Планински супергерои на крехка възраст

Трябва да ви призная, че явно не само аз съм достигнала до това заключение, защото вече три месеца активно бродим из Витоша, Родопите, Рила, Пирин и разни горски и морски екопътеки и с удоволствие установявам, че младите семейства с хайкърски дух сме много. Малката туристка, която слезе от гърба на баща си, за да обиколи Седемте рилски езера на собствен ход, е просто едно от поредните доказателства за това.

Понеже съм сигурна, че и други родители като мен тепърва ще тръгнат из природните красоти на родината с децата си, реших да споделя публично личните си изводи на начинаеща майка туристическа водачка и да им спестя поне част от потенциалните грешки.

Мотивацията на детето

Децата, или поне моите, не са с вродено чувство на обич към околния растителен и животински свят. Искам да кажа, че сред първите им изречения не са били нито "Обичам планината", нито "Хайде сред природата!".

Ясно е, че това чувство се възпитава и сетивата се отварят насочено, с търпение, любов и личен пример. Като за начало започнахме у дома да гледаме предавания за пътешественици, планинари и красиви природни местности. Обсъждахме маршрутите, възхищавахме се на гледките заедно, коментирахме къде бихме отишли ние. Дядото на сина ни реши на свой ред да "подпали фитила" и инициира събиране на информация за български алпинисти герои и планински спасителни отряди. Синът ни много се впечатли от техните истории.

Ключов момент беше, че ги припозна като реални, истински модели за подражание и полека сам замени приказните си супермени с тях. Така разбра и че героичното е постижимо и той също може да бъде герой като тези, на които се възхищава. В този смисъл и плановете да тръгне да тренира из планините, да се подготвя за "приключения" по екстремните български маршрути за него прераснаха в съвсем реална програма. Разбира се, наложи се да го разколебаем да тръгнем първо за Мусала, но този връх влезе в списъка ни на по-късен етап и само два месеца напред във времето вече беше покорен и от осемгодишния.

За да мотивирате детето си да остави таблета и любимата игра, ви трябват, разбира се, и още "трикове". Например организирайте група от деца. Съветвам ви да си осигурите поне още един възрастен, който да е с вас и децата, така че заложете на приятели с хлапета на подходяща възраст. И на възрастен, с когото наистина сте на един акъл и се допълвате и помагате по време на похода.

От опит разбрах, че когато още се учат да бъдат хайкъри, децата се нуждаят от ясно описание на това, което ще им се случи. Затова им давайте интересни сюжети и ясни директиви. Например "ще тръгнем по тъмно, за да видим как изгрява слънцето. После ще ходим около час и след това ще седнем да закусваме на някое красиво място. След закуската ще те заведа на един страхотен водопад/скала/връх/язовир, където ще направим снимки и ще ги публикуваме в твоята страница. Вечерта ще си направим лагерен огън в една хижа, където ще се срещнем с истински планинари и ще пием вълшебен чай от билки за суперпланинари".

Винаги работи добре да им делегирате някакви "важни" права - например да носят фенерче или компас. Не забравяйте от време на време да им ги искате за нещо, за да се чувстват истински важни и ангажирани.

Какво да знаем и подготвим

• На първо място, ясен маршрут без трудности, особено за по-малки деца или начинаещи в походите. Предварително показвайте на децата картата и пътя, по който ще минете - това много им харесва, а и започват неусетно да се ориентират по карта.
• Направете си ясен план с вариант 1, 2 и 3, в случай че времето ви предаде, детето се измори или разболее или пък теренът се окаже по-труден от предвиденото. Научете детето, че добрият планинар или хайкър преценява риска и при нужда може да се откаже от целта в името на здравето и живота, които са най-важни.
• Като говорим за риск - вие сте възрастният, който е отговорен той да е минимален, но и да научите децата да го преценяват. Знаете, че най-добре това става чрез преживяване, но все пак организирайте безопасни преживявания за малките планинци. Обяснете им например защо огънят е опасен в гората, като им запалите клечка кибрит и изгорите една суха тревичка. Разкажете им колко животинки биха пострадали от пожара и колко пагубно може да се окаже това за хората.
• Не пропускайте да се подготвите и с лек инструктаж на медицинска тема - защо е необходимо да се ходи със специални обувки (да се предпазим от контузии), какво да направим, ако ни ужили пчела или оса, как да се мажем против слънчеви изгаряния, защо трябва да носим шапка и какво се прави, ако някой си счупи ръка или крак или се почувства зле.
• Подсигурете всички необходими "суперхрани" за "супергерои" - вода в термосче, бисквитки или нещо сладко за енергия, здравословен сандвич и опаковка, която задължително е многократна и никога НЕ се изхвърля сред природата.
• Подреждайте заедно нещата в раничката на детето - за еднодневен поход без преспиване: още една фланелка, в случай че се изпоти, допълнителни чорапи, лека горна дрешка, шапка или кърпа, лека завивка или малко одеялце за сядане или завиване, тънко яке с качулка срещу вятър и дъжд, пластири за неочаквани рани. Препоръчително е и специални слънчеви очила.
• Учете децата да тръгват на поход със заредени телефони и най-добре - със споделен с някого маршрут. В това много може да помогне бабата, въпреки че вероятно ще е по-трудно да научите нея как се ползва приложението, отколкото детето. Кажете на децата и че не е добра идея да си играят с телефоните, когато правите почивки, защото това ще изтощи батерията им и няма да имат връзка с "главната квартира" (демек бабата).
• За да са мотивирани да ходят сами, вечерта след похода им показвайте броя изминати крачки и непременно сравнявайте разстоянието с нещо, което познават. Например "ти днес си преминал сам и пеша разстоянието от нас до вилата/селото на баба ти/центъра и това са километрите, които всеки ден изминават пожарникарите, когато тренират".
• Децата обичат да събират разни неща, така че можете да съчетаете похода с почистване на природата. Дайте им задача например да събират хартии и опаковки. Накрая ги похвалете, че са помогнали на природата да диша по-добре и сега на свой ред тя ще ни помогне ние да сме по-здрави.
• Учете децата и да си почиват. Това е особено важно умение в днешния свят, така че тук е идеалното място да започнете тренировките. Почивката предполага точно времетраене, конкретни занимания (пиене на вода, полягване, мълчание или пък някакво друго действие) и отговорност към почивката на другите.
• Използвайте случая да учите децата на емпатия. Обяснете им кодекса на планината, където хората се поздравяват и никога не се оставят в беда. Кажете им правилото на хижаря да осигурява подслон на всеки, замръкнал до хижата. Научете ги да пестят храната и водата и да ги споделят с тези, които имат нужда.
• Емпатията трябва да се проявява и спрямо животните и растенията. Обяснявайте всичко, което знаете, за дърветата, сезона, животинските видове и напомняйте на децата, че ние сме с точно толкова права в света на природата, с колкото са и другите й обитатели.
• Не навличайте децата, не ги предпазвайте излишно от всичко и по всяко време, не крещете след тях. Дръжте се спокойно и отговорно и искайте това и от тях. Иначе не само ще си скъсате нервите, но и ще увеличите риска от неприятни ситуации.
• Бъдете позитивни, подгответе си няколко песни за разучаване и пеене, създайте ритуали, които децата да изпълняват и така да се чувстват част от мисия и общество. За добре преминати преходи можете да давате и наградки.

Ние заедно с още приятели с деца направихме нещо като медали, които давахме всяка вечер в продължение на едноседмичен поход. Бяхме ги оформили красиво, децата си ги събираха в специални чантички и ощетени нямаше. Раздавахме медали за неуморен пешеходец, отличен природолюбител, отговорен еколог, планински приятел, пехотинец за пример, майстор на усмивката, дете мотиватор. Накрая всички деца бяха посветени в първа степен на планинско супергеройство. Трябва да ви кажа, че все още има огромен положителен поведенчески ефект За разказите, подготвени да бъдат представени в училище, да не говорим.

Накрая ще си призная, че покрай походите на децата семейно преоткрихме още много интересни неща. Първо, намерихме нови приятели из необятните природни красоти на България. Второ, самите ние се размърдахме и напуснахме очертанията на града, офиса и фитнеса. Трето, прекарваме много повече и по-ползотворно време заедно. И четвърто, открихме цели нови общности, които също като нас се интересуват от нови маршрути, подходящи за туризъм с деца.

Затова, ако се чудите накъде да поемете и кое място е подходящо за вашите невръстни планинари, препоръчвам да следите страницата "С деца на планина" във фейсбук или пък едноименния блог за активни семейства. Има и един полезен наръчник "С деца на планина" от Владимир Сотиров, който всъщност е дядо, дето от години обикаля с внуците си из страната и е попадал в какви ли не ситуации с тях, затова и предлага варианти за леки и по-трудни маршрути, еднодневни или няколкодневни екскурзии и всякакви дестинации. Така че обувайте удобните обувки, мятайте раницата и хайде нагоре към върховете и слънцето!