Кой плати здравната сметка за COVID-19
Разходите за корона кризата са основно за заплати, но не и за подобряване на условията на работа на лекарите и лечението на пациентите
- Над 610 млн. лв. е здравната цена на пандемията от началото й до момента.
- В сумата влизат платените от здравното министерство средства за ваксини, лекарства, предпазни облекла и 1000 лв. месечно за медиците, но не и тестовете за инфекцията.
- На практика стойността е заплатена основно от еврофондовете и чрез здравните вноски на всички българи.
Премиерът в оставка Бойко Борисов има навика да се хвали колко пари е платил за нещо в държавата с маниер все едно ги вади от личните си спестявания. С подобен апломб от началото на корона кризата почти всекидневно в публичното пространство се разпространява информация как правителството е платило милиони за борбата с вируса.
На практика обаче милионите са били платени основно от еврофондовете и със здравните вноски на всички българи и специално в здравната част на кризата не представляват никакво бреме за държавния бюджет.
По обобщени данни корона кризата е струвала на здравното министерство и здравната каса над 610 млн. лв., като в сумата не влизат платените за тестове за ковид средства. За това дали част от средствата са използвани рационално тепърва ще се дискутира.
Кой подготви болниците за кризата?
В началото на пандемията дефицитите в болниците бяха огромни - липсваха маски, защитни облекла, апаратура за лечение на болните. Това предизвика вълна от дарения за клиниките и здравното министерство, като до момента ясни публични отчети как точно са изразходвани тези средства няма. Отчет има единствено за дарените 5.2 млн. лв. на здравното министерство от март до края на юни миналата година.
Тъй като клиниките не бяха готови за пандемия, а плановите операции бяха забранени първоначално за около два месеца, беше взето решение здравната каса да плаща на болниците 85% от изработеното през първите месеци на миналата година. Тези средства се водят по перо "работа в неблагоприятни условия" и причината за отпускането им е, независимо дали клиниките лекуват корона вирус или не, че те трябва да поддържат структурите си готови, за да се включат при евентуална силна корона вълна.
Това, което се вижда от данните на здравната каса, предоставени по реда на Закона за достъп до обществена информация, е, че логично стотици болници са ползвали помощта от 85% и няма месец, в който всички болници да са работили с пълния си капацитет. Да получаваш 85% означава, че не можеш да достигнеш прием на достатъчно болни и си доволен да получиш по-голямата сума, без да работиш или да работиш с непълен капацитет.
Здравната каса има договор за работа по клинични пътеки с общо 356 държавни, общински и частни болници, санаториуми, специализирани клиники и медицински центрове, в които се извършва еднодневна хирургия.
Приемът в санаториуми и плановите операции бяха забранени по време на корона вълните, а заради инфектираните пациенти останалите се въздържаха да търсят медицинска помощ, дори и при тежки състояния. На практика по данни на здравната каса приемът в болниците е намалял с 15% - от 2.1 млн. случая (клинични пътеки) през 2019 г. на 1.8 млн. случая през 2020 г.
През 2019 г. средната цена на една клинична пътека, платена от касата, е 808.78 лв., през 2020 г. цените са увеличени и достигат 923.24 лв., а ако към тях се добавят и средствата за неблагоприятни условия, средната цена на една клинична пътека е 1012.36 лв. Така заради увеличените цени и получаването на 85% болниците почти не усещат спад в приходите си, в сравнение с предишната година - те получават 1.681 млрд. лв., или с 2.9% по-малко от 2019 г.
Данните от здравната каса обаче показват няколко тревожни тенденции. Първата е, че по време на корона вълните болниците са се организирали по начин, по който да не работят почти нищо друго, а много от тях изобщо не са лекували. НЗОК не дава разбивка кои точно лечебни заведения не са могли да достигнат планираните пациенти, но видно от графиката през април, май и януари, над 200 клиники не са могли да работят пълноценно - по стечение на обстоятелствата или по тяхно решение, и са се издържали с отпусканите от касата средства, без да отчитат срещу тях пациенти.
Според експертите в сектора след края на короната кризата е наложително да се преразгледа подходът болниците да бъдат подпомагани за пандемията от здравната каса, и то по механизъм, който насърчава получаването на "мързеливи пари" от известна част от тях, докато останалите лекуваха COVID-19 и спешни състояния. Общата сума за "неблагоприятни условия" до края на януари е 135 млн. лв. и част от нея категорично не е похарчена, за да бъдат подготвени всички болници, а нещо като болнична мярка 60/40. Освен това е спорно дали тези средства за подготовка трябва да идват по линия на здравната каса, а не от държавния бюджет или бюджета на здравното министерство, тъй като подготовката за посрещане на епидемия е задължение на държавата.
"Това са пари, които болниците получават, защото не могат да работят. Това не са пари за ковид отделенията, преустройство и готовност. Това е сходна мярка на тази на НАП - понеже административно сме ви ограничили бизнеса, ви даваме пари да не фалирате. Това е подкрепа за посрещане на текущи разходи, защото за разлика от заведенията болницата не затваря напълно", коментира Калоян Стайков, старши икономист в Института за пазарна икономика. Според него здравната каса трябва да обясни защо броят на болниците, които получават помощ, е такъв и да внесе яснота защо през януари, когато нямаше ковид вълна, толкова болници са получавали помощ.
Как държавата си изпълни задълженията
От около 388 млн. лв., отделени за покупка на защитни облекла, маски, ваксини, ремдесивир, за преоборудване на болниците с апаратура и за заплащане на 1000 лв. месечно на работещите на първа линия, по-малко от половината - 145.8 млн. лв., идват от бюджета на здравното министерство. Останалите средства са усвоени по европейски програми.
Дали средствата са изразходвани рационално няма как да се съди от предоставената от здравното министерство справка, тъй като в нея няма в детайли какви точно артикули са купени, на каква цена, с какво качество и имало ли е обществена поръчка. Още в началото на кризата здравното министерство пререгистрира държавната фирма за ваксини "Булбио" в търговец на едро и започна да купува през нея, така че договорите са прозрачни само за екипа на здравното министерство. Защитни облекла са доставени поравно с пари от еврофондовете и тези на здравното министерство, но дали те са разпределени правилно и навреме за нуждаещите се медици не е ясно. В началото на кризата например на личните лекари бяха раздадени по две еднократни маски и всички те бяха принудени да си пазаруват с лични средства предпазни продукти. Фармацевтите пък изобщо не получиха защитни пособия. Разпределението на придобитите средства се извършва от РЗИ, които трябваше да снабдят приоритетно спешните медици и болниците. Дали средствата за защитни облекла и маски са били достатъчни, дали маските са били качествени и дали са дошли навреме трудно може да се каже.
Казусът с 1000-та лева е една от най-дискутираните и обидни за медиците теми на корона кризата. От март до ноември бонус за работа на първа линия получаваха в болниците, РЗИ и Спешна помощ. Проблемът беше, че това не се случваше с всички работещи и много голяма част от екипите бяха недоволни да рискуват живота си, а да не попадат в списъците с получаващите 1000 лв. Едва в края на годината в групата на получаващите тези средства бяха включени личните лекари, които също са на първа линия, и всички останали медицински специалисти, които по силата на служебните си задължения могат във всеки момент да се заразят от пациент с коронавирус. Видно от таблицата, по-голямата част от тези средства идва от еврофондовете.
Вероятно всички си спомнят истерията около липсата на респиратори в болниците в началото на кризата и огромните дарения на апаратура за лечение на коронавирус, в които се включиха хиляди граждани и фирми. По какъв начин и в какъв обем това е облекчило бюджета на здравното министерство не е ясно, но видно от предоставената справка, ведомството е похарчило малко над 17 млн. лв. за апаратура за лечение на коронавирус, което е срамно малка сума. Дали всички купени и дарени апарати се употребяват все още няма публична яснота.
Според справка от здравното министерство до края на март за ваксини то е платило едва 17 млн. лв., което вероятно е станало след доставката на миниатюрните пратки дотогава, като вероятно основните плащания от около 305 млн. лв. идват от бюджета на Министерския съвет.
"На практика от близо 400 млн. лв. за сектора три четвърти са извънредно плащане, което е необходимо, защото медиците на първа линия наистина изнемогваха, но са необходими и средства за преоборудване на Спешна помощ, спешните и ковид отделенията. На фона на липсата на дезинфектанти, консумативи и липсата на апаратура разходите на здравното министерство за тях изглеждат наистина малко", отбелязва Калоян Стайков. Според него, ако се съди по разходите, излиза, че основният проблем на ковид кризата са ниските заплати в сектора и хората е трябвало да бъдат стимулирани.
"Това, което се видя при трите вълни, е, че няма достатъчно легла, отделения и специалисти, които да лекуват инфекцията. Легла се намериха, наистина, чак през есента, но хората се оказаха ограничен брой. Така в България първо дадохме 1000 лв., а после беше помислено за условията, в които работят медиците и в които се лекуват пациентите. Според посочените разходи обаче те не изглеждат особено променени заради кризата", смята той.
2 коментара
Въпрос е и какъв е резултата? Целта на мерките и ограниченията беше - да се изравни билото на епидемичната крива, за да не се претоварва здравната система и да се удължи кривата, за да се даде време за разработване на терапии и ваксини. Как намалихме билото на кривата, като свършихме с висока смъртност, как използвахме времето на епидемията, като сме на последни места по ваксиниране, т.е. сметка с нисък резултат и без контрол на изразходваните средства.
А как е в други страни, във Великобритания вече отчитат - ниска заразяемост и смърност, 70 % от населението с антитела от ваксини и въпреки това, през май разследване на управлението на кризата и харчлъците на правителството, наред с други разследвания за други скандали.
Цялото минало лято тръбяха по медиите колко са подготвени. Дойде есента - оказаха се силно неподготвени. В началото на зимата неизвестно защо обновиха националния епидемичен план, който се занимава с въпроса какво да правим , ако има евентуална опасност от епидемия?! Междувременно не можаха да изработят и оповестят национален план за ваксинация и тя реално е хаотична, което е една от причините за високата смъртност сред по-възрастните, защото те трябваше да се ваксинират с приоритет. Не знам дали има приет алгоритъм за лечение на Ковид за цялата страна, поне до скоро нямаше. И изобщо - тези са една гръцка трагедия в много действия. Колкото по-скоро се разкарат по-добре.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.