🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Германското контраразузнаване се бори със заплахата от китайски и руски шпионаж

Федералната служба за защита на конституцията извърши поредица от арести на руски и китайски шпиони

Последните арести показват, че враждебно настроените държави са по-склонни на агресивен подход при преследването на целите си на европейски земя, отколкото когато и да било след студената война, но и по-ефективна борба със случаите на шпионаж.
Последните арести показват, че враждебно настроените държави са по-склонни на агресивен подход при преследването на целите си на европейски земя, отколкото когато и да било след студената война, но и по-ефективна борба със случаите на шпионаж.
Последните арести показват, че враждебно настроените държави са по-склонни на агресивен подход при преследването на целите си на европейски земя, отколкото когато и да било след студената война, но и по-ефективна борба със случаите на шпионаж.    ©  Reuters
Последните арести показват, че враждебно настроените държави са по-склонни на агресивен подход при преследването на целите си на европейски земя, отколкото когато и да било след студената война, но и по-ефективна борба със случаите на шпионаж.    ©  Reuters
Темата накратко
  • Германското контраразузнаване предприема все повече мерки срещу чуждия шпионаж.
  • Извършени са няколко успешни ареста, но високопоставени лица предупреждават, че в страната има още хиляди активни руски и китайски агенти.
  • Разузнавателните служби призовават за повече сътрудничество между отделните агенции.

През последните дни германското контраразузнаване, често критикувано за неефективност, извърши поредица от арести на заподозрени китайски и руски шпиони. Във вторник сутринта полицията задържа Цзян Г., който е сътрудник на евродепутата от крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" Максимилиан Кра, по подозрения в шпионаж за Китай. В изявление на федералната прокуратура, цитирано от Politico, се твърди, че въпросното лице работи "за китайските тайни служби", като им е предоставял информация за преговорите и решенията в европарламента.

В понеделник трима германски граждани, включително съпруг и съпруга, бяха задържани в западната германска провинция Северен Рейн-Вестфалия по подозрения, че се опитват да продадат чувствителна военна технология на Пекин. Със заповед на федералния главен прокурор Йенс Ромел миналата седмица в четвъртък двама германско-руски граждани бяха арестувани в Бавария по обвинения за саботажни атаки срещу военни и логистични обекти от името на Русия, съобщава Reuters.

И в трите случая Федералната служба за защита на конституцията (BfV), вътрешната разузнавателна агенция на Германия, имаше решаваща роля. "Нашите служби за сигурност, особено BfV, значително засилиха усилията си за контрашпионаж", заяви вътрешният министър на държавата Нанси Фезер в изявление след ареста на Цзян Г. "Настоящите успехи доказват това", пише Financial Times.

Преследвана от минали скандали, спъвана от силна федерализация и ограничена от строги законови мерки за наблюдението и събирането на информация, Федералната служба за защита на конституцията години наред беше гледана с недоверие както у дома, така и от партньорски агенции в чужбина.

Последните арести показват, че враждебно настроените държави са по-склонни на агресивен подход при преследването на целите си на европейски земя, отколкото когато и да било след студената война, но и по-ефективна борба със случаите на шпионаж. "Почти ежедневно обсъждаме новите начини, по които авторитарните държави биха се опитали да повлияят и дестабилизират нашата демокрация", коментира пред Financial Times Константин фон Ноц, председател на комисията по разузнаването в германския парламент, която контролира BfV. "В момента виждаме само върха на айсберга. Човек трябва да предположи, че в Германия действат стотици шпиони", допълва той.

На конференция, организирана от BfV в понеделник, президентът й Томас Халденванг каза, че чуждите шпиони "[ще] използват всички възможни средства [срещу нас] - шпионаж и кибератаки, влияние и дезинформация, саботаж и държавен тероризъм". Халденванг често говори за своята служба като за "система за ранно предупреждение".

Докато в своя реч по повод пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. канцлерът Олаф Шолц" обяви "повратна точка" (на немски zeitenwende) в отбранителната политика на Германия, от поне десетилетие BfV оценява нарастващите заплахи от чуждестранни шпиони и използва съответно ресурси за премахването им.

Халденванг, който поема агенцията през 2018 г., я ръководи в период на големи вътрешни промени. Между края на студената война и 2014 г. броят на персонала на Федералната служба за защита на конституцията на практика не се променя. През десетилетието след това обаче той почти се удвоява, като наброява 4300 души. Особено много назначение имаше в отдела за контраразузнаване и кибератаки. Под ръководството на Халденванг сътрудничеството и връзките с други разузнавателни агенции в съюзническите страни се превърнаха в приоритет.

Европейски служител по сигурността, който редовно работи с BfV, твърди, че споделянето на класифицирана информация между службите на континента сега е "абсолютно жизненоважно за почти всяка успешна операция, която е била предприета [срещу Русия и Китай]".

Стилът на управление на Халденванг също контрастира с този на неговия предшественик. Политиците, които работят с него, казват, че той е усърден, непретенциозен и съсредоточен върху детайлите и стабилния напредък, а не върху собственото си величие. Показателно е, че президентът на BfV предпочита да прекарва времето си в Кьолн със своите "лейтенанти". За разлика от него Ханс-Георг Маасен, който ръководи агенцията от 2012 до 2018 г., предпочита да работи от сателитната централа на BfV в Берлин, където може да общува с министри и политици.

Откакто пое поста, Халденванг преобърна скептицизма на Маасен към агресивното разследване на крайнодясната дейност. Сега дори бившият президент на агенцията е разследван по подозрение, че е десен екстремист. Маасен описа разследването като "несъществено и неоправдано".

Отворен остава въпросът за връзката на BfV с нейната дъщерна агенция БНД, която има за задача да събира чуждестранни разузнавателни данни за Берлин. Германското външно разузнаване - веднъж определено от собствения му бивш шеф Август Ханинг като "вегетарианеца сред тайните служби", търпи множество критики за провалите по отношение на Русия. Когато на 24 февруари 2022 г. Русия нападна Украйна, настоящият шеф на разузнавателната служба Бруно Кал се оказа блокиран в задръстване в продължение на 36 часа, опитвайки се да избяга от Киев. До последно въпреки предупрежденията на САЩ и Обединеното кралство БНД не вярваше, че атаката е неизбежна.

Миналата година високопоставен служител на БНД, Карстен Л., беше арестуван след разследване на BfV по подозрение в шпионаж в полза на Кремъл. Процесът срещу него започна през декември, информацията срещу него идвала и от чужбина.

"Като европейски демокрации трябва да действаме заедно", коментира Фон Ноц. "Трябва да координираме усилията си още повече в международен план." Заплахата от китайския и руския шпионаж е надвиснала над цяла Европа, отбеляза той, и никой разузнавателна служба не може да се справи сама. "Следим събитията в Обединеното кралство и скорошното разкриване на китайски шпиони там много внимателно."

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар