Чуждите инвеститори се връщат внимателно на пазара на облигации в Турция
През втората половина на 2023 г. чуждестранните мениджъри на фондове са купили турски държавни облигации, деноминирани в лири, за около 700 млн. долара
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Международните инвеститори навлизат отново на дълговия пазар в Турция, след като мащабните икономически реформи и повишаването на доходността постепенно увеличават привлекателността на облигациите на страната. По данни на централната банка през втората половина на 2023 г. чуждестранните мениджъри на фондове са купили турски държавни облигации, деноминирани в лири, за около 700 млн. долара, което е най-големият приток за всяко полугодие от началото на 2021 г. насам.
Потокът от нови инвестиции е последният знак за това как преразглеждането на икономическата политика, започнало след преизбирането на президента Реджеп Тайип Ердоган през май, е събудило интереса на инвеститорите към турските активи, включително към деноминирания в лири дълг, който те избягваха от години.
"Нещата се променят доста бързо", казва пред Financial Times Пол Гриър, мениджър на дългови фондове на развиващите се пазари във Fidelity International.
По-оптимистичните настроения идват, след като новият икономически екип на Турция, назначен през юни, се отказа от водената от години неортодоксална политика, която предизвика рекордна инфлация и други сериозни дисбаланси, като например огромния дефицит по текущата сметка.
Централната банка, ръководена от бившия банкер от Goldman Sachs Хафизе Гайе Еркан, повиши лихвените проценти шест пъти от началото на юни от 8.5% до 40%, докато се опитва да охлади ръста на цените, който все още надхвърля 60%. Фискалната политика също беше значително затегната чрез повишаване на данъците и други мерки за охлаждане на вътрешното търсене, а правителството позволи на лирата да се търгува по-свободно.
Карлос Каранса, портфолио мениджър в Allianz Global Investors, заяви, че новите парични и фискални политики изпращат "положителни сигнали". "Турция се бори с инфлацията, позволява на централната банка да бъде независима и да повишава лихвените проценти и работи за справяне с влошаването на фискалната ситуация.", отбелязва експертът.
Рязката промяна на политиката на ниски лихвени проценти, която от години се рекламира от Ердоган, наричащ високите лихвени проценти "майка и баща на всяко зло", предизвика шок на вътрешния пазар на облигации в Турция. Широко следеният индекс на JPMorgan на турските облигации в местна валута се срина с около 53% през миналата година, което е най-лошото представяне от всички големи развиващи се пазари. В резултат на този срив доходността на индекса на JPMorgan за държавните облигации на Турция достигна 25%, което е най-високото ниво от почти две десетилетия, а през май беше под 9%.
Според анализаторите, макар че доходността все още остава доста под текущото равнище на инфлацията, сега тя най-накрая се доближава до нивата на очаквания растеж на цените, което потенциално създава възможности за инвеститорите.
Например доходността на двегодишните бенчмаркови облигации, възлизаща на 35%, сега е значително над прогнозата на централната банка за 14% инфлация в края на 2025 г. според данни на Refinitiv.
Според инвеститорите 35-процентният спад на лирата спрямо долара през 2023 г. година също е допринесъл за това турските активи да изглеждат по-привлекателни.
"Международните инвеститори, които на практика отсъстваха от този пазар, започват да покриват недотам добрите си позиции", каза Сергей Стриго, съръководител на отдела за фиксирана доходност на развиващите се пазари в Amundi.
Едно наум
Чуждестранните инвеститори все още държат твърде малко турски държавен дълг - под 1% от държавните облигации на страната в местна валута в сравнение с 22% през 2015 г., сочат данни на финансовото министерство.Много инвеститори казват, че продължават да се опасяват, че Ердоган може да се върне към неконвенционални икономически политики преди ключовите местни избори през март. Същевременно анализатори твърдят, че лирата може да поевтинее още повече през следващите месеци, като неотдавнашно проучване на централната банка сред местни инвеститори и бизнесмени прогнозира обезценяване до 40 лири от настоящите 29 лири.
"Хората се оглеждат и видяхме известен приток на средства, но трябва да сте наистина оптимистично настроени към Турция, за да купувате сега", каза Тимъти Аш, старши стратег за развиващите се пазари в BlueBay Asset Management.
Някои инвеститори твърдят, че нарастващото напрежение между Турция и нейните западни съюзници също възпрепятства по-големия приток на нови инвестиции.
САЩ твърдо подкрепиха Израел след нападението на "Хамас" на 7 октомври. За разлика от тях обаче Ердоган обвини Израел в извършването на "военни престъпления" и заяви, че "Хамас", която САЩ считат за терористична организация, е "освободително" движение (в същото време Турция от години се отнася твърде сурово спрямо кюрдите в страната).
САЩ предупредиха, че са "дълбоко обезпокоени" от факта, че "Хамас" получава международно финансиране чрез Турция, а Вашингтон също така изрази недоволство от нарастването на турския износ на стоки, които според него са жизненоважни за руския военнопромишлен комплекс.
"За инвеститорите е доста притеснително, че САЩ коментират, че Турция позволява финансирането на "Хамас" да преминава през страната и си затварят очите за това, което преминава през нея за Русия", каза Грант Уебстър, съпредседател на отдела за развиващите се пазари във фонд мениджъра Ninety One.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.