Европейските икономики - растеж в различни посоки

Европейските икономики ще се раздалечават по нов начин

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от Кристиан Одендал - икономически редактор за Европа

2 автори

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

През последното десетилетие съдбата беше благосклонна към икономиките в северната част на Европа. Скандинавските държави плюс Германия, Полша и дори Великобритания можеха да се похвалят с приличен растеж и заетост. Обратно на това югът първо беше ударен от кризата с еврото в периода 2010-2012 г. и последвалата болезнена адаптация, а след това и от пандемията, която в по-голяма степен засегна тежко икономиките на тези страни, силно зависими от туризма. И тъй като Европа се изправя пред нови предизвикателства като климатични промени и геополитически катаклизми, отделните държави се раздалечават по нов начин в стремежа си към икономическо благосъстояние. През 2024 г. това ще започне да става видимо.

На първо място е изменението на климата. Европа си поставя за цел да стане първият въглеродно неутрален континент. За да се случи това, тя трябва да спре производството на електроенергия от изкопаеми горива, а после да обнови индустрията, транспорта и отоплението си, така че да работят със "зелена" енергия. Това е трудна задача. При някои държави тази зелена трансформация може да стимулира растежа, тъй като инвестициите увеличават търсенето, а географските специфики създава възможности. Региони с голям потенциал за генериране на възобновяема енергия като тези по ветровитото крайбрежие на Северно море или на практика по цялата територия на слънчева Испания може да видят "зелен тласък" на икономическия растеж.

На традиционните индустрии ще им е по-трудно. Производството на цимент или стомана се нуждае от изкопаеми горива, които трудно могат да бъдат заменени със "зелена" енергия. На световния пазар, където се търгуват подобни продукти, останалите производители ще имат много по-ниски разходи за енергия в сравнение с европейските, защото те или ще разполагат с природен газ в момента, или ще се радват на изобилие от зелено електричество и водород в бъдеще. В областта на тежката индустрия Германия е най-големият европейски потребител на енергия, като консумира около два пъти повече в сравнение с Италия и Франция, които се нареждат след нея.

Автомобилната индустрия също се сблъсква с нова конкуренция, тъй като двигателите с вътрешно горене постепенно започват да залязват, а електрическите превозни средства (EV) превземат пазара. Наскоро ЕС обяви, че стартира разследване заради субсидиите на Китай за неговата EV индустрия. Това показва колко нервна е Европа заради този нов съперник. В резултат на трансформацията ще пострадат държави с големи автомобилни индустрии като Чехия, Франция, Германия, Словакия и Испания.

На следващо място идва демографията. Компаниите в цяла Европа вече имат проблем да намират достатъчно работници. Процентът на незаетите работни места, т.е. съотношението на свободните позиции спрямо общия брой на работните места в икономиката, надхвърля 4% в Австрия, Германия и Холандия през второто тримесечие на 2023 г. (миналото десетилетие средното ниво за еврозоната е било малко над 1%). Също така всяка година огромни кохорти от "бейби бум" поколението излизат в пенсия. В еврозоната има 23 млн. души на възраст между 60 и 64 години, но само 18 млн. - между 15 и 19. В групата на големите държави тази разликата е най-сериозна при Германия, Италия и Полша. Във Франция и Скандинавия разлика почти няма, а в Белгия и Холандия е минимална.

Не всички европейски страни могат да компенсират кадровия недостиг с ръста на миграцията. Войната в Украйна принуди много жители на страната да избягат в западна посока, осигурявайки нов източник на работна сила за чешката, германската и полската икономика. През 2024 г. имиграцията отново ще доминира в политическия дебат, тъй като недостигът на работна ръка се увеличава, все повече украинци решават да се завърнат у дома, а мигранти от страни извън Европа продължават да акостират по нейните брегове.

И накрая, нарастващото геополитическо съперничество между САЩ и Китай и като цяло между демокрациите и автокрациите ще доведе до икономически последици из цяла Европа. Държави, които поддържат силни търговски връзки с авторитарни режими, могат да пострадат заради прекъсване на техните вериги за доставки или да се окажат обект на икономическо отмъщение. Германия и Италия вече преминаха през подобен шок, а именно опита за газово изнудване от страна на Русия. Те заедно с няколко източноевропейски икономики, като например полската, поддържат интензивни търговски отношения с автокрации за разлика, да кажем, от Франция или Швеция. ЕС, който цели да постигне конвергенция на икономиките, е виждал подобни размествания и преди. Но новите им форми, които ще ударят континента през 2024 г., ще бъдат много по-сложни за управление.