси трябва да се решават от правителствата и съответните международни организации".
8 коментара
Тцъ.
Плъзгането по съждението "приятелят на нашия неприятел и е наш неприятел" не прави Венецуела "съюзник на Русия", както твърди Капитал. Ако се върви по тая писта, Венецуела най-трябва да е съюзник на куб на Китай, който е инвестирал в икономиката ѝ и най-вече в петрола ѝ милиарди $.
Всъщност САЩ при Тръмп се опитаха чрез белото момче Хуан Гуайдо (Капитал така му се радваха тогава, но какво стана с него? Оттече...) да направят преврат в Каракас, опитаха и с провокация през Колумбия, а като не стана нищо, наложиха забрана на износа на петрол. Което всъщност удари рафинериите в Тексас и Луизиана, които купуваха свръхтежкия нефт на PDVSА.
И по темата.
Зоната Есекибо е неразпраделено испанско колониално наследство при формиранто на независими държави в Латинска в края на XIX в. Само че на мястото на испанските колониалисти мигновено идват британските. Чак през 60-те с отмирането на Британската колониална империя започват да се поставят някакви държавни граници, които към онзи момент отчитат разпределението на силите, но не и на етническите територии.
Всички венецуелски президенти от 1899 г. насам говорят за "връщането" на Есекибо, но единствен Мадуро преди месец предприе реални действия, уникални в световен мащаб: попита сънародниците си дали са готови да водят война за територия, която изкуствено е отделена от държавата им. И освен това е безкрайно богата на природни богатства.
Що за диктатор е този, който пита гражданите дали са склонни да воюват за родината си?!
Вас демократичното евроатлантическо правителство пита ли ви дали да изпразни складове на армията ни и да я превърне в трупен донор на Украина?
Розовата пропаганда с Мадуро видимо си счупи зъбите...
Резултатът от референдумт е предизвестен. Венецуелците са съгласни да воюват.
Силите са несъразмерни. Гвиана има 4 батальона, докато Венецуела има една от най-модерно въоръжените (с руско оръжие) армии в Латинска. Да, това ще е първият ѝ военен конфликт, но сравнението не е в полза на Гвиана.
Бразилия е обявила, че ще я подкрепя. Да, Бразилия е свръхдържавата на субконтинента, но армията ѝ е, чета, доста по-зле и с остаряла техните въоръжена от венецуелската.
Пък и (това, което в Капитал не се разглежда, защото газетата преразказва пропагандни сестрински медии, които търсят нагнетяване на напрежение в алтернативното на САЩ пространство) защо ѝ е на Бразилия на левия да Лула да воюва с Венецуела на левия Мадуро за някаква си помежду им дребна Гвиана!?
Мисля, че никаква война няма да има. Бразилия ще забрави своите обещания да се намеси. Защото Бразилия е динамично развиваща се страна с растяща икономика и с достатъчно свои ресурси, за да води война за опазването на чужди.
САЩ също - видимо - ще се ограничат с декларация на Антъни Бл. и едва ли ще се притеснят от анексията на провинцията от Венецуела. На САЩ проблемите в Украина, Сирия, сега и в Палестина, а се задава и Тайван, са им предостатъчни за свиващия им се капацитет.
За Вашингтон е важно разработките на американските геолози никой китаец или руснак да не ги пипа. И тъй като никой китаец или руснак на този етап не мисли да ги пипа, за САЩ проблем къде ще е границата между Венецуела и Гвиана едва ли ще има.
Да, декларация ще има.
И толкова.
Нищо лично - просто бизнес.
Като за в Латинска...
А Венецуела е била част от Колумбия. Дали ще анексират храбрите наркоси?
До коментар [#2] от "D-r D":
Докторе, не виждам защо се правиш на три и половина и не споменаваш най-важното. Ако Венецуела анексира територия от съседна държава, това ще създаде опасен прецедент. Всички комплексирани диктаторчета на тази планета ще започнат да грабят територии... с единствената идея да натрупат политически дивиденти пред народа си. Както между впрочем прави и Путин. Но човекът правилно ти казва - ако се опитат да грабят и от съседна Колумбия, ще си имат проблеми :-). С наркобосовете шега не бива.
До коментар [#3] от "liberalche":
Пишете глупости и по-елементарните читатели на мига лапат куката.
Когато Симон Боливар предприема своя поход за освобождаване на Латинска от испанците през 1819 г, основава на мястото на испанското вицекралство Нова Гранада т.нар Велика Колумбия на територията на днешните Колумбия, Венецуела, Панама, Еквадор и на части от Бразилия, Перу, Коста Рика и Гвиана. Боливарската република просъществува до края на 1831 г, когато се разпада на Венецуела, Еквадор и Нова Гранада - днешна Колумбия.
Т.е. да обобща зе по-простите: Венецуела никога не е била част от Колумбия.
P.S. Позволявам си нов коментар, само защото темата е изключително важна, а елементарното ѝ преразказване в газетата предизвиква елементарни внушения, съдейки по елементарните коментари #3 и #4.
Работата на журналиста по дефиниция е да разкрива, а не да спестява истината, нали?
Днес във Венецуела се провежда референдум за разрешаването на 200-годишен териториален спор с 5 въпроса (в свободен превод):
1. Съгласен ли сте с всички юридически средства да се отхвърли наложеното от решението на Парижкия арбитраж от 1899 г решение, което ни лишава от нашата Гвиана-Есекибо?;
2. Съгласен ли сте относно поддръжката на Женевското споразумение от 1966 г, като единственият действително правен инструмент за достигане на практическо и удовлетворително решение за Венецуела и Гвиана по повод спора за територията Гвиана-Есекибо?;
3. Съгласен ли сте с историческата позиция на Венецуела да не признава юрисдикцията на Международния съд при разрешаването на териториалния спор Гвиана- Есекибо?;
4. Съгласен ли сте за противодействие с всички непротиворечащи на законите средства на противоречащите на законите средства, с които Гвиана в едностранен порядък се разпорежда с неделимитираните води
в нарушение на международното право?;
5. Съгласен ли сте за включване на територията на щата Гвиана-Есекибо в състава на Венецуела?
Интелигентната публика на Капитал е редно да получи адекватна информация. Чудното е, че таргет на редакцията е по-другата публика.
До коментар [#7] от "D-r D":
Абе може да съм елементарен, но ти задавам въпроси, които те поставят натясно и на които не можеш да дадеш смислен отговор. Това те дразни и като нямаш какво да отговориш, започваш да отправяш лични нападки. На това му се вика луузър, англоезичен термин, подсети ме за руския, че ми се губи. Та: какво ще се случи, ако всеки на тази планета започне да търси исторически реваншизъм и започне да си анексира територийки от съседни държави? Ще ти кажа - много скоро ще се озовем в условията на Трета Световна война. Има една камара международни конвенции за непромяна на държавните граници. И те не са случайни - поради описаната вече причина. Разбира се, всяко комплексирано диктаторче, на което се кефиш, може да започне да организира референдуми под дулата на автоматите и под въздействието на дезинформацията и хирбридната пропаганда. Но... това няма да промени реалността към по-добро! Току - виж сме решили и ние да искаме анекс на Северна Добруджа, Беломорска Тракия, Западните покрайнини, и, разбира се, на част от Северна Македония, южно от линията Охрид - Крива Паланка. Тогава ще изпратиш ли сина си да се бие в Третата Балканска война? Я пак си помисли?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.