Войната, в която всички губят

Дори да успее да свали "Хамас" от власт, Израел ще затъва още по-дълбоко в конфликта, който е основната заплаха за сигурността му

Ненужно причинената трагедия в Газа оставя Израел все по-самотен
Ненужно причинената трагедия в Газа оставя Израел все по-самотен
Ненужно причинената трагедия в Газа оставя Израел все по-самотен    ©  Reuters
Ненужно причинената трагедия в Газа оставя Израел все по-самотен    ©  Reuters
Темата накратко
  • Причинената от Израел разруха прави почти невъзможно установяването на стабилен и мирен режим в Газа след войната.
  • Колкото и да е ужасяващ начинът, по който Нетаняху води войната, по-големият проблем е вероятният й изход.
  • След нея Израел ще е още по-дълбоко затънал в окупация, която травмира и радикализира обществото на страната и трови дипломатическите й отношения за десетилетия напред.

Шест месеца след атаката на "Хамас" на 7 октомври и последвалата израелска офанзива в ивицата Газа е време за оценка на загубите. Те започват с мъртвите - 1200 израелци, убити в деня на нападението, и близо 33 000 палестинци, много от които жени и деца, убити в изминалите над 180 дни. Има хора, които поставят под съмнение тези числа, които идват от контролираното от "Хамас" здравно министерство в Газа. Други пък предполагат, че данните всъщност са занижени и вероятно под развалините в Газа лежат телата на още хиляди палестинци, които още не са влезли в статистиката за жертвите. Към това се прибавят и убитите, които не са нито израелци, нито палестинци, но са искали да помогнат и са платили с живота си - като седмината хуманитарни работници от неправителствената организация World Central Kitchen, загинали миналата седмица от удари с израелски дронове.

Сметката за страданието не се изчерпва с мъртвите - в нея влиза болката на осакатените, останали сираци, разселени и гладуващи палестинци, както и на онези 134-ма израелци и граждани на други държави, които вече шести месец са държани като заложници.

Всъщност оценката на тази агония е още по-широка. Последствията от шестдневната Арабско-израелска война от 1967 г. се усещат и до днес, не само в териториите, които оттогава са под израелска окупация. А какви ли ще бъдат последствията от конфликт, който продължава вече шест месеца? И кой ще излезе от него по-силен и кой - отслабен?

Пиров напредък

Още от началото на войната в Газа беше ясно, че двете заявени цел на Израел - елиминирането на "Хамас" и освобождаването на взетите 240-ма заложници - са трудно постижими. Също така беше ясно, че осъществяването на военна операция в анклава, гъсто населен от 2.2 млн. души и опасан с лабиринти от подземни тунели, изградени от "Хамас", е изключително сложна задача.

Половина година по-късно, предвид тази необещаваща отправна позиция, едната гледна точка е, че инвазията в Газа не се развива толкова зле. Все пак бойните способности на "Хамас" са силно намалени с цената на не толкова много израелски жертви. Част от заложниците са освободени и продължават преговорите за пускането и на останалите. И поне засега опасенията от разгаряне на по-широк регионален конфликт или за размирици на Западния бряг (по-населената от двете палестински територии) или сред израелците от палестински произход не се оправдават.

Но остава въпросът дали случващото се помага за подобряване на сигурността на Израел. Яхия Синуар, лидерът на "Хамас" в ивицата и считан за архитект на атаката от 7 октомври, остава на свобода. Причинената от Израел разруха - десетките хиляди цивилни жертви, липсата на храна и лекарства, унищожаването на повече от половината сгради в анклава - прави почти невъзможно установяването на стабилен и мирен режим в Газа след войната.

Тези в Израел, които смятат войната за успех, посочват нанесените на "Хамас" щети. Според израелски официални лица близо 13 000 бойци са убити, което е близо половината от предвоенната мощ на групировката. Ракетният арсенал на "Хамас", изчисляван на 20 000 бойни глави, е почти изчерпан. Близо 60% от тях са изстреляни - с минимален ефект, а хиляди други са унищожени. Мрежата от тунели на групировката е силно пострадала, особено в Северна Газа. Със силно намалени човешки и бойни способности, "Хамас" вероятно няма да представлява сериозна заплаха за Израел или да управлява Газа отново за години напред. Според проучвания едва 38% от хората в Газа искат групировката да продължи да бъде на власт след войната и мнозина я обвиняват за това, че ги е въвлякла в адски конфликт, който няма как да бъде спечелен.

Но в дългосрочен план нещата никак не изглеждат в полза на Израел. Когато конфликтът свърши, Газа ще бъде необитаемо място. Стотици хиляди хора няма да имат домове, в които да се завърнат. Икономиката е срината - фабриките са бомбардирани, малките бизнеси са заличени, насажденията и животните във фермите са унищожени. Танковете са разрушили пътищата, а въздушните удари са съсипали електрическата и водопреносната мрежа. Според оценки на ООН 76% от училищата в Газа са увредени или унищожени. Болниците също са в окаяно състояние.

Образованите хора вероятно ще опитат да започнат нов живот някъде в чужбина, а тези, които нямат друг избор, освен да останат, ще живеят с години в препълнени убежища и палатки, без да могат да разчитат на друго освен на оскъдни помощи. При липса на алтернатива за управление (умерената палестинска власт на Западния бряг за момента не изглежда като такава) Газа вместо с функциониращо правителство вероятно ще се сдобие с военни кланове.

Каквото и подобие на власт да възникне от руините в Газа, едва ли ще допринесе за това израелците да се чувстват в безопасност. От десетилетия израелската доктрина за сигурност се крепи на три стълба - възпиране, ранно предупреждение и решаваща победа. Ако първите два се пропукат, както понякога се случва, Израел води кратки и резки войни, за да възстанови възпирането.

Този път и трите стълба са сринати. "Хамас" не се поколеба да извърши брутална атака, а легендарните израелски служби и високотехнологичната техника за наблюдение на границата с Газа се провалиха. А войната, която последва, не е нито кратка, нито решителна. През октомври Израел имаше нужда от подкрепата на Америка, която изпрати два самолетоносача в региона, за да възпре "Хизбула" и други въоръжени групировки да отворят втори фронт на конфликта.

Все по-самотна държава

Но настроенията сега са доста по-различни. След атаката на "Хамас" на Запад се надигна вълна от съпричастност към Израел. Джо Байдън долетя в Тел Авив, за да изрази съчувствие към опечалените и подкрепа за техните лидери. Сега обаче Израел изглежда по-изолиран от всякога. Президентът на Америка - страната, която от десетилетия е твърд и незаменим съюзник на Израел - заяви, че убийството на хуманитарните работници е "възмутително", а подходът на израелския премиер Бенямин Нетаняху към войната е "погрешен". Байдън на практика отправи неприкрит ултиматум към Израел - или незабавно прекратяване на огъня, допускане на конвои с помощи и конкретни стъпки за защита на цивилните и хуманитарните служители, или военната подкрепа от Америка може да спре.

САЩ не са единственият приятел на Израел, който заплашва да оттегли подкрепата си. Мнозинството британци искат страната им да спре да продава оръжия на Израел и гласовете за това в управляващата Консервативна партия се засилват. Въпросът не е само морален, но и правен - стотици правни експерти, включително бивши съдии от Върховния съд, предупредиха в открито писмо, че Великобритания нарушава международното право, като продължава да въоръжава Израел.

В Тел Авив вероятно се надяват, че вълната от възмущение се фокусира само върху инцидента от миналата седмица, защото тогава седемте жертви бяха не палестинци, а чужденци. И ще отмине. Но както написа във в. "Аарец" уважаваният военен анализатор Амос Харел, убийството на доброволците от World Central Kitchen е "симптом на по-широк феномен" в редиците на израелските отбранителни сили (IDF), на безхаберие или нещо по-лошо, "когато става въпрос за стрелба в близост до цивилни" и за "сериозен проблем с дисциплината", довел до "множество нарушения на законите на войната".

След демарша на Байдън и изправен пред перспективата за санкции (Турция вече ограничи износа на 54 вида стоки за Израел) или спиране на оръжейните сделки, Нетаняху обяви, че за първи път от началото на войната отваря граничния пункт "Ерез" в Северна Газа и временно ще позволи използването на израелското пристанище Ашдод за доставяне на хуманитарна помощ.

Това е малка и закъсняла стъпка за облекчаване на ненужно причинената трагедия в Газа. Според неправителствената организация Oxfam хората в Северна Газа оцеляват със средно 245 калории на ден - което е по-малко от консерва боб. Докладът на международната мрежа Integrated Food Security Phase Classification (IPC), подкрепен от ООН, констатира, че половината от живеещите в Газа 2.2 млн. души са изправени пред "катастрофална продоволствена несигурност", а стотици хиляди в северната част на ивицата са на ръба на глада. Комисарят на ООН за правата на човека Фолкер Тюрк допусна, че "би могло да е правдоподобно схващането, че Израел използва глада като оръжие в ивицата Газа" и носи сериозна вина за хуманитарната ситуация. И добави, че ако причиняването на кризата се окаже умишлено, това би било военно престъпление.

Колкото и да е ужасяващ начинът, по който Нетаняху води войната, по-големият проблем е вероятният й изход. След нея Израел ще е още по-дълбоко затънал в окупация, която травмира и радикализира обществото на страната и трови дипломатическите й отношения за десетилетия напред. Когато боевете спрат, най-вероятно и Израел, и "Хамас" ще обявят победа. А всъщност всички ще са загубили.