Хаосът с електронните рецепти: защо се получи и как сe взима антибиотик

Въвеждането на електронните рецепти тук целеше и да се ограничи свръхконсумацията на антибиотици, но първата седмица показа, че това няма да е лесно, като проблемите вероятно ще се използват като опит да се върне старата система.

Случващото се в процеса на получаване или неполучаване на необходимото лекарство демонстрира пробойните в процеса на лекарствоснабдяването, от които страдат всички по веригата - от лекуващия лекар до пациента. Оказва се, че въпреки че лекарите нямат право да връщат пациенти по никакъв повод, фармацевтите могат да си позволят това и така вече трети ден болни хора окупират кабинетите на лекарите или им звънят по телефона да им сменят рецептите.

Защо се случва всичко това

То е като в поговорката, че искахме да стане по-добре, но се получи както винаги. До момента с електронни рецепти се отпускат лекарствата, които плаща здравната каса. Част от тях са антидиабетните продукти. Лекарите са свикнали да работят с тях и около 90% от рецептите вече са електронни.

При изписването на останалите лекарства все още беше валидна бялата рецепта. Министерството на здравеопазването реши, че белите рецепти трябва да бъдат заменени с електронни при антибиотиците и антидиабетните продукти. С това се гонят две цели. Първата е да се намали покупката на антидиабетни продукти, с които се отслабва и които не са изписани от лекар, защото по този начин се получава първо дефицит за болните хора, които имат рецепта по здравната каса и не могат да си намерят лекарството, защото множество други отслабват с него, и второ - няма никаква отговорност за здравето на самолекуващи се здрави хора.

До началото на тази седмица всеки можеше да си купи спокойно по 10 опаковки антибиотици (за всеки случай) или една - с бяла рецепта от лекар. Антибиотиците не се покриват от здравната каса и са на свободна продажба.

Пробойните на системата

След като задължението за предписване на електронни рецепти влезе в сила от понеделник, се оказа, че част от лекарите нямат софтуер към Националната здравно-информационна система (НЗИС) и право да изписват антибиотици след преглед. Такива са медиците в линейките, които предписват рецепта, ако пациентът не е приет в болница.

"Спешните центрове са наредили на своите служители да пишат на хартия и да изпращат пациента при личния лекар, който да му издаде електронна рецепта", отбелязва д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз (БЛС). По думите му част от лекарите - членове на съюза, преподаватели в университети и други, също нямат право да изписват електронни рецепти, ако не се водят към определено лечебно заведение.

"Това също трябва да бъде поправено. Нито един лекар няма да изпише десет опаковки антибиотик, но в същото време възможността да си купиш 10 опаковки от аптека е масова практика. Работещите колеги, които нямат договор с НЗОК, но преглеждат, трябва да имат възможност да изписват рецепти", казва д-р Маджаров.

И заради това, и заради невъзможността да си купиш лекарство без рецепта опашките пред кабинетите на личните лекари са се увеличили още повече. От понеделник те са изписали 26 хиляди рецепти за антибиотици и антидиабетни лекарства. Оказва се обаче, че срещу половината от тези рецепти в НЗИС няма следа да е отпуснато лекарство, което най-вероятно означава, че лекарство е отпуснато, но не е качено в системата. В същото време една голяма част от пациентите са върнати при своите лекари за промяна в рецептата с мотив, че предписаният медикамент липсва в аптеката.

"Връщането е, за да се сложи отметка, че лекарството може да бъде заменено с друго. Само че законът е еднакъв за всички - той казва, че лекарите и фармацевтите не могат да връщат пациенти. Фармацевтите трябва да изпратят пациента до най-близката аптека, в която има предписания медикамент, или да го осигурят до 24 часа. Те не го правят", коментира д-р Маджаров.

По думите му се оказва, че за период от една година, до понеделник, от 40 хиляди издадени електронни рецепти, качени в НЗИС от лекарите, са изпълнени едва 800, което означава, че фармацевтите за целия този период са отказвали да изпълняват електронни рецепти, които не се заплащат от касата.

"Това, което се случва от понеделник, ни кара да си мислим, че изписваните на хартия антибиотици до началото на тази седмица в аптеката са заменяни с каквото имат, а не с предписания медикамент.

Той може да бъде най-скъпият антибиотик, може и да бъде най-евтиният, но не е точният продукт, предписан от лекуващия лекар, който носи отговорност за здравето на пациента. Различните лекарства, макар и еднакви като активна съставка, все пак се различават по помощните вещества, които могат да предизвикат алергии или други странични реакции при пациента. Оказва се, че години наред фармацевтите не са изпълнявали указанията на лекарите какво да отпуснат", коментира д-р Маджаров. По думите му в останалите европейски страни аптеките са длъжни да поддържат наличност на всички лекарства по НЗОК и на всички лекарства с рецепта, а не да връщат пациенти обратно при лекарите.

При изписването на електронни рецепти кристализират още два проблема. Първият е, че две от най-големите компании, производители на най-често изписваните антибиотици, са се оттеглили от България преди години и вносът на техните продукти е нередовен. На тяхно място има генерични антибиотици. Но пък няма система, която да показва на лекарите какви точно лекарства са налични в страната в момента, за да съобразят предписанието си.

"Принудиха всички лекари да се молят на колегите си общопрактикуващи лекари да изписват рецепти и да поправят непрекъснато. Защо? Заради търговските предпочитания на аптеките какво да заредят. Те знаят какви лекарства има, а лекарите не знаят. И питам аз, къде е контролът от Изпълнителната агенция по лекарствата за всичко това, за смените на изписани лекарства, за разходките на пациентите и натоварването на лекарите", коментира д-р Маджаров.

Той допълва, че само през вчерашния ден са сменени 4000 рецепти с отбелязване, че лекарството може да се заменя и това е поредният опит на фармацевтите да ползват електронната рецепта за трамплин към това те да решават с кое точно лекарство да се лекува пациентът, при положение че генеричната замяна и генеричното изписване все още не са разрешени в България без санкция на лекаря. Д-р Маджаров добави, че в случая това се случва по принуда, за да не бъде връщан пациентът, а не в интерес на лечението му.

Вторият проблем, който се появява, е, че от 2019 г. множество антибиотици се внасят от компании за паралелен внос. Те обаче са с различен национален код от тези на производителя и държавата упорито не иска да уеднакви номерата им.

"Получава се така, че лекарят изписва национален номер на първовносителя, например на Augmentin 875 mg/125 mg х 14 табл. Пациентът попада в аптека, която разполага с Augmentin 875 mg/125 mg х 14 табл., но от паралелен внос. Пациентът не може да получи продукта и излиза от аптеката, убеден или че има недостиг (невярно) или (ако е разбрал, че има неговия продукт, но на фармацевта му е забранено да го продаде) че държавата, по някаква причина, му пречи да се лекува", казва Боряна Маринкова, изпълнителен директор на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия.

"Наистина не разбираме как при това положение министърът на здравеопазването казва, че няма проблеми и няма връщане назад. БЛС настоява за паралелно използване на електронната и бялата рецепта, докато всички проблеми не се изчистят", казва д-р Маджаров. Ден преди това БЛС бяха настояли белите рецепти да се пазят в аптеките, за да се проследи какво е изписано и какво е отпуснато на пациента в крайна сметка.

Фармацевтите от своя страна излъчиха декларация, в която настояват процесът на дигитализация да не спира и казват, че никой не е очаквал всичко да мине гладко и безпроблемно.

Според тях до момента най-често ползваният аптечен софтуер не е позволявал да се затварят предписанията и затова изглежда, че тези рецепти не са изпълнени. Сега вече аптеката е длъжна не просто да отпуска, но и да чеква в НЗИС какво е направила. От издадените 26 хиляди рецепти има 2000 анулирани, а много често пациентите нямат достатъчно пари да си купят лекарството.

"Предписващият и контролните органи вече получават информация дали и какво точно е отпуснато в аптеката. Предписващият е този, който определя терапията на пациента и в аптека вече не може да се отпуска друго, освен точно предписаното от лекаря. Фармацевтът не може да отпусне лекарствен продукт, с който не разполага", казват от Българския фармацевтичен съюз (БФС). Фармацевтите настояват за нормативно въвеждане на генеричната замяна със съгласието на пациента при задължително предлагане на всички налични алтернативи от фармацевта, за да има по-добър достъп до терапия.

От БФС казват, че от издадените електронни рецепти за последните два дни са изпълнени тези позиции в рецептата, който са били налични в аптеката и които пациентът е пожелал да получи.

"На практика едва сега става видно и до каква степен пациентите се придържат към терапията, предписана от лекарите. Причините за непридържане към терапията могат да бъдат различни, но обикновено са следните - лекарството не е налично в конкретната аптеката, а понякога и във всички аптеки, терапията е финансово непосилна за пациента, пациентите не спазват предписания режим и доза на прием - или не са разбрали как и кога да приемат лекарствата, или сами го променят по свое желание, понякога и по финансови причини", смятат от съюза. Според тях, след като са видни тези проблеми, лекарят може по-добре да контролира терапията на пациента на база на реални данни.

Неадекватната държава

Всичко това обаче не решава въпроса с напрежението, което създава нововъведението на лекарите, фармацевтите и на пациентите. Вместо да даде гратисен период или да остави паралелното използване на двата вида рецепти, държавата за пореден път реагира не особено адекватно.

"Няма да се връщаме назад. Електронизацията е нещо много добро, защото осветлява много тъмни полета, които досега с хартиените копия на рецептите не можеха да се видят. Сега се вижда." Това каза министърът на здравеопазването проф. Христо Хинков, цитиран от zdrave.net.

По думите на министъра нищо не се е променило при получаването на лекарства от пациентите в аптеките с промяната на начина на изписване. "В случай че медикаментът липсва в аптеката, пациентът може да отиде в друга аптека, за да го потърси. Законът постановява в тези случаи обаче аптеките да осигурят липсващия медикамент до 24 часа, което до този момент не е спазвано, но ние не го знаехме", каза той.

Той отбелязва, че не знае "как би могъл да се осигури достъп на лекарите до всички наличности на лекарства, защото пазарът е огромен, лекарствата са много и издаването на електронните рецепти осветлява до голяма степен пътя на лекарството от лекаря до аптеката. Разбирам, че има проблем само с антибиотиците и се чудя защо. До края на месеца обаче сме си дали срок да събираме информация за всички недостатъци на тази система. Няма да се връщаме към хартията категорично", смята проф. Хинков.