Здравната стратегия: ненужна апаратура, масов скрининг и никакви реформи

Тази идея се появява в първия ревизиран вариант на стратегията в началото на август след общественото обсъждане. Тя обаче е безрезервно приета и от служебното правителство, което даже в момента преработва антираковия план само и само да я включи като необходимост в него.

В окончателния вариант на Националната здравна стратегия до 2030, която е задължителен документ, за да бъдат отпуснати средства за инвестиции в сектора по Плана за възстановяване и устойчивост, освен тази откровено ненужна масова смяна на апаратура, фигурират и откровена демагогия, медицински и житейски глупости. Но пък се заобикалят отдалеч всички възможности за радикални реформи в сектора, включително и тези, които бяха широко лансирани от последните управляващи - промяна на начина на заплащане на медиците, реформа в извънболничната и болничната помощ и тяхната модернизация.

Какво съдържа документът

Стратегията включва основните насоки, в които ще работят здравните власти до 2030 година и основните цели и политики в здравния сектор. Най-общо от нея се очаква да очертае държавната политика в общественото здраве, спешната, извънболничната и болничната помощ, лекарствената политика и финансовата рамка на сектора.

Като приоритети са посочени насърчаването на здравословния начин на живот, ефективният скрининг и превенция на хроничните незаразни болести (сърдечно-съдови заболявания, рак, диабет, неврологични заболявания). Отделно се предвижда увеличаване на капацитета на извънболничната и болничната помощ, увеличаване на екипите на линейките, реформа в психиатричната помощ, грижа за възрастните хора, майките и децата, както и развитие на липсващата в момента мрежа за продължително лечение и за палиативни грижи.

Чиновниците в здравното министерство са окичили стратегията с най-различни качества - тя е наречена "държавен стратегически интегрален документ", "политически, ангажиращ и мотивиращ документ", "документ на научените по труден начин уроци", "документ, демонстриращ приемствеността и развитието на държавната здравна политика", "аналитичен документ", "документ, ориентиран към резултати" и "документ за обществен контрол върху здравната политика".

Реално обаче от анализи и документи почти не остава време за действия. Увеличаващите се всяка година средства в здравния сектор потъват и не водят до подобряване на здравните показатели на нацията, напротив - България е лидер по кратък живот и предотвратима смъртност в ЕС, лекарите са неравномерно разположени, пациентите нямат равномерен достъп до здравна помощ, доплащането за лекарства и здравни услуги е най-голямо в ЕС и това трябва да се промени. Проблемът е, че в стратегията не личи размах и решителност, като даже не присъстват в пълнота идеите на предишния кабинет за обучението на парамедици за спешната помощ, стимулирането на личните лекари да диагностицират и лекуват пациентите извън болниците.

Аркади Шарков Фотограф : Надежда Чипева

"Приемането на НЗС 2030 бе забавено с около две години поради пандемията, а след това заради дълготрайната политическа нестабилност и постоянни смени на властовите фигури в държавата. Доколкото разбирам, има централно решение 'отгоре' всеки един такъв стратегически документ да бъде приет от Министерски съвет и след това да бъде оставен за гласуване в новосформиран парламент. Ето защо и считам, че има пропуски в настоящата приета от МС стратегия, както по отношение на качествените, така и по отношение на количествените индикатори. Въпреки всичко обаче, тя е факт. Нека не забравяме, че парите, свързани със здравеопазването, които ще дойдат от плана за възстановяване са основно свързани със саниране на сгради, което е крайно несериозно и недостатъчно по отношение на дълготрайната устойчивост на системата", коментира Аркади Шарков, икономист от ЕКИП.

Масов спорт

Като основен приоритет на стратегията са инвестициите в превенция и насърчаване на здравословния начин на живот, което е добре. Здравните власти обещават да "търсят" средства за профилактика, промоция и увеличаване на здравната култура заради високите нива на рискови фактори, застрашаващи здравето на хората като тютюнопушене, употреба на алкохол, затлъстяване, небалансирано хранене и ниска двигателна активност.

До 2030 г. трябва бъдат развити програми за здравословно хранене в ученическа възраст, ще се създаде система за наблюдение, мониторинг и оценка на храненето и хранителния статус на различни групи от населението и ще се развие "мултисекторно сътрудничество с производителите за промяна на състава на храните и намаляване на маркетинга и рекламата на храни за деца, с цел предлагане на по-здравословни храни за населението".

Обездвижването пък се решава с радикална мярка - свободен достъп до спортните обекти и съоръжения за всички, "включително на хора с двигателни и сензорни дефицити", което "ще доведе до разширяване на възможностите за спорт, повишаването на двигателната им активност, подпомагане на моторно-двигателните им умения и посещение на спортни мероприятия". Не се казва обаче как точно хората с двигателни проблеми ще стигат до стадионите и как ще провеждат каквито и да е дейности там без изрична организация за целта.

И масов скрининг

Още по-радикално е решен въпросът с късното откриване на тежки заболявания. В медицината това става чрез т.нар. скрининг - изследване на определени групи пациенти, подложени на рискови фактори или наследствено обременени, като целта е да се открие рано заболяването, първо в рисковите групи, а след това и след останалите, за да се излекува успешно. Например - най-широко разпространеното раково заболяване при жените е ракът на гърдата. Затова на възраст над 35 години, жените трябва да се подлагат на мамография. Това важи с още по-голяма сила за онези, в чиито семейства има генетична следа от заболяването. Стратегията е открила напълно нов медицински метод, защото предвижда "широкообхватен масов скрининг" и е предвидила създаването на държавна мегаструктура, която да се занимава с това.

Това ще бъде Национален интердисциплинарен център за скрининг, който ще се занимава едновременно с пренатален, неонатален и скрининг на социално значимите заболявания - накратко с изследвания за синдром на Даун, възпаление на червата от непоносимост към глутен в детската възраст (глутенова ентеропатия) и мързеливо око, до рак, диабет, сърдечно-съдови и неврологични заболявания.

Ако оставим настрана смесването на видовете скрининг, в стратегията е отбелязано, че националният център ще изгради регионална мрежа, лаборатории, ще пише скринингови и лечебни програми, а по-нататък ще включи в мрежата лечебните заведения за болнична и извънболнична помощ, което "ще осигури на българските граждани навременен достъп до достъпни, превантивни и здравни грижи с добро качество, предопределящи успешно лечение". В допълнение центърът ще се грижи да осигури адекватен достъп до навременна медицинска помощ и ангажираност от страна на лечебните заведения и медицински специалисти към хроничните незаразни болести, ще координира и системата за профилактика, а впоследствие ще пише и мониторира профилактични програми и ще оценява резултатите от лечението на пациентите.

Накрая мегаструктурата до 2030 г. ще се превърне в Национален интердисциплинарен център за масов скрининг, което означава, че масово всеки ден под неговата шапка ще се правят изследвания на цялото население за всичко - от полово предавани болести до диабет.

Колко ще струва изграждането на този център и как и защо той ще оценява лечението на пациентите с тежки заболявания в бебешка възраст и на възрастни с рак и диабет, например при наличието на достатъчно структури, отговорни за това по закон, не е ясно.

Евгения Александрова Фотограф : Надежда Чипева

"Абсурд №1. Всеобхватен скрининг - невъзможна формулировка, изключваща смисъла на понятието! Така формулирано подсказва цел всичко, което мърда, постепенно да бъде "обхванато" за скрининг. Абсурд №2. Национален скринингов център, базиран в София, който ще провежда всички видове скрийнинги - от пренатален до рак! Как този НСЦ ще обхване живеещите в Русе, примерно, не става ясно. Питам се само защо се изготви Национален план за борба с рака? И как точно този център ще се впише в европейската инициатива, която се ангажира да го финансира, според нуждите на всяка държава членка", коментира Евгения Александрова, председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания.

В стратегията има още една "масовост" - бъдещите медико-социални звена за профилактично-промотивна дейност в цялата страна. В първата част на стратегията е записано, че в тези звена трябва да се ангажират общопрактикуващите лекари и специалистите по здравни грижи. И в момента профилактиката е част от пакетите на личните лекари. Тъй като явно здравното министерство не е могло да избистри откъде ще вземе екипи и пари само за профилактика в медико-социалните звена, първо е написало, че болниците ще бъдат насърчавани да извършват дейности от профилактичния спектър (което те и сега правят с дни на отворени врати и безплатни прегледи), в крайна сметка чиновниците са решили, че с това ще се занимават личните лекари. За сметка на това няма нито едно изречение как точно ще се насърчава посещението и провеждането на профилактичните прегледи.

В част от държавите в ЕС личните лекари получават стимули за ранно откриване на заболявания, а пациентите, които са посетили навреме годишния си профилактичен преглед могат да получат обратно една или две здравни вноски. В Германия например това се равнява на 13 или 14 заплата. Отделно от това никъде в стратегията не е отбелязано, че общопрактикуващите лекари ще получават по-добро заплащане, ако сами успяват да излекуват или контролират заболяванията на своите пациенти, а не ги пращат в болница, каквато е идеята за промяна в първото ниво на медицинска помощ на последната управляваща коалиция.

Премълчаните реформи в стратегията

Никъде в стратегията обаче не е записано, че здравната каса ще има конкуренция в лицето на частни здравни застрахователи до 2030 г., което означава, че монополът й по събирането и разпределението на здравните вноски, ще остане. Няма точно описание и как точно ще се промени здравният сектор. В стратегията е споменато само, че в болничната помощ ще се плаща за резултати от лечението, а не за приет пациент. Кой и как ще измерва резултатите обаче, не е посочено, нито пък има конкретни срокове откога ще влезе в сила това.

Иначе е заложено екипите на спешна помощ да се увеличат с 15%, ще се преструктурира психиатричната помощ и ще се създаде мрежа за грижа за възрастни хора. В областта на заразните болести не са посочени инвестиции в инфекциозни отделения, но за сметка на това е отбелязано, че ще се развива капацитетът на системата за обществено здраве (тоест РЗИ) и Националния център за заразни и паразитни болести.

В стратегията има няколко срамежливи намаления - там е споменато, че броят на болниците и болничните легла в България е най-високият в ЕС и че с помощта на Националната здравна карта те трябва да бъдат намалени. Точна бройка и срокове не са посочени, но е отбелязано, че малките и неработещи болници ще могат да се преструктурират в болници за продължително лечение и долекуване, или в хосписи, диагностично-консултативни центрове с няколко легла и др., без да е споменато в кои региони се налага това. В допълнение е записано, че в болниците ще се предлагат високотехнологични диагностични и лечебни услуги, а отделно, че ще се развиват рехабилитация, продължително лечение и палиативни грижи.

Другото "намаление" е в броя на аптеките, където е загатнато, че те ще бъдат смятани по национална аптечна карта, която забранява отварянето на нови обекти, ако вече съществуват достатъчно такива в населението място.

Намалението на доплащането за лекарства не е изрична цел, а пак е на фаза анализ. В стратегията е записано, че "овладяването на нарастването на публичните и частните разходи за лекарства е процес, изискващ политически консенсус и последователни действия по наблюдение, анализ и укрепване на законодателството в тази област, както и планиране на повече бюджетни средства за здраве".

За сметка на това в документа се е появило ново плащане, което пациентите и здравната каса ще дължат, ако документът бъде приет и то е за получавана фармацевтична грижа в аптеките, като тя в бъдеще ще включва и профилактика.