Фармацевти искат мораториум върху откриването на нови аптеки

Стига толкова аптеки

Магистър-фармацевтите, собственици на една или няколко аптеки, от близо две десетилетия опитват да не допуснат голям инвеститор да придобие обекти в аптечния сегмент. В част от европейските държави функционират мултинационални вериги между производители, дистрибутори и аптеки, или само аптеки, има виртуални аптеки, които доставят лекарства в няколко държави, но в България това се забранява по всички възможни начини. Формално целта е да се запази поминъкът на аптеките - собственост на фармацевтите, и БФС, в който всички фармацевти членуват по задължение. Но това реално може да е негатив за клиентите, които остават без аптека в близост или без наличност от дадени лекарства.

Според магистър-фармацевтите в България има достатъчно аптеки, особено в сравнение със средните нива за ЕС.

Докато 58% от жителите на континента можели за пет минути да стигнат до работеща аптека, в България това може да се случи на 78% от населението. 98.6% от населението достига до аптека в рамките на половин час, коментира Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз.

Според данните България е на трето място по брой аптеки на глава от населението в ЕС след Гърция и Кипър, на 10 хиляди души се падат 4 аптеки, като една аптека обслужва средно 2423 пациенти. В ЕС една аптека обслужва средно 4122 пациенти. В България няма и недостиг на фармацевти, както е при медиците.

Това обаче не означава, че няма проблем със снабдяването на лекарства в малките населени места, които са неатрактивни от бизнес гледна точка, както и че няма достатъчно денонощни аптеки. В момента в цяла България само 60 аптеки работят 24/7. Благоевград, например, си е върнал възможността да има денонощна аптека с помощ от общината, която допълнила стойността на нерентабилните продажби и нощния труд. През следващите месеци НЗОК ще подпомага финансово 100 аптеки в труднодостъпни и отдалечени места, и там, където липсват такива обекти.

Но фармацевтите смятат, че ако държавата спре нарастването на броя на новите обекти, положението ще се подобри, макар пазарът да е доказал точно обратното - конкуренцията подобрява услугите и понижава цените, а ограничаването й води до обратното.

Според проекта на новата аптечна карта, която фармацевтите подкрепят, обекти ще могат да бъдат откривани само по демографски критерии - там, където наистина липсват. Това би означавало, че независимо от качеството на работа, снабдеността на един обект и отношението на персонала към пациентите, в квартала или населеното място няма да бъде допуснато откриването на нов обект.

Кой е виновен за недостига?

Управителният съвет на БФС заедно с председателя си Димитър Маринов съобщи още мерки за битка с липсата на лекарства, между които генерично заместване - смяна на липсващ медикамент с негов наличен аналог, както е във всички останали страни членки.

Според магистър-фармацевтите причините за недостига на лекарства са преди всичко производствени и логистични, но и заради липсата на информация за реалното потребление на лекарства и неконтролирания износ (легален или нелегален). Те смятат, че всичко това може да се "поправи", като се въведе генерична замяна на лекарства с аналози и се възроди производствената дейност в аптеките, тъй като обектите, в които се приготвят лекарства по рецептура (екстемпорални форми) са единици. Това обаче по никакъв начин не решава проблема с недостига на инсулин например.

В същото време казват, че генерично заместване трябва да има само ако не са налице вертикални и хоризонтални структури (производител - дистрибутор - аптека), за да "не поскъпнат генеричните лекарства". Мотив защо допускат, че това ще се случи, обаче липсва. Още повече че цените на медикаментите се регулират от държавата по строги правила и не могат да поскъпнат драстично. Генеричните лекарства по принцип са евтини и имат огромна конкуренция от поне 20 - 30 аналогични продукта.

Според БФС трябва да има информация за наличностите на лекарства по складовете, а също така търговците да са длъжни по закон да носят лекарствата, в която аптека си ги поръча пациентът и ако трябва да правят по две доставки на ден. Едно от възможните обяснения за това е, че фармацевтите не искат да правят разходи за по-голяма наличност. За разлика от западните държави българските аптеки не са длъжни да поддържат цялата номенклатура медикаменти, които се плащат от здравната каса, а могат да избират да продават само частично платени медикаменти или напълно платени продукти. За последните обаче се получават по 4 лв. на рецепта, а те понякога струват над 30 хиляди и аптеките нямат сметка да ги поддържат.

По принцип недостигът на лекарства е световно явление, особено след войната в Украйна и пандемията, тъй като голяма част от субстанциите за лекарства, се произвеждат в Китай и Индия. България е малък пазар с много силна ценова регулация и фармацевтичните компании предпочитат изобщо да не регистрират част от лекарствата си тук или ги изтеглят. От 2014 г. до момента над 3000 лекарства са напуснали месният пазар.

Председателят на Българския фармацевтичен съюз магистър-фармацевт Димитър Маринов и неговият екип смятат, че намаляването на броя аптеки ще намали недостига на лекарства. Фотограф : Надежда Чипева

В тази връзка председателят на БФС Димитър Маринов смята, че трябва да се преразгледа начинът на определянето на цените на лекарствата и да се намали ДДС, а също и държавата да си изпълнява контролните функции по следенето на наличностите на лекарства и потреблението им.

Фармацевтите обаче неправилно поставят в една плоскост нелегалните канали за търговия с лекарства и легалния паралелен експорт. Законовият паралелен износ става на ниво търговци на едро с лекарства и няма никакво отношение към това дали търговецът има вериги аптеки в страната или няма, просто защото медикаментите не стигат до аптека. Нелегалната търговия с лекарства става, когато търговци изкупуват от аптеките медикаменти, предназначени за пациентите и започват да ги изнасят. Всяко движение назад по веригата от аптека към търговец или производител е забранено и се смята за фалшификация и е наказуемо по закон. До момента обаче не е известно да има санкционирани нарушители по веригата въпреки намеците на ДАНС, че такива престъпления с лекарства съществуват.

В България работят 300 търговци на едро с лекарства. Най-големите четири национални дистрибутора държат 80% пазарен дял, по-малък дял от около 10% имат 20-30 регионалните и нишовите дистрибутори. Затова възниква въпросът доколко е успешен и дори законен бизнесът на повечето от останалите търговци, и дали техните складове не се намират в апартаменти и мазета.

Така се получава, че вместо браншът да бъде изчистен от нарушения, проблемът с липсите на определени лекарства не получава нито анализ, нито наказания за нарушителите, нито спокойствие за пациентите, а рецептата на бранша се оказва "да се ограничи броят на аптеките".