Мораториум върху новите болници

Освен мораториума, министерството предлага решение и на още въпроси в сектора, които срещат противоречиви мнения в сектора - то предлага министърът да може по-лесно да уволнява директори на държавни болници, преструктуриране на медицинския надзор и връщането на акредитациите от държавата на лечебни заведения, които искат да обучават студенти и специализанти. Най-общо казано - половинчати стъпки, които не решават въпроса с отсяването на многото болници по ясни критерии, нито с лошото управление на държавните клиники.

Без нови болници

Според мотиви на проектозакона досегашните процедури за откриване на нови отделения и болници ще продължат да се движат, но се предвижда временен мораториум за откриване на нови отделения, клиники и болници до май 2024 г., когато Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването ще утвърди актуализирана Национална здравна карта за необходимите лекари, болници и легла по области.

Ако приемем, че здравната карта наистина ще бъде готова за толкова невъзможно кратък период, предложението на министерството не решава няколко уравнения.

Според д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването и бивш здравен министър, живият организъм е най-добрата система на организация, резултат на милиони години еволюция, при която част от клетките умират ежедневно и се заменят с други, и това поддържа организма жив и устойчив на външни въздействия.

"Същите принципи са валидни и за която и да е обществена система. В случая с лечебните заведения, саморегулацията означава дейността им да зависи най-вече от търсенето на пациентите. Добрата бизнес среда изисква бързи процедури за регистрации и разрешения. Мораториумът върху нови дейности и разкриването на нови лечебни заведения е в интерес на вече регистрираните лечебни заведения, защото ограничава броя на конкурентите им, но не е в интерес на пациентите, които печелят от силната конкуренция", смята д-р Кацаров.

Според него няма нищо по-здравословно за пазара на медицински услуги от това тези, които не се справят добре да фалират, а на тяхно място да се появяват нови.

"Дори и да не се разкриват нови болници, което е непазарно, те и сега са много, а голяма част от тях не предлагат качествена услуга. Имаме огромни количества лечебни заведения, без резултат за здравето на нацията. Незакриването на болници е стар проблем, защото политиците не искат да влизат в конфликт с местните общности", коментира Петя Георгиева, икономист в Института за пазарна икономика. Според нея в проектозакона трябва да има по-радикални промени - като например консолидация на лечебни заведения.

"Категорично мораториумът е нещо, което е против развитието на здравеопазването и не следва да тегне върху сектора. Той и без това е може би най-регулирания у нас, което е сигурна пречка за инвестиции. Мораториумите са специална мярка, която трябва да бъде използвана в извънредни случаи - кризи, военни действия. Безспорно е желанието на всички здравеопазването да се развива и то интензивно, по най-добрия за пациентите начин. Вероятно е много хора да кажат, че обявяването на мораториум е безсилие. Ние предполагаме, че причините за тази мярка се крият в желанието на Министерство на здравеопазването да има глътка въздух до обявяване на очакваната от тях реформа в сектора. Но никога административните пречки не могат да бъдат нещо положително. В нормално време трябва да имаме правила и условия, за да функционираме, но не и забрани", смята адвокат Свилена Димитрова, председател на Българската болнична асоциация. Според нея липсата на възможност за развитие на всички нови дейности в цялата страна, ако е по-дългосрочно, може да доведе до сериозна криза.

Връщането на акредитациите

Законопроектът връща един отменен държавен инструмент - това са акредитациите на болниците, които отпаднаха като задължителни през 2019 г., а сега се извършват от ИАМН. Сега целта отново е министерството лично да гарантира качество, но само в клиниките, където се обучават студенти и специализанти. Преди години акредитацията "изхранваше" огромна администрация, която проверяваше доколко качествено лекуват болниците. С нейна помощ нито една болница не беше обвинена в това, че не лекува качествено или пък затворена, и не остана без акредитационна оценка.

Сега акредитацията отново става задължителна за базите, в които ще се обучават медици и доброволна за всички останали. Тя ще обхваща цялостната медицинска дейност на лечебното заведение, отделните медицински дейности и възможностите за обучение на студенти и специализанти.

Министерството твърди, че резултатът ще бъде "акредитацията да подпомогне укрепването на доверието между здравната система и пациентите". Затова ще се създаде цял нов акредитационен съвет към министъра на здравеопазването и естествено, той ще събира такси от болниците за работата си.

"Акредитацията е инструмент за качество на процесите и трябва да се извършва по начина, по който се прави сертифицирането по ISO - първо се изработват общоприети критерии и показатели за акредитация, след това се акредитират акредитиращите организации, а едва след това, те да извършват акредитация на лечебните заведения. Така ще могат да се контролират, както акредитиращите, така и акредитираните и ако някой не успее, значи няма място на пазара, защото той вероятно не предоставя услуга с необходимото качество", смята д-р Кацаров. Според него акредитацията не е притеснителна, притеснително е това, че тя ще се извършва от администрацията и така има потенциал да се превърне в още един лицензионен режим.

"В ръцете на администрацията той не само би създал предпоставки за корупция, но създава възможност за политическа разправа с неудобните. Не може да се разчита на това, че министърът винаги ще е почтен и компетентен", отбелязва той.

Самата акредитация на обучаващо звено и в момента става изключително трудно и е наистина важно този процес да бъде облекчен.

"Отне ми 10 месеца цялата административна процедура по лицензирането на практиката ми за обучение на млади лекари през медицински надзор и самото Министерство на здравеопазването. В това време тримата лекари чакаха, не започваха работа никъде, а аз не можех да ги назнача и обучавам", коментира д-р Гергана Николова, семеен лекар и член на управителния съвет на БЛС.

Според адвокат Свилена Димитрова, в здравеопазването отдавна липсва начин за оценяване на качествените здравни услуги.

"Важно е да има смислени минимални критерии за лечебните заведения, така че на пациентите да им бъде гарантирано определено ниво и качество на обслужването. За съжаление, ако някое лечебно заведение се окаже, че не отговаря на тези критерии, ще трябва да бъде осмислена неговата реорганизация", смята тя.

Колко пъти се проверява болница

В проектозакона има няколко промени, които засягат изпълнителната агенция "Медицински надзор" (ИАМН), (т.нар. медицинска ДАНС). Първата е, че агенцията за трансплантациите, която беше слята с ИАМН през 2019 г., отново ще бъде самостоятелна. Втората е, че агенцията вече няма да извършва регистрацията на лечебни заведения в извънболничната помощ, а това ще правят както преди РЗИ, които и без това извършват основната част от работата и проверките. Министърът на здравеопазването, обаче, съсредоточава при себе си регистрациите на болници, които също няма да се правят от ИАМН.

Проектът предвижда плановите проверки на болниците да бъдат правени през три години, а не през две, както досега. Проектът предвижда проверяващите да могат да търсят данни при проверката в информационните системи на болницата. Те самите пък са вързани с Националната здравно информационна система и е важно при гласуването да се уточни на каква информация допълнително имат право проверяващите.

"Много важно е проверките, независимо дали са планови или извънредни, да бъдат обективни и да няма "лов на вещици". Да няма "специални", но и да няма властови произвол", смята адвокат Димитрова. Според нея достъпът до информационните системи на болниците винаги ще е сложен въпрос, защото се борави с чувствителни данни от най-висока степен - здравният статус на пациентите.

"Ако има нива в ИАМН, които имат нужда от такъв достъп, то това може да бъде допустимо, но при стриктно спазване на проследимост и контрол за изтичането им, съответно, отговорност. Използвам случая да кажа, че една от най-важните причини ние да се борим за електронни здравни данни още не е достъпна за нашите лекари и те не могат да видят каква е здравната история на приетия от тях пациент. Малко е странно, че първо ще се даде достъп на външни за пациента лица до неговите данни, но не и на лекуващия го лекар, който ще продължава да разчита да му бъдат донесени документи на ръка", казва Свилена Димитрова.

Според д-р Кацаров ИАМН изобщо не трябва да се занимава с регистрации или разрешения.

"Контролът в сегашният му вид е формален и неефективен. Без значение е колко често го правят, ако е по същия начин. Аз виждам ролята на агенцията в това да следи за качеството на лечението и безопасността на пациентите. Това означава да се изработят и внедрят индикатори за качество на лечебните дейности и безопасност на пациентите, да се провеждат обучение, информационни кампании, анкети и др.", смята той.

Как да уволниш директор

Законопроектът се опитва да реши по соломоновски въпроса с нерешителността на всеки здравен министър да търси отговорност от членовете на борда на държавните болници, които представляват държавата и от самите директори. Това, обаче, се предлага да стане като се заобиколи Законът за публичните предприятия.

В мотивите на проекта е посочено, че основната дейност на болниците е предоставяне на медицински услуги на населението, а не реализиране на най-изгоден за дружеството финансов резултат. На министерството явно му пречат и няколко основни текста в закона за публичните предприятия, които липсват в предложението му за причини за уволнение - едната е забраната член на борда да извършва сходна дейност с тази на дружеството, а другата е установяване на конфликт на интереси.

Министерството все пак оставя като мотив за уволнение лошите финансови резултати и въвежда два нови текста - директор би могъл да бъде уволнен при нарушение на закона, извършено при или по повод изпълнението на договора за управление и "при неизпълнение на решение или писмени указания на собственика."

"Този текст изцяло премахва управленската отговорност на управителя, на който министърът ще му нарежда какво да прави", смята Петя Георгиева.

"Лесната смяна също не е добра идея, особено като се има предвид, че тези длъжности често се заемат заради партийни или скрити икономически интереси. Проблемът е, че загубите от лошо управление не се за принципала или директорите, а за данъкоплатците", казва той.

Така през следващия месец здравният сектор ще обсъжда проектът за промени, който е първият по-обемен, който здравното министерство предлага и ще се опита да отсее опитите за централизация на властта над лечебните заведения в самото министерство и ползата от това министърът да държи на ръчно управление сектора.