🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Потребителите в Централна Европа са по-пестеливи след високата инфлация

Въпреки усилията на правителствата да стимулират икономиките търсенето остава по-слабо от очакваното

Правителствата на страните в Централна Европа обаче разчитат на ръст на потреблението, за да компенсират по-слабото търсене на износ от германската икономика
Правителствата на страните в Централна Европа обаче разчитат на ръст на потреблението, за да компенсират по-слабото търсене на износ от германската икономика
Правителствата на страните в Централна Европа обаче разчитат на ръст на потреблението, за да компенсират по-слабото търсене на износ от германската икономика    ©  Reuters
Правителствата на страните в Централна Европа обаче разчитат на ръст на потреблението, за да компенсират по-слабото търсене на износ от германската икономика    ©  Reuters
Темата накратко
  • Икономиките на Чехия и на Унгария се възстановяват бавно след миналогодишните рецесии.
  • Потребителите са по-склонни към спестяване поради икономическата несигурност и последиците от двуцифрената инфлация.
  • Инфлационният натиск в страните ще намалее, но няма да изчезне до края на годината.

Потребителите в страните от Централна Европа остават по-предпазливи поради икономическата несигурност и бавното възстановяване на икономиките в региона. Икономическата ситуация в Чехия и Унгария не е особено благоприятна, след като и двете страни изпаднаха в рецесия през 2023 г. Дори Полша, която успя да избегне рецесията, е изправена пред предизвикателства, тъй като потребителските нагласи отчитат смесени данни в началото на годината.

Месец след началото на новата година чешкото правителство намали прогнозата си за растеж за 2024 г., позовавайки се на по-слабо от очакваното възстановяване на потреблението, а Централната банка на Унгария също издаде подобно предупреждение. Инфлационният натиск в страните ще намалее, но няма да изчезне до края на годината. Въпреки известно подобрение, потребителското доверие в Чехия и Унгария остава слабо. Цените на хранителните стоки в тези страни се доближиха до тези в еврозоната, но разполагаемите доходи на домакинствата все още изостават. Прогнозите на Европейската комисия предвиждат постепенно възстановяване през 2024 г., като очакваният ръст на БВП е до 1.1% в Чехия и до 2.4% в Унгария.

Томас Проуза, президент на Чешката търговска и туристическа асоциация, очаква "частично възстановяване" на потребителското търсене през втората половина на годината, защото домакинствата все още спестяват от стоки от първа необходимост и харчат повече средства за свободно време и развлечения, както и за стоки с по-високо качество. "Очакваме предпазливостта да остане до лятото, когато хората започнат да виждат подобрени реални заплати", коментира Проуза пред Reuters.

Освен бавното възстановяване на страните в Централна Европа влияние на потребителското поведение може да оказва и психологическият ефект от слабостта на германската икономика, която е най-големият експортен пазар за региона.

Проучване на PwC сред унгарски мениджъри от сектор "Търговия на дребно" показва, че по-малко от половината от почти 300 анкетирани компании очакват ръст на приходите през 2024 г., което е най-лошият резултат от повече от десетилетие. "Не очаквам скоро истински потребителски бум в която и да е от страните от ЦИЕ. Икономическата ситуация изглежда мрачна и вероятно ще се подобри едва през втората половина на годината", коментира Витолд Орловски, главен икономически съветник в PwC Poland.

Икономиката на Полша нарасна с 0.2% през 2023 г., малко по-слабо от предвиденото в есенната прогноза на Европейската комисия. Нетният износ допринесе положително за растежа, тъй като вносът спадна повече от износа. Личното потребление се понижи, а промяната в запасите се отрази негативно на растежа. Брюксел прогнозира икономическият растеж да се ускори до 2.7% през 2024 г. Вероятно частното потребление ще бъде основният двигател на растежа, подкрепено от нарастващите реални заплати, допълнителната социална подкрепа от правителството и отслабващия инфлационен натиск.

Инфлацията в страната достигна своя връх в началото на 2023 г. и бързо се понижи през втората половина на годината поради спада на цените на суровините и храните. Измерена през сравнимия европейски индекс (ХИПЦ), инфлацията достигна 10.9% през 2023 г. и се очаква да се понижи до 5.2% през 2024 г. и 4.7% през 2025 г. Влияние върху възстановяването на икономиката на Полша може да окаже планираното връщане на 5% данък върху хранителните продукти през следващото тримесечие, както и разходите по заеми, които може да останат по-високи за по-дълго време.

Правителствата на страните в Централна Европа обаче разчитат на ръст на потреблението, за да компенсират по-слабото търсене на износ от германската икономика и да стимулират икономиките си след миналогодишните спадове и двуцифрената инфлация, която склони домакинствата към спестяване.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар