Какво означава болниците да не бъдат търговски дружества

Стойността на клиничните пътеки не се определя от вложения труд на медицинските екипи, сложността на лечението, съпътстващите болести на пациента и в зависимост от качеството - дали той се е подобрил или не, а от определения от държавата бюджет на НЗОК. Затова съществуват печеливши и губещи клинични пътеки. Общо болниците формират около 4 млрд. лв. приходи годишно. Видно от начина на финансиране, клиниките имат интерес да приемат колкото е възможно повече пациенти, за да бъдат в добро финансово състояние. Пазарът обаче не е свободен - здравната каса налага годишен и месечен лимит на приема във всяка болница като цяло и по отделения. Което пък изкривява конкуренцията, защото държи на изкуствено дишане нежеланите болници и ограничава приема в клиниките, в които искат да се лекуват повече пациенти.

Според специална наредба клиниките са длъжни да отделят минимум 50% от приходите си за заплати на персонала.

Според собствеността си болниците се делят на държавни - 65, общински - 130, и частни - около 100.

При държавните и общинските болници има въведен специален стандарт за управление от здравното министерство, според който директорите им трябва да бъдат сменени, ако болницата продължава да трупа дългове. В момента задълженията към доставчици на държавните и общинските болници са 600 млн. лв. Видно от данните за работата на държавните болници, много от тях не подобряват резултатите си, но въпреки това директорите им си остават същите.

Освен собственик на държавните болници държавата определя всички правила, по които работи здравният сектор, както и контролира за тяхното спазване. Здравното министерство е автор на наредби за това как трябва да работи болницата, с какви специалисти и апаратура, по какви стандарти да се извършва лечението във всяка специалност и освен това към него е агенцията за медицински надзор, която контролира качеството на лечението и дали клиниките спазват правилата.

Защо да престанат да бъдат търговски дружества

Мотивите на политиците, които настояват болниците да престанат да бъдат търговски дружества, най-общо са, че когато те престанат да зависят от това да печелят възможно най-много от дейността си, както всяка фирма, ще се фокусират върху лечението на пациентите си и качеството на това лечение.

Това, че болниците не трябва да бъдат търговски дружества, много често е мантра на директорите на държавните лечебни заведения, които губят пациенти в конкуренцията с частни болници. Продължението на идеята за преобразуване на болниците в нерегистрирани за печалба лица е, че само онези, които са търговски дружества, а не нон-профит организации, няма да имат достъп до финансиране от здравната каса. Тоест - ако останат търговци, частните болници няма да могат да лекуват пациенти с плащания от здравната каса, а болните трябва да си плащат сами цялото лечение или да се лекуват безплатно само в държавните и общинските болници.

Заклинанието как всички проблеми в дейността и управлението на болниците ще се решат само ако те престанат да бъдат търговски дружества, има и още един финансов аспект. Част от политиците и мениджърите предполагат, че с това преобразуване, разписано в закон, ще бъдат заличени натрупаните задължения на болниците от над 600 млн. лв. и освен това те ще се управляват по-добре, като в бордовете им бъдат назначени независими от системата хора.

Болница с нестопанска цел е добре познат модел основно в САЩ и в някои европейски страни, като принципът им на работа е да не формират печалба за собствениците си от дейността си, а да реинвестират получените средства за развитие. Собствениците пък са основно благотворителни организации.

В болничните среди смятат, че по този начин ще се постигне обновление на клиничната база, особено в държавните и общинските болници. В момента държавата има ограничени възможности да инвестира в лечебните заведения, защото това се приема като неразрешена от Европейската комисия държавна помощ. Здравното министерство има ограничен ресурс от средства за клиниките в най-тежко състояние, а основните инвестиции - за покупка на апаратура, енергийна ефективност и ремонти, идват от европейските фондове.

А какви са минусите

Всъщност държавата е дала много нагледни примери как работят болници, които не са търговски дружества. Това са ведомствените болници - Военномедицинска академия, МВР болница, Транспортна болница и доскоро правителствената болница - болница "Лозенец".

Всички те не са търговски дружества, а второстепенни разпоредители с бюджет на съответното министерство - военното, вътрешното, транспортното, и Министерския съвет и са ясен пример как видът на регистрацията няма никакво значение за качеството на медицинската помощ и управлението.

Точно като ведомствени болници, всички те получават държавни субсидии, които са безотчетни и няма никакъв публичен белег за размера им. Въпреки тях клиниките бяха с едни от най-големите по размер задължения, които също бяха покрити от бюджета.

Отчетите за това колко души са лекували, какви средства са получили и как са ги разпределили не са публични. Както и при останалите държавни болници, назначаването на директори и бордове също са почти лишени от публичност действия. В какво се инвестират печалбите, ако има такива, и как се покриват загубите е напълно неясно за обществото.

Ако болниците, работещи със здравната каса, станат нетърговски организации, това ще доведе до тяхното връщане под шапката на държавата и увеличаване на нейната основна роля при разпределянето на средствата от здравни вноски, което икономистите определят като своеобразна национализация.

"Превръщането на лечебните заведения в дружества на държавна издръжка ще репликира модела на други подобни структури като БДЖ. Това ще доведе до още по-голяма неефективност на управлението на държавните и общинските болници, а от друга страна, ще задълбочи проблемите с качеството", смята Аркади Шарков, икономист от ЕКИП, и допълва, че ако обществото иска листи на чакащите, влошено качество и еднакво заплащане за медицинските специалисти - то тогава нека се върнем към "светлото" минало на държавното здравеопазване.

"В момента 80% от лекарите в България са регистрирани като търговци. При организации, работещи не на печалба, би трябвало да има еднакви тарифни ставки като заплати на лекарите. Интересно колко специалисти ще останат да практикуват в България срещу определена от държавата заплата. Това е социалистически утопизъм - учили сме го и сме преживявали", смята Андрей Марков, изпълнителен директор на УМБАЛ "Аджибадем Сити клиник".

Директорът на Българската болнична асоциация, която обединява частни, държавни и общински болници, Свилена Димитрова коментира, че независимо от статута на търговски дружества на лечебните заведения, те подлежат на многобройни задължителни регулации от държавата във всички аспекти от дейността си.

"Промяната на правноорганизационната форма не би променила това. Нещо повече - осъществяването на тази промяна е свързано с други правни последици - например извършването на ликвидация на съществуващите лечебни заведения, регистрирани като търговски дружества, която ще се проточи с години и ще се отрази негативно не само на държавния бюджет, но и върху качеството на здравните услуги", прогнозира Димитрова.

Какъв е проблемът

Лошите финансови резултати, дълговата криза, порочните обществени поръчки, проблемите с качеството на медицинските услуги, ниските заплати и несправедливото кариерно развитие в част от държавните болници определено не биха могли да се решат с промяна в търговския им статут, а затварянето им за погледа на обществото само ще увеличи проблемите, но те няма да бъдат видими. Нито пък липсата на контрол от страна на държавата.

Председателят на парламентарната здравна комисия д-р Александър Симидчиев коментира, че не търговският статут е основен проблем в здравния сектор и в разрешаването на казуса с политическите назначения на директори на държавните болници в последната минута от мандата на правителството на Бойко Борисов.

"Проблемът е в неспособността за менажиране. В калинкизацията и двойния стандарт при липса на ясни справедливи правила. Всичко това ще се промени с ясна правна реформа и с ясни критерии за успех и качество на лечението, като неспособните болници и директори ще отпаднат по естествен път от сектора", смята д-р Симидчиев. Според него трябва изцяло да се преразгледа системата за контрол върху медицинските дейности и тя да се извършва от независим орган, а не от подчинена на здравното министерство и политиците структура от държавни служители.

Експертите припомнят и конституционната равнопоставеност на видовете собственост и че не съществува механизъм, по който да бъде ограничено правото на пациента да иска да ползва здравните си вноски, например в частна болница, която не се е пререгистрирала като дружество с идеална цел.

"Именно благодарение на пазарната инициатива и това, че пациентът може да избере къде да се лекува към момента, имаме лесен достъп до болнична помощ и сравнително качествено лечение. Ако желаем листи на чакащите, влошено качество и еднакво заплащане за медицинските специалисти, то тогава нека се върнем към "светлото" минало", казва Аркади Шарков. Ако болниците се преструктурират и ликвидират, техният собственик трябва незабавно да плати дълговете им, което пък в момент на криза не е най-разумният разход нито за частни, нито за държавни болници, допълва той.

"Предложенията за промяна на правноорганизационната форма не са обвързани със създаване на ефективни механизми за публичност и отчетност на финансирането на лечебните заведения. Това, че лечебните заведения съществуват като търговски дружества, предоставя възможност за пълна отчетност и прозрачност при разходването на средствата им, която е гарантирана чрез задължението за съставяне и публикуване на финансови отчети при спазване на изчерпателно регламентирани в закон правила", казва Свилена Димитрова.