🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Южен паричен поток

"Пристанище Варна" е на печалба заради индустрията в Девня и един златен наемател

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Варна". Всички текстове по темата може да откриете тук.

В края на м.г. варненското пристанище отчете чиста печалба от около 11.1 млн. лв. пpи пpиxoди oт oĸoлo 72 млн. лв., което е спад с около 900 хил. лв. спрямо 2016 г. В същото време всички останали държавни пристанища в страната отчетоха загуби.

Данните, оповестени от дружеството, показваха, че обработените товари за една година са били близо 10 млн. т., коeто е било с 455 хил. тона повече от 2016 г. (виж карето). Причината е индустрията в Девня. "Варна-запад", което е пристанището на Девня, бележи сериозен ръст от почти 11% при обработените товари, докато "Варна-изток" бележи подобен спад от 10.5%.

Другата основна причина за бонуса на пристанишето не е от товари, които пристигат, а от такива, които вече са тук. И по-специално тръбите за "Южен поток".

Един провален, но жив проект

В отчета за 2017 г. не се говори много за тръбите. Но за 2016 г. обработката на газопроводните тръби за неосъществения проект "Южен поток" е посочена като една от причините за увеличението на приходите.

Според отчета за дейността за 2016 г. около 20% от приходите са формирани от клиенти по газови проекти. В отчета за 2017 г. единствено е посочено, че към края на годината остават 2.8 млн. лв неразплатени от дружеството "Южен поток транспорт".

Информация за това колко точно плаща руското дружество за съхранението на неизползваните тръби, с които трябваше да бъде изградено морското трасе на "Южен поток", няма. Но още през декември 2015 г., веднага след сключването на договора за складирането им, бяха оповестени данни, според които само за 5 месеца от обработката на 65 т тръби варненското пристанище бе реализирало печалба от над 2 млн. лв.

Това означава, че ако условията по четиригодишния договор за складиране на тръбите, сключен пред 2015 г., не са променени, наемните такси за тях формират повече от една трета от печалбата на "Пристанище Варна" ЕАД.

Според изпълнителния директор на пристанището Петър Сеферов тръбите за газопровода "Южен поток" ще останат на склад в "Пристанище Варна" най-малко до края на 2019 г., когато изтича договорът с дружеството "Южен поток транспорт". По данни, предоставени от държавната компания, то плаща не само за складирането на вече доставените тръби, но и за резервирани площи за евентуални бъдещи доставки.

Новото пристанище

След ожесточени спорове, които продължиха повече от десет години, проектът за ново варненско пристанище вече търси инвеститори през Европейския портал за инвестиционни проекти. Според обявените планове строителството трябва да започне на 1 април 2019 г. и ще струва близо 433 млн. евро. Това е и един от проектите, с които България ще се опита да спечели европейско финансиране по плана "Юнкер".

Проектът е наречен Varna Connect. Той струва 8.8 млн. лв. и беше изработен от българско-холандския консорциум "Енергопроект - Роял Хасконинг" по поръчка на Министерството на транспорта, Национална компания "Железопътна инфраструктура" и Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". Той предвижда на северния бряг на Варненското езеро, близо до гетото "Максуда" в Южната промишлена зона на града, да бъдат изградени пет корабни места с дълбочина 12.5 метра и нова логистична инфраструктура за обработка на товари между трите вида транспорт - морски, железопътен и автомобилен.

Откъде ще дойдат парите?

Новото варненско пристанище ще включва три нови терминала - контейнерен, зърнен и за генерални товари. "Изграждането на интермодалния терминал във Варна е от стратегическо значение не само за града и за България като цяло, но и за Европейския съюз. Самата идея за създаването му в района на Варна се основава на ревизираната политика за изграждане на Трансевропейската транспортна мрежа", каза при представянето на проекта изпълнителният директор на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" Ангел Забуртов.

Според него сериозната стойност на проекта налага да бъдат търсени различни източници на финансиране. Възможна е и комбинация от финансиране със средства от националния бюджет, европейски програми и частни инвеститори. Към момента се проучват такива възможности, включително и чрез заем от Европейската инвестиционна банка. Подадено е и искане за подкрепа от Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси, който също е част от плана "Юнкер".

Какво се товари

Към 31.12.2017 г. основният дял - 63,04 % от товарите са в насипно състояние, 9,25% са генерални товари, 8,78% - наливни товари и 18,93 % - товари в контейнери. Най-големите клиенти са "Солвей соди" и "Агрополихим" с по 1.2 млн. тона и "Девня Цимент" с 760 хил. тона.
Все още няма коментари
Нов коментар