Трети опит за вендинг аптеки на село

Десетилетен проблем

Проблемът с трудното намиране на лекарства в малките населени места датира още преди промените през 1989 г. - в голяма част от селата не е имало аптеки или пък работата им е била субсидирана от държавата заради малкото население. Сега държавата продължава да търси нови стимули как в градовете да работят денонощни аптеки или пък действащи аптеки да отварят втори обект в селата.

Последното обаче често е нерентабилно за места с население под 1000 души. В България, по данни на НСИ, към края на 2022 г. има 5256 населени места, от които 257 са градове и 4999 села, като в 1249 села живеят от 1 до 49 души (това са 23.8% от населените места изобщо).

В момента здравната каса финансира работата на болници, лекарски практики и аптеки в отдалечени райони или с уникални специалисти. На лекарите и на фелдшерите е разрешено да носят лекарства на пациентите си. Продажбата на лекарства с рецепта извън аптеките обаче не е разрешена и така хората по селата пътуват до най-близкия град или разчитат близки и роднини да ги снабдяват с лекарства.

Пореден опит за автомати за лекарства

Проектозаконът за лекарствата, който разрешава вендинг-машини, е всъщност трети опит. През декември подобен текст внесе партия "Възраждане", която настояваше парламентът да се погрижи във всяко населено място да има денонощна аптека, а там, където това е невъзможно - автомат за лекарства. Проектът обаче беше отхвърлен.

Първата идея за машини с лекарства по селата в България пък беше на "ПОС Фарма" от 2020 г. Тогава Министерският съвет одобри меморандум, с който обяви идеята за свой приоритетен инвестиционен проект и гласува да му даде финансиране за разполагане на вендинг апарати за лекарства в около 1000 села. Зад проекта обаче прозираха политически връзки - зад него стоеше бивш служител на депутатата Веселин Марешки ("Воля"), а миноритарен партньор в дружеството бе свързван с Йордан Цонев от ДПС. Проектът бе оттеглен два дни след като правителството го одобри, заради бурната реакция в здравния сектор.

В момента "ПОС Фарма" вече има такъв тестови вендинг апарат, разположен до витрината на аптеката й в "Поликлиника България". В автомата са заредени над 2000 опаковки от различни лекарства, включително и такива с рецепта. Той се обслужва по видеовръзка от фармацевт, може да чете и бяла, и електронна рецепта и лекарствата се плащат само с карта, не и в брой.

• Възход и падение на автомата за лекарства
• Проектът за лекарствомати по селата е изтеглен
• Фармацевти питат правителството как е разрешило вендинг автоматите за лекарства

Какво предвижда новият проект

Продажбата на лекарства сега се извършва само в аптеки и дрогерии, с изключение на случаите когато лекари предоставят медикаменти на своите пациенти в малките населени места. Позволено е и продажбата на медикаменти без рецепта - обезболяващи, противогрипни лекарства, хранителни добавки, превързочни материали и др., през вендинг-автомати, обикновено разположени до самата аптека.

Новият проект създава още едно изключение - автоматите да не бъдат разположени точно на територията на аптеката или дрогерията, а в населено място в областта, в която аптеката се намира. Той предвижда самите апарати да бъдат собственост на аптека и тя да се грижи за тяхното поддържане.

Какви лекарства ще продава аптеката пък решава министърът на здравеопазването, който създава специален списък. Автоматите ще бъдат контролирани от Агенцията по лекарствата и за тях се въвежда регистрационен режим на автоматите в Регионалната здравна инспекция.

В мотивите на здравното министерство е посочено, че с този текст би могъл да се реши проблемът с достъпа до лекарствени продукти в малките населени места, които не са икономически атрактивни за разкриване на аптека. В момента инвестицията в нова аптека варира от 250 хиляди лева до над 1 млн. лв.

Проектът не предвижда фармацевт да участва в процеса по отпускане на лекарства.

Какво мисли пазарът?

В бранша като цяло не виждат особена рентабилност от такива апарати по селата, особено, ако продават само лекарства без рецепта. От Българския фармацевтичен съюз (БФС) пък по традиция са против лекарства с рецепта пък да се продават извън аптеки и да се отпускат от друг, освен магистър-фармацевт. В случая те виждат и вратичка в проекта за автоматите, така че през тях да се продават и медикаменти по лекарско предписание.

"Разбира се, ще предоставим нашето мнение по време на общественото обсъждане, но смятаме, че проектозаконът широко отваря вратата да се продават лекарства с рецепта без магистър-фармацевт. Никъде в закона няма изрична забрана медикаменти по лекарско предписание да не се продават на автомати, всичко може да се реши чрез наредба на министъра - това е вратичката", казва председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов.

Според Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки, вендингите с лекарства не решават основните проблеми на хората в малките населени места. "Те имат нужда основно от лекарства по лекарско предписание и това не е начинът да бъдат снабдени с тях, защото този начин е доста рисков и за контрола при отпускането и заради това, че автоматите могат да се намират на 50-80 км от аптеката, например в Бургаско или Благоевградско. И ако нещо се случи технически, кой ще реагира веднага?", смята той. Костов допълва, че има опасност вендинг-аптеката да бъде разбита от крадци или от хора, които искат да вземат определен вид медикаменти.

За разлика от тях Емил Папазян, акционер в "ПОС Фарма", смята, че машината има бъдеще, но само с видеовръзка с фармацевт. Те самите вече разполагат с 30 робота за лекарства. "Поправката е похвална, показва, че вече се мисли да се направи нещо по въпроса с малките населени места и да се поддържа спешен канал. В момента проектът има недостатък, че е предвидено автоматите да са на самообслужване, което е несериозно. Дори да са лекарства без рецепта, те съдържат активни вещества, които при предозиране могат да причинят щети за организма", коментира той. Папазян допълва, че и в момента съществуват над 100 вендинг-автомати в близост до аптеки, но има случаи и в които апаратът с лекарства е извън територията й, а до него имат свободен достъп и деца.

"Не може да работят без фармацевт, това е като да се самолекуваш - машината може да е само проекция на ръката и очите на фармацевта. Не разбирам защо хората в малки отдалечени места и в тъмна част на денонощието трябва да бъдат дискриминирани и да не се допуска фармацевтът да им отпусне медикаменти, след като разговаря с тях по видеовръзка и обработи рецептата", казва той. И допълва, че работата в аптека е най-малко привлекателна за младите фармацевти заради липсата на високи технологии. "Всяка година завършват около 500 фармацевти, а само 10% от тях избират да работят в аптека - това може да се промени", смята Папазян.

По думите му могат да се вземат мерки срещу други рискове. Машината на "ПОС Фарма" например в момента измерва и документира на всеки 15 секунди температурата в апарата, влажност и има възможност да измерва и радиация. А самият факт, че може да поддържа над 2000 опаковки от различни лекарства, я прави много удобна точно за малки населени места. "Никой не би я разположил на полето, тя трябва да бъде в специално темперирано място. Освен това опасността да бъде разбита може да се изключи, ако роботът за лекарства не работи с пари, а само с банкови карти и през него не се продават скъпоструващи медикаменти", заключва той.