Здравеопазване

Доц. д-р Васил Трайков: Сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за смъртност, нужен е план за справянето с тях

Председателят на Дружеството на кардиолозите смята, че България има нужда и от единен национален регистър за тези заболявания

Десислава Николова

доц. д-р Васил Трайков

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

На 3 май Дружеството на кардиолозите в България организира национална конференция, посветена на необходимостта и готовността за изготвяне на Национален кардиологичен план. Дружеството беше едно от първите, присъединили се към Плана за справяне със сърдечно-съдовите заболявания на Европейския алианс за сърдечно-съдово здраве.

За да бъде България неразделна част от мрежата на най-добрите и за да намалее заболяемостта, както и да лечението да започва в ранни стадии на сърдечно-съдовите заболявания, страната има нужда от ясно разписан от експертите национален план за действие, който да канализира усилията по развитие на превенция, профилактика, съвременно лечение и проследяване и с чиято помощ да бъдат набелязани нужните мерки, за да се обърне печалният тренд в медицинската статистика.

Профил: Доц. Д-р Васил Трайков е председател на Дружеството на кардиолозите в България. Той получава дипломата си по медицина с отличие от Медицинския университет - София, България, през 2000 г. Малко след това започва кариерата си в Клиниката по кардиология на Национална кардиологична болница - София. През 2002 г. се присъединява към екипа на Лабораторията по електрофизиология, като започва обучението си по инвазивна ЕП. През 2004 г. е назначен за асистент в същата институция. През 2008 г. доц. Трайков се премества в Сегед, Унгария, където работи като стипендиант, а по-късно и като сътрудник в Лабораторията по електрофизиология на Университета в Сегед. През 2011 г. поема длъжността началник-отделение по инвазивна електрофизиология в "Токуда болница" - София, България.

Защо Националният план за сърдено-съдово здраве трябва да е приоритет на 49-ото НС и публичната власт?

За съжаление нашата страна е на едно от водещите места в Европа по сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност. Въвеждането на структурирана програма за борба с тази патология и промоция на сърдечно-съдовото здраве се очаква да доведе до подобряването на резултатите от тази тъжна статистика. Всъщност подобен план вече е създаден на европейско ниво от Европейския алианс за сърдечно-съдово здраве. В този документ е залегнала идеята за намаляване на смъртността и заболеваемостта от сърдечно-съдови заболявания с една трета до 2030 година. Той включва мерки като създаването на национални планове от отделните страни - членки на ЕС. По този начин мерките за справяне с тази патология могат да се адаптират за всяка страна в зависимост от особеностите на здравната система и на културата и обичаите на съответната страна.

Естествено, за въвеждането и реализирането на такъв национален план е необходимо участието на държавните институции - парламент, изпълнителна власт, заедно с експертите в лицето на научни организации като Дружеството на кардиолозите в България. Ясно е, че здравеопазването трябва да е приоритет на всяко управление. В случая става въпрос за належащ проблем, свързан с ясно влошени национални здравни показатели по отношение на тази патология.

Какви цели и резултати са заложени в плана?

В този европейски план за действие са залегнали няколко основни цели. Сред тях са фокусът върху превенцията с цел намаляване на преждевременната смъртност и инвалидизацията, скринингът и ранната диагностика, осъществяването на възможно най-ранни терапевтични интервенции, осигуряване на достъп до адекватна медицинска грижа и оптимално лечение. Планът подчертава и ролята на рехабилитацията при сърдечно-съдови заболявания и централното място на оценката на качеството на живот и други психосоциални показатели при пациентите със сърдечно-съдови заболявания. Очакваните резултати вече ги посочихме по-горе - в резултат на въвеждането и изпълнението на плана се очаква да се постигне намаляване на честотата на сърдечно-съдовите заболявания с една трета до 2030 година.

Към момента в България няма 100% реимбурсиране на базова терапия, смятате ли, че на това се дължи високият дял заболяемост от ССЗ?

Не, не мисля, че това е основната причина за високата честота на сърдечно-съдовите заболявания. Трябва да кажем, че по отношение на достъпа до медикаментозна терапия България се справя доста добре. Всъщност понастоящем базовата терапия за повечето състояния в кардиологията е реимбурсирана. Съгласен съм, че това не е 100% във всички случаи, съгласен съм, че пациентите срещат понякога затруднения (включително и финансови) да приемат препоръчаната им терапия. Тук трябва институциите да се произнесат, но според мен в нашата страна имаме по-лесен достъп до повечето медикаменти, макар и с известно доплащане от страна на пациента за някои класове медикаменти. Трябва да си кажем също, че това не важи за други типове терапии. Визирам основно имплантируемите електронни устройства за превенция на внезапната сърдечна смъртност - имплантируемите кардиовертер-дефибрилатори. При тях наскоро НЗОК наскоро въведе нови, по-високи нива на реимбурсация, което беше много сериозна стъпка напред, но все още има известно доплащане за тези животоспасяващи устройства. Така или иначе, достъпът до медикаментите, които имат отношение към превенцията на сърдечно-съдовите заболявания е доста улеснен.

Какви скринингови програми следва да се изпълняват у нас?

Те трябва да покриват основно специфични групи пациенти, които са изложени на риск. Разбира се, не е възможно да се скринира цялото население, но хората, които са с ясно завишен риск е редно да бъдат обект на скрининга. Вероятно подобни програми трябва да бъдат насочени в основни направление, които да покрият най-честите и най-сериозни по отношение на прогнозата състояния - исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност, аритмии/внезапна сърдечна смърт и клапни болести.

Какво още включва дигитализация в здравеопазването и в частност в сърдечно съдовите специалности освен регистрите?

Това според мен е въпрос с нееднозначен отговор. Естествено, че въвеждането на регистри е от основна важност, за да имаме яснота как точно се справяме на национално ниво със сърдечно-съдовите заболявания. Считам, че страната ни има нужда от въвеждането на единен регистър за сърдечно-съдовите заболявания. Ние от Дружеството на кардиолозите в България вече сме стартирали преговори с Европейското кардиологично дружество за предоставянето на подобна платформа, към която България да се включи. Този регистър вече работи като пилотен проект в съседни страни - напр. Румъния. За въвеждането на подобна система е необходима сериозна подкрепа от институциите и осигуряване на ресурс, за да може адекватно да се въвеждат данните. Ако имаме такава детайлна информация за сърдечно-съдовите заболявания в България мисля, че можем да научим много и да подобрим значимо грижата за тези пациенти.

От друга страна, само регистрите няма да са достатъчни, важно е да се отиде още напред в дигитализацията като се създаде изцяло дигитална национална информационна система за всички пациенти. Подобна система може да даде възможност за въвеждане на цялата информация за даден пациент - включително и образите и резултатите от проведените в миналото образни и други изследвания. Така лекарите ще могат лесно и с прост идентификатор да имат достъп до цялата медицинска информация. Отделно според мен това ще е свързано и с намаление на разходите в здравеопазването и с избягването на излишни изследвания. България не е голяма страна и считам, че няма да е особено трудно това да се направи. Всъщност вече има опит в други европейски страни с подобни системи - Естония например отдавна разполага с такава система.