България в чудния свят на COP28

В по-малката синя зона, достъпна само за официалните делегати на конференцията, пък са разположени залите за преговори и срещи, огромна прес зона и близо 90 "павилиона". Това са отделни сгради със самостоятелни помещения на закрито, където държави и международни организации презентираха своите политики, постижения, бъдещи планове.

• Много здраве и петрол от Дубай

Мащабите на Експото са такива, че то сякаш абсорбира десетките хиляди делегати и проблемите, с които те са дошли да се борят - климатичните промени. На пръв поглед това бе едно спокойно, дори тихо място. И само заглушеното скандиране на малки групи протестиращи подсказваше, че тук се провежда един от най-важните за света в момента глобални форуми.

Бъларският дебют

"Много държави предпочитат да поставят акцента върху бъдещи планове и решения и да говорят какво ще направят в следващите години. Ние избрахме да представим вече реални постижения, които - ако сме честни - са постижения почти изцяло на бизнеса", коментира министърът на околната среда Юлиан Попов. Те са както в промишлената декарбонизация и зелена енергетика, така и в редица иновативни бизнес решения за намаляване на въглеродния отпечатък, за алтернативни устойчиви храни, зелено земеделие и т.н. По думите му българският бизнес не само има какво да покаже, но може дори да бъде пример - някои от събитията привлякоха и значителен интерес от представители на други държави и журналисти.

По общото мнение на участниците в събитието ползата от подобна проява за компаниите е безспорна. От една страна, така те придобиват самочувствие и увереност. От друга, могат да намерят по-ползотворен диалог както помежду си, така и с институциите. Една от ценните страни на програмата на българския павилион беше в това, че тя включваше различен тип индустрии и компании - както представители на малки и големи "зелени" иновационни бизнеси, така и такива от замърсяващи индустрии. Но не като две противопоставящи се страни, а като част от едно общо глобално политическо и бизнес общество, което въпреки споровете за скоростта, с която се движи, все пак уверено се движи в една посока. И тя е към нулеви емисии и декарбонизация.

Въпреки че почти се сбъднаха опасенията на активисти и някои политици, че в Дубай споразумение за край на изкопаемите горива няма как да бъде постигнато - все пак такова беше постигнато, като цяло няма съмнение, че това е посоката, в която се движи светът. "COP като събитие е само върхът на айсберга на преговори, които продължават цяла година. Пазарът знае това, защото много добре надушва настроенията и често изпреварва решенията - особено финансовият сектор, застрахователния и т.н.", коментира Юлиан Попов.

• Q&A: Защо е важна климатичната COP28

И докато запазването на статуквото (или поне удължаването му максимално) във въглищната индустрия е политическа дъвка за вътрешна употреба в България, то глобалното настроение на COP28 не остави място за съмнения в предстоящия край както на въглищата, така и на фосилните горива като цяло. Актуалният дебат е как истинската стойност на тези индустрии - инфраструктура, квалифицирана работна ръка и общностен капитал, да бъдат запазени и интегрирани в нови и чисти индустрии.

Маришкият басейн: от въглища към чиста енергетика

Български индустриални компании споделиха за своите проекти в сферата на декарбонизацията и кръгова икономика

Ярък пример в това отношение даде Хуан Игнасио Рубиоло, изпълнителен вицепрезидент на американската компания AES, която е собственик и оператор на ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово". Компанията работи по план за подмяна на въглищата с алтернативно гориво и в българската си централа, като по думите на Рубиоло AES разглежда няколко варианта, с най-голям потенциал от които са биомаса, пелети от отпадъци и разтопена сол. Последното е сравнително нова технология, която компанията вече използва в своя централа в Чили. В разтопената сол се съхранява енергия - може да е и слънчева енергия, която се акумулира през деня и се отдава вечер и сутрин - като батерия.

"В следващите 18 месеца ще сме готови с бизнес предложение към властите, така че заедно да намерим решение за бъдещето на централата. Този диалог е важен, защото не става дума само за средства, а за цялата стойност, която тези индустрии създават", посочи той.

Промишлена синергия за по-чиста индустрия

Пример за това са две от най-големите компании в сектора на неорганичните химични производства в България - "Солвей Соди" и "Агрополихим", които обединяват усилията си за декарбонизация чрез съвместен проект, разработен на принципа на индустриалната симбиоза, наречен SAPHIRRE. Той предвижда едновременно оползотворяване на два отпадъчни потока от инсталациите на двете предприятия в индустриалната зона на Девня - СО2 емисии от горивни процеси при производството на калцинирана сода в "Солвей Соди" и фосфогипс, неопасен отпадък от производството на фосфорна киселина в "Агрополихим". Проектът предвижда те да се преработват в продукти с пазарна реализация - амониев сулфат, който се използва в земеделието или в производството на други минерални торове, и калциев карбонат, който има приложение в строителството.

Не по-малко интересен е и проектът ANRAV на "Девня цимент" (част от германската група Heidelberg Materials), който цели да улавя 95% от въглеродните емисии на завода и да ги съхранява в изчерпаното вече газово находище "Галата" в Черно море. Става дума за съхраняване на приблизително 800 хил. т въглероден диоксид годишно. Това е и първият български проект, спечелил финансиране от Иновационния фонд на ЕК, който се ангажира да отпусне 190 млн. евро грант. Технологията е съвсем нова и за пръв път се прилага в Източна Европа. "По план проектът трябва да заработи през 2028 г и когато се реализира, на практика "Девня цимент" ще бъде сред първите декарбонизирани циментови компании", каза Константин Божинов, ръководител на проекта.

Дискусията за трансформацията на въглищните региони бе една от ключовите в програмата на българския павилион

Предизвикателна е ситуацията и в строителството, но в България има добър пример в тази посока. "На строителството се дължат над една трета от емисиите на въглероден диоксид в света. А нуждите от строителни материали само ще се увеличават - в следващите години се очаква още 2 млрд. души да се преместят в градовете", каза Росен Папазов, изпълнителен директор на "Холсим България". Предприятието, от една страна, работи по въвеждане на кръгов модел, с който рециклирани продукти се влагат в нови строителни материали. А от друга, замества традиционно използваните въглища и петролен кокс с RDF гориво - сортирани и преработени отпадъци, стари гуми и др.

За проектите си в сферата на декарбонизацията разказаха и предприятия от металургията. Медодобивната компания "Аурубис", чието производство е силно енергоемко, работи за осигуряване на зелена електрическа енергия, както и за енергийна ефективност и замяна на изкопаемите горива първо с газ, а след това с водород. Производителят на олово, цинк и други метали "Холдинг КЦМ 2000" е намалил почти петкратно емисиите си на серен диоксид от 2015 г. чрез иновативен процес за преработка на входящите суровини, използвайки енергията от окисляването на сярата вместо въглерод за гориво. Компанията освен това интегрира производствата на олово и цинк и рециклира опасни отпадъци в полезни и ценни материали.

Юлиан Попов, министър на околната среда и водите

Показахме, че индустрия и зелени политики могат да се развиват заедно

Преди COP28 си поставяхте за цел България да намери място на картата на климатичната дипломация и да се заяви като активна страна. Постигната ли бе тя?

Да. Това участие на България беше изключително успешно. Проведохме 22 събития, имаше множество международни участия в нашите панели, а също и множество двустранни срещи, които според мен бяха изключително ценни. Сред гостите ни бяха Джим Скиа - председателят на IPCC (международния панел по климатични промени на ООН), човекът, заради който изобщо сме тук, също и ген. секретар на Конференцията за биоразнообразие, зам.-председател на ЕК, министри от Германия, Словения и т.н. Дипломатически беше много силно участие.

В програмата имаше много бизнес участия и презентации. Беше ли ценно това представяне на COP28 за компаниите?

Oт бизнес гледна точка представянето ни беше изключително силно, защото обикновено климатичните промени и климатичните политики се възприемат като нещо, което се противопоставя на бизнеса и особено на тежката и енергийно интензивната индустрия. Ние показахме и на себе си, но също и на цялата международна общност, че това е точно обратно. Имаме металургия, химическа промишленост, циментова промишленост - изключително предизвикателни за декарбонизация отрасли. И точно те показаха начини за декарбонизация, за устойчив път напред.

Панелът за прехода на въглищните региони бе много успешен. Той не е просто за "Марица-изток", а за модела, който ние популяризираме и представяме - така нареченият преход, базиран на активите, който на практика запазва много голяма част от ценностите на самия въглищен регион.

Показахме и много иновации. България се намира в много по-добра позиция, отколкото често си даваме сметка. Имаме много успешни нови бизнеси EnduroSat, Dronamics, Nsekomo и други подобни. Българските ядивни чашки за кафе Cupffee пък се оказаха голям хит сред гостите на нашия павилион. Всички тези и още компании са част от това голямо зелено бизнес движение, което можеше да се види и на самото изложение.

Как оценявате договорките от самата конференция и новото споразумение за климата?

COP e един много тежък преговорен процес и подробностите наистина са важни, защото тук се формират политики, които следващи те 5 - 10 - 20 - 50 години ще имат голямо въздействие върху глобалната икономика. Тенденцията срещу фосилните горива е пределно ясна и ако тази година не бе взето решение за ограничаването им, щеше да е следващата. Но важното е, че глобалната конкуренция в зелената икономика се изостря и движи промяната. Преди 10 години не сме и предполагали къде ще бъдем сега като технологии, като дял и цени на ВЕИ. Това се случва до голяма степен благодарение и на самия пазар, който следи внимателно динамиката в политическите процеси и ги изпреварва - особено финансовия сектор. Неслучайно той е много силно представен на COP.

Попътен зелен вятър

Внимание привлече и дискусията за приноса на Югоизточна и Централна Европа към амбицията за утрояване на ВЕИ до 2030 г. Акцент в дебата бе нуждата от регионалното сътрудничество. "Всички страни имат нужда от значително увеличаване на енергията от ВЕИ през следващите десет години и един от пътищата за това е чрез разширяване на връзките между енергийните системи", отбеляза Луц Шефер, зам.-директор за енергетика, градско развитие и мобилност във Федералното министерство за икономическо развитие на Германия.

Джордж Кремлис, почетен директор на ЕК и представител на Европейската организация по публично право в България, акцентира върху доброто развитие на енергийните връзки между България и Гърция в последните години. А от българска страна министърът на околната среда и водите Юлиян Попов изтъкна и експортната активност на българските компании в сферата на ВЕИ - най-вече на фотоволтаична техника. "Това очертава, на първо място, глобализацията на този бизнес, и на второ, възможностите, които България предлага", посочи той.

Поглед напред