Роботи, още роботи

В склада

Един от тези, които са поверили склада си на роботи, е Ангел Стоилов – собственик на едноименната компания "Ангел Стоилов-96". Там механичните ръце се появяват още през 2006 г.

В началото фирмата започва с традиционна търговия с метали, за да достигне днес до прецизна обработка на метали и годишни обороти от над 70 млн. лв. "Назначих" роботи в склада, за да избягна човешките грешки – обяснява собственикът на компанията. А складовете му никак не са малки – 100 декара открити и 60 декара покрити складове, в които се трудят 3 робота. Всеки от тях заменя работата на 3-5 мотокаристи и още толкова общи работници.

Същият вид складови роботи само преди година и половина заработиха и в най-голямата логистична база на "Кауфланд" в страната - тази в "Тракия икономическа зона". И докато роботите на "Ангел Стоилов-96" се занимават с вдигане, подреждане и пренасяне на метали, в "Кауфланд" работят с хиляди позиции от стоковата листа на търговската компания.

Пак преди около година бяха "назначени на работа" и роботи в козметичната компания "Био фреш". Те отменят труда на 10 общи работници и обслужват склад с 5000 палетоместа. Това е инвестиция, за която получихме финансиране в размер на 1.6 млн. лева по програма "Конкурентоспособност на средните предприятия", коментира управителят на компанията инж. Спас Георгиев. Срокът на изпълнение е 18 месеца.

Преди да изберат нужните роботи, специалистите от компанията проучили два основни параметъра – производителност и цени. Според инж. Георгиев подобни роботи могат да се купят и от европейски производители, но на цена от 2 млн. евро, докато китайските машини струват 0.8 млн. евро.

"С роботите ще решим проблема с допусканите грешки при експедиция на продукция, които остават за наша сметка", категоричен е управителят на "Био фреш". От началото на 2018 г. компанията е поела и търговско представителство за китайските роботи у нас.

На поточната линия

Кирил и Методий – така са нарекли двата си робота работниците от "АВВ – Раковски". Третият си няма име. В Раковски произвеждат компоненти за фабриките на АВВ в Европа, както и крайни продукти: прекъсвачи, устройства за защита, стоп-устройства за производствени линии и контактори.

През 2015 г. производителността на фирмата само при прекъсвачите достигна 16 млн. броя годишно. И всеки от тях се тества от робот. "За хората това би било непосилно", обясни тогава Ахмед Хасан, който по това време беше управител на компанията.

Какво точно правят Кирил и Методий? Роботите вземат по 6 прекъсвача, тестват ги с електричество и ги отвеждат за опаковане. И разбира се, връщат обратно прекъсвачите, които не са издържали теста за анализ и ремонт от хората.

Според научни работници от Техническия университет – Пловдив, най-големите роботи са на работа в монтажните линии на "Либхер Хаусгерете", която произвежда около 900 000 хладилника годишно. Когато водят студентите на стаж, те им показват роботите Фанук с голяма товароподемност. Роботът е стационарен, а хладилникът идва при него по линията. После роботът го взема и го подрежда на друга линия.

Не машини, а роботи

"Търся си робот", казва Гергана Филипова – директор бизнес развитие и основен акционер в "Биомашиностроене". Само че сегашните не я удовлетворяват. Конкурентното предимство на пловдивската фирма е в това, че произвежда по индивидуална поръчка процесни съдове, съоръжения и кожухо-тръбни топлообменници.

"Около 90 на сто от нашите производствени процеси са автоматизирани и механизирани, ръчният труд е много малко, но един заваръчен робот ще ни върши чудесна работа", смята Филипова. И очаква робот от по-ново поколение, който да се справя не само с монотонни заварки, а с по-сложни индивидуални задачи.

В "Биомашиностроене" и сега има две машини, чиито производители казват, че са роботи, но Гергана Филипова е скептична към това твърдение. Мисля, че са по-скоро отлични многофунционални автомати, които вдигат много производителността ни, коментира тя.

Очакванията към бъдещия робот са той не само да увеличи производствения капацитет на фирмата, да подобри качеството и производителността, но и да се сработи с хората. "Убедена съм, че роботите ще "подканят" работниците ни да повишат своята квалификация и от заварчици и шлосери да станат оператори на машини. Ще нарасне индивидуалната производителност на работниците, ще се увеличи добавената стойност, която те правят, ще нарасне заплащането им. Това го постигнахме с автоматизация, ще го постигнем и с роботи", заключава Филипова.

Споделено бъдеще

Точно над тази връзка човек - робот работи международен екип от 11 учени в лабораториите на Техническия университет в Пловдив. Ръководител на петгодишния проект, финансиран с 90 000 лева от Националния фонд за научни изследвания, е доц. д-р Никола Шакев.

Ето как той определя научните предизвикателства, с които се е заел екипът му: "За нас тематиката на проекта – съвместната работа на роботи с хора или на роботи с роботи в едно общо пространство, е много интересна и перспективна. Досега от съображения за безопасността на човека индустриалните роботи работят в отделени клетки. В тях човекът няма достъп, докато те работят. Принципът е: или човекът ще работи, или роботът ще работи, но не и двамата заедно. Новата концепция, която тласка роботиката напред, е споделената работа на човек и робот.

Това предполага роботът да бъде екипиран с множество сензори, които да пазят човека." Според доц. Шакев е важно също така роботът да "разбира" човека. Начините на комуникация между човек и робот се променят много - при съвместна работа операторът може с побутване или отместване на робота да му покаже, че в момента работата на човека е по-важна и роботът трябва да се отдръпне. Другият начин на комуникация, на който екипът от ТУ иска да обучи роботите, е чрез жестове. Защото бъдещето очевидно ще бъде споделено между механичните и човешките ръце.