Свят

Развиващите се страни са набрали рекордните 51 млрд. долара дълг в началото на годината

Правителствата и компаниите в развиващите се страни са емитирали облигации в опит да се възползват от по-ниската доходност

Инвеститорите предупреждават правителствата по света за излизащи от контрол нива на публичен дълг

Васил Минков

Инвеститорите предупреждават правителствата по света за излизащи от контрол нива на публичен дълг © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

Несигурността накъде ще поемат лихвените проценти в САЩ кара страните да побързат да се възползват от момента на ниска доходност.
След период на по-висока доходност при развитите икономики възвръщаемостта на развиващите се пазари сега отново става привлекателна за инвеститорите.
Експерти предупреждават за излизащи от контрол публични разходи в година, наситена с политически избори по света.

Правителства и компании от развиващи се страни са набрали рекордните над 50 млрд. долара дълг само през първите няколко дни на новата година, тъй като опитват да се възползват от моментния спад на разходите за финансиране. С емитираните от Саудитска Арабия облигации за 12 млрд. долара миналата седмица пуснатите на пазара дългови ценни книжа на развиващи се страни, включително Мексико и Индонезия, достигат 51 млрд. долара по данни на Dealogic, цитирани от Financial Times, като от тях 29 млрд. долара са публичен дълг. За сравнение - през същия период на миналата година общата сума възлиза на 42 млрд. долара.

Саудитска Арабия, най-големият износител на петрол в света, вече е финансирала около половината от планирания си фискален дефицит за тази година, а търсенето за емисията надхвърля 2.5 пъти набраната сума. Мексико, традиционно един от първите емитенти за годината, вече успя да пласира облигации за 7.5 млрд. долара, като ценните книжа привлякоха близо 3 пъти по-голямо търсене от тази сума. Това отразява оптимизма за силен икономически растеж на страната, паралелно с този в САЩ, както и тенденцията на инвестиции във веригите на доставки и ниършоринг, от които Мексико се възползва.

Ранните емисии показват как несигурността накъде ще поемат лихвените проценти в САЩ кара страните да побързат да излязат на дълговите пазари. Цените на дълга на нововъзникващите страни се повишиха рязко към края на 2023 г., тъй като инвеститорите вдигнаха залозите, че Федералният резерв ще облекчи паричната политика по-бързо от очакваното и успешно ще осигури на американската икономика меко приземяване тази година. По-ниската доходност на държавните облигации на САЩ прави възвръщаемостта на активите на развиващите се страни по-привлекателна за инвеститорите. Тъй като емитентите не са сигурни колко дълго ще трае благоприятният за тях момент, много правителства побързаха да си подсигурят желаните средства още в началото на годината.

"Току-що имаше значителен спад в доходността и никой не е съвсем сигурен дали тази година ще има твърдо, меко или никакво кацане", казва пред FT Дейвид Хаунър, стратег от Bank of America. Според него "в момента ситуацията е толкова добра за емитентите, колкото може да бъде". Развиващите се пазари дълго време са били структурно пренебрегвани от инвеститорите, смята още той. Напоследък нарастващите лихви в развитите икономики привличаха инвеститорите за сметка на развиващите се пазари.

Само за надеждни кредитополучатели

Емисиите от началото на годината обаче показват, че пазарите са отворени предимно за правителства, които предлагат облигации поне инвестиционен клас, като Саудитска Арабия и Мексико. За държави с нисък инвестиционен рейтинг (джънк) може да се окаже почти невъзможно да си осигуряват финансиране тази година, смятат инвеститори. Това рискува да ги остави неспособни да рефинансират задаващи се падежи освен срещу двуцифрени проценти, които бързо биха влошили дълговата им тежест. Кенийски облигации за 2 млрд. долара, които ще падежират през юни, ще бъдат тест за пазара. Найроби сигнализира, че ще прибегне до банкови заеми за развитие, за да изкупи обратно част от дълга си, вместо да търси рефинансиране.

Инвеститорите ще следят дали страните с най-висок риск от неизпълнение като Египет, който ще трябва да изплати около 30 млрд. долара външен дълг тази година, ще успеят да си осигурят заеми от институции като МВФ. Пазарите обаче очакват относително малко страни да спрат плащания тази година. Етиопия беше единственият голям държавен заемополучател, който изпадна в неизпълнение през 2023 г., на фона на вълна от неизпълнения предходната година, която включваше Гана, Русия, Украйна и Шри Ланка. Години по-късно много от тези държави, а също и по-ранни случаи като Замбия, която спря плащания през 2020 г., остават приклещени в продължителни преговори за преструктуриране на дълговете си. Техният опит е предупреждение за други кредитополучатели, затова те все повече считат неизпълнението като крайна мярка.

Високите нива на публичен дълг тревожат инвеститорите

Инвеститорите предупреждават правителствата по света за излизащи от контрол нива на публичен дълг и смятат, че прекомерните предизборни заеми рискуват да предизвикат негативна реакция на пазара за облигации. Очаква се през 2024 г. САЩ и Великобритания да емитират най-голямото количество държавен дълг в историята си, с изключение на 2020 г. - по време на ковид кризата.

Дефицитите са "извън контрол, а истината е, че няма механизъм за поставянето им под контрол", смята Джим Сиелински, глобален ръководител на отдела за фиксиран доход в Janus Henderson.

Министерството на финансите на САЩ ще емитира около 4 трлн. долара облигации тази година с матуритет между 2 и 30 години, според оценки на Apollo Global Management, спрямо 3 трлн. долара миналата година. Мащабът на заемите вероятно ще отвлече вниманието на пазарите от бъдещия път на лихвените проценти.

Прогнозите идват в година, наситена с избори, което повишава стимулите за политическите лидери да увеличат разходите. Докато САЩ се подготвят за президентски избори на 5 ноември, няма признаци на желание за фискални ограничения сред основните съперници. Бюджетният дефицит на САЩ като съотношение към брутния вътрешен продукт се очаква да се движи между 6.5% и 8% през следващите четири години, според прогнози на МВФ, в сравнение с под 4% през 2022 г. "Ако предстоящите избори доведат до популистки политики, насочени към овладяване на социалното напрежение, резултатът може да бъде още повече държавни заеми и още по-малко фискална дисциплина", казва IIF, глобална група на финансовата индустрия.