Колко е прогнила руската армия

Съкрушителен провал

Силно мотивираните военни сили на Украйна са причина за тези руски провали. Въпреки че са по-малобройни и по-зле въоръжени, те устояха на нахлуващата армия, като прехвърлиха вземането на решения до нивото на малки, адаптивни местни отряди, получаващи актуални разузнавателни данни. Дори ако руската кампания, която сега е под командването само на един командир, постигне успехи в Донбас, тя ще направи това главно благодарение на огромния си мащаб. Претенцията за софистицирана модерна военна сила е точно толкова убедителна, колкото ръждясала танкова кула в украинско поле.

За Путин това представлява съкрушителен провал. Въпреки че руският президент контролира внушителна пропагандна машина, с която да заглушава критиците си, военното унижение на Русия заплашва репутацията му у дома, тъй като използването на военна сила заема централно място в стратегията му да направи Русия значима в света.

Русия може да е необятна на територия, но политически е средна по капацитет държава, която все още копнее да бъде суперсила. Населението й се нарежда между Бангладеш и Мексико, икономиката - между Бразилия и Южна Корея, а делът на Русия в световния износ - между Тайван и Швейцария. Въпреки че Русия се радва на известна симпатия в необвързани страни като Южна Африка и Индия, нейната мека сила отслабва - процес, ускорен от демонстрирането на некомпетентност и бруталност в Украйна.

За да запълни разминаването между руската сила и стремежи и за да се противопостави на това, което той вижда като все по-голяма намеса от страна Америка, Путин многократно се обръщаше към единствената сфера, където Русия все още може да претендира, че е от световна класа - военната сила. През последните 14 години той нахлу в Грузия и в Украйна (два пъти) и се би в Сирия. Неговите наемници са били разполагани в Либия, Централноафриканската република, Судан и сега Украйна. Путин е глобален хулиган, обсебен от неадекватностите на страната си. Сравнете това с Китай, който също има амбиции, но досега успява да постига резултати, използвайки нарастващата си икономическа и дипломатическа тежест.

Унижението в Украйна отслабва последната претенция на Русия за статут на суперсила. Войната все още може да се проточи и докато продължава, Русия няма да може да провежда големи операции другаде. Оборудването, боеприпасите и военният персонал се изразходват бързо. Възстановяването на силите на Русия до пълен състав и обучението им, за да се избегнат грешките в Украйна, може да отнеме години. Ако санкциите останат, защото Путин все още е на власт, задачата ще изисква още повече време. Руските ракети са пълни догоре със западни компоненти. Бягството на талантливи, ориентирани навън, руснаци ще натежи на икономиката. През цялото време, колкото по-малко Русия може да проектира военна мощ, толкова по-малко ще може да влияе на останалия свят.

Такова развитие би било добре дошло. И все пак не всички заключения от инвазията в Украйна са толкова утешителни. Тя показа, че в преследване на стратегията си Путин е готов да поеме рискове, които за много други, включително много руснаци, нямат никакъв смисъл. По-нататъшният упадък на руската мощ може да доведе до още по-безразсъдна агресия.

Прибягване до жестокости

Украйна също така показва, че ако в бъдещи войни руските сили не могат да надделеят на бойното поле, те ще прибягват до жестокости. Една по-слаба руска армия може да се окаже още по-брутална. За тези по света, изправени пред руска агресия, това е ужасна перспектива.

В крайна сметка слабостта може да доведе Русия до последното поле на противопоставяне, където тя все още е безспорно суперсила - химическите, биологичните и ядрените оръжия. От началото на тази война Владимир Путин и неговото правителство многократно размахваха заплахата за оръжия за масово унищожение. Путин е рационален в това, че иска режимът му да оцелее, така че шансовете за тяхното използване вероятно остават малки. Но с изчерпването на конвенционалните възможности на руските въоръжени сили изкушението за ескалация на конфликта със сигурност ще расте.

Посланието към по-широкия свят е, че военният опортюнизъм на Путин в Украйна трябва да бъде сметнат за провал от неговите собствени офицери и стратези, които след това може да смекчат следващата му упорита схема. Патова ситуация в Донбас просто би пренаредила дъската в очакване на следващата битка, която може да бъде дори по-заплашителна от днешната.

Дори ако Путин бъде победен, той пак ще остане опасен. Посланието към НАТО е, че трябва да актуализира своята възпираща защита чрез по-малки сили в страните членки. Това се основава на идеята, че руският опит да отхапе, да речем, балтийските държави може да успее в началото, но ще предизвика по-широка война, която НАТО в крайна сметка ще спечели. Тази защита включва по-голям риск от всякога от грешни изчисления и ескалация, ако конвенционалните сили на Русия са слаби. По-добре да има голяма сила, която Русия трудно би победила от самото начало. Най-добрият начин да се предпазим от Путин и прогнилата му армия е да го възпрем от това въобще да се бие.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved