Броят болници не е причина за нереформираното здравеопазване
Д-р Явор Дренски, председател на Националното сдружение на частните болници, пред "Капитал Здраве"
В държава като България, с изключително застаряващо население и ниско ниво на профилактика и здравна култура, първо трябва да се мисли как да се подобри и реформира здравното обслужване и как по-ефективно да се използва наличният ресурс, преди да се премине към закриване на болници, смята д-р Явор Дренски (на снимката вляво).
©
НАДЕЖДА ЧИПЕВА
В държава като България, с изключително застаряващо население и ниско ниво на профилактика и здравна култура, първо трябва да се мисли как да се подобри и реформира здравното обслужване и как по-ефективно да се използва наличният ресурс, преди да се премине към закриване на болници, смята д-р Явор Дренски (на снимката вляво).
©
НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Д-р Дренски, как ще коментирате постановлението, с което се въвеждат месечни бюджети на болниците?
- С това в името на икономиите се жертват лечебни заведения, които са предпочитани от пациентите. Въвеждането на твърдите бюджети чрез забраната на надлимитните плащания е поредното грубо административно ограничение на разходи, което е в ущърб на интересите на цялото общество. Така ще бъдат наказани добре работещите болници, в които се развива модерна медицина и се предлага качествено обслужване на пациентите. Вместо те да бъдат поощрявани, да се развиват, отново преминаваме към планово стопанисване на структури. При положение че нашата система на здравеопазване е базирана на принципа, че се заплаща извършена дейност и финансирането следва пациента – тази стъпка е не само незаконна и противоконституционна, тя е несправедлива както към болните хора, така и към специалистите и болниците. Искам да подчертая, че всякакви административни ограничения при действащо от 15 години насам хронично недофинансиране на болничната помощ само ще задълбочи проблемите в системата. Приетата методика за остойностяване на болничната дейност с нищо не променя досегашната, която е напълно погрешна и не отговаря на разходите за лечение на пациентите. Следователно лимитите, базирани на погрешна методика за остойностяване, също са погрешни.А най-накрая ще обърна внимание, че с нормативния акт е погазена Конституцията на Република България и редица други закони. Ето защо ние от Националното сдружение на частните болници (НСЧБ) като съсловие на частни и предпочитани от пациентите болници ще сезираме Висшия административен съд, Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията и с всички позволени от закона средства ще се борим срещу самоцелните административни регулации, които не са в интерес на българското общество и българския пациент.
Считат ли частните болници, че са равнопоставени като третиране от институциите с държавните и общинските болници?
- Най-пресният пример за това е, че министърът на здравеопазването заяви, че е провела среща с всички болници, на които обаче наш представител не беше нито уведомен, нито поканен. Въпреки че в конституцията категорично е уредено, че не може да има неравнопоставеност в зависимост от формата на собственост, сме свидетели на още много примери за обратното. В интерес на истината е важно да подчертая, че тези примери намаляват постепенно. Но все още частните болници са дискриминирани в няколко направления – те нямат право на достъп до еврофондове, нямат право да обучават студенти по медицина, има неравнопоставеност при финансирането на спешната помощ и др.
Като сдружение на частните болници ние няма да спрем да се борим за отстояването на правото ни като български граждани да получаваме адекватно, навременно и качествено лечение и също така няма да позволим частната инициатива да бъде превърната в изкупителна жертва на неслучилата се здравна реформа. НСЧБ посвещава огромни усилия за създаване на подходяща среда за инвестиции, водещи след себе си до гарантиран прогрес в областта на здравеопазването. Няма да толерираме нито дискриминативни, нито уронващи престижа ни действия и изявления, тъй като в нашите лечебни заведения са спасени милиони човешки животи и заслужаваме уважението на институциите и промяна на тяхното отношение.
Притесняват ли ви заявките в здравната стратегия за подготовката на Националната здравна карта по отношение на това, че съществува опасност частни клиники да бъдат затваряни в населените места, в които болниците се окажат повече, за сметка на държавните болници?
- Позицията на НСЧБ е, че за съжаление в България често се спекулира с броя болници в негативен контекст, сякаш именно броят им е причина за нереформираното здравеопазване. Също така данните, които циркулират в общественото пространство, невинаги са коректни. Всъщност официалната статистика е, че в България има 312 болници – данните са на Националния център по обществено здраве и анализи към края на 2012. През миналата година това число се запази. Искам да подчертая, че от тях 12 са психиатрични и 36 са специализирани за продължаващо лечение. Това означава, че болниците за активно лечение, в т.ч. всички частни, са 264. А в държава като България, с изключително застаряващо население и ниско ниво на профилактика и здравна култура, първо трябва да се мисли как да се подобри и реформира здравното обслужване и как по-ефективно да се използва наличният ресурс, преди да се премине към закриване на болници или други заместващи административни мерки.
Частните болници в България доказаха, че има огромна потребност от тях. Те имат своето важно място на първо място на картата на България, защото българските пациенти заплащат своите здравни вноски и имат право на равнопоставен достъп. Те са тези, които напълно доброволно са избрани от пациентите, а както казах – финансирането би трябвало да следва избора на пациента. Днес пациентите са изключително информирани в медицинско отношение и много взискателни – те са двигателите за усъвършенстване на качеството. И не само това - именно благодарение на частните болници България не е безвъзвратно напусната от по-голямата част от висококвалифицираните лекари и професионалисти по здравни грижи. Мястото на частните болници е още по-значимо и заради тяхната експертиза в болничния мениджмънт, заради качественото си оборудване и съвременните си протоколи за обслужване на пациентите.
Смятате ли, че заплащането по клинични пътеки за болниците е достатъчно, и как компенсирате разликата - с такси от пациенти, работа с частни фондове, застрахователи и др.? Каква част от Вашите пациенти са частни?
- НЗОК финансира всъщност по-малко от 60% от реалните разходи за пациент. Ако включим и 20% годишно намаляване на бюджетите – сами си давате сметка колко трудно е положението за болниците. Затова всяка частна болница се опитва да развива и чисто кешови дейности, които да ни помогнат в оцеляването. Много хубав пример в тази насока са клиничните проучвания, защото са надежден източник на допълнителни средства. Другият източник на допълнителни средства са пациентите, които си плащат, основно чужденци, най-вече в ортопедията, офталмологията, сърдечно-съдовите заболявания, неврохирургията.
Недостатъчното финансиране на медицинските дейности е основният проблем в здравеопазването. Това води до появата на доплащане, което не навсякъде е извадено на светло така, както в частния сектор. Официализирането на доплащането ще подобри здравната система - за да има качествено здравеопазване, трябва да се въведе официално доплащане. Трябва политическа воля за това, но популизмът е основната пречка. А моделите, по които може да става това, са различни и държавата чрез социалното ведомство да поеме финансирането на социално слабите пациенти. В противен случай ще имаме все по-недофинансирана система за всички.
Частните пациенти по данни на НСЧБ са около 20–25%, предимно чужди граждани и медицински туристи, български граждани, ползващи медицински услуги, които не са обект на общественото осигуряване (естетични и козметични процедури най-вече), и здравно неосигурени българи.
Как се отнасяте към това спешните отделения и спешната помощ на частните клиники да бъдат включени в националния график?
- Преминаването на спешните отделения на подчинение на центровете за спешна медицинска помощ ще доведе до повече проблеми, отколкото ползи, тъй като спешните центрове и в момента изпитват изключителен недостиг на ресурс - на първо място човешки, на второ финансов. Ще бъде нарушена и комуникацията при преминаването на пациента от спешно към активно лечение, тъй като екипите от двата етапа ще бъдат на различно подчинение. Друг проблем, който би възникнал, е, че ще се задълбочи неравнопоставеността между лечебните заведения според формата им на собственост. Вместо централизиран подход със съмнителна ефективност и исторически данни бих предложил да се посветят повече усилия върху възможността всички лечебни заведения за болнична помощ да могат да оказват спешна помощ и да бъдат адекватно финансирани.
Смятате ли, че трябва да се промени начинът на заплащане на дейността от здравната каса от клинични пътеки в диагностично свързани групи?
- Категорично. НСЧБ има твърдото становище, че единствено справедлива промяна в остойностяването на болничната помощ може да доведе до оздравяване на системата и повишаване на качеството в нея. Диагностично свързаните групи определено са доказал се справедлив и ефективен механизъм на финансиране на болничната помощ, при който се отчитат редица важни предпоставки, касаещи както различните лечебни заведения, така и всеки пациент, така че да бъде лекуван цялостно и без да се налага лекарите непрекъснато да пресмятат кога и с колко е надхвърлена стойността на клиничната пътека.
Как оценявате контролната дейност на НЗОК за работата на болниците, имате ли проблеми с тези проверки?
- Контролът безспорно е важен и е неминуема част от лечебната дейност. Аз обаче категорично не съм привърженик на показността, с която те се извършват, както и с прибързаните изводи, които се прокламират. Най-важната задача на проверката е да установи дали дадена дейност е извършена или не. Следваща стъпка е да се констатират административни и документални пропуски. Редът на наказанията следва да бъде с такава логика. За съжаление в стремежа си да спести средства НЗОК се опитва да използват технически пропуски, за да не заплати цялата дейност, и такава е ситуацията в 90% от наложените санкции.
Кои са новите направления, в които се развива "Токуда болница" като най-голямата частна болнична структура в страната?
- Ще продължим да наблягаме на развитието и внедряването на нови методи и технологии, които са възможно най-безболезнени, безкръвни и щадящи за пациента, които възможно най-много ограничават усложненията и след които възстановяването е бързо и ефективно. Такива са например новите лапараскопски методи за лечение на рак на простата в урологията, лазерното отстраняване на катаракта чрез нов фемтосекунден лазер в офталмологията, авангардните и по-безопасни процедури в инвазивната кардиология и много други. Предвиждаме и развитие на области, които дори в световен план са изключително трудни за изпълнение и изискват много умения и технически потенциал, като хирургията на сколиоза при деца например, където вече имаме пълен капацитет. Същевременно се стремим да сме отворени и полезни и към онези групи от обществото, които имат нужда от специални грижи, но рядко ги получават – например децата от аутистичния спектър, пациенти със слухови нарушения, в неравностойно положение и др.
Според вас превръща ли се България в място за медицински туризъм, каквито са плановете на част от лечебните заведения, или все още западните пациенти нямат достатъчна доза доверие в българската медицина?
Да, медицинският туризъм се развива изключително динамично в цял свят, включително и в България. Налице са достатъчно предпоставки, както глобални, така и местни, които могат да ни позволят да извлечем много икономически ползи и да развием този пазар тук. Глобализацията и информационните технологии предоставят на все повече хора възможност за свободен избор къде да се лекуват и къде да получат качествена диагностика, терапия или рехабилитация. От друга страна, България има много конкурентни предимства - висококвалифицирани лекари и медицински сестри, наличие на високотехнологични и мултидисциплинарни лечебни заведения, конкурентни цени, а по отношение на народите от славянската група – липсва и езикова и културна бариера.
Като цяло не се води цялостна статистика за размера на предоставените здравни услуги на чуждестранните пациенти, специално пътуващи за лечение у нас. Но пример за това, че вече сме започнали да изграждаме доверие сред тях, е "Токуда" - болницата, която оглавявам. До този момента броят на чуждите пациенти, потърсили диагностика или лечение, непрекъснато се увеличава. Интересна е тенденцията на разширяване на географското покритие на услугата. В началото от услугите на "Токуда" се възползваха основно жителите на държавите от Балканския полуостров. В момента на лечение пристигат хора от всички краища на света – Европейския съюз, Русия, САЩ, Канада, Северна Африка, Близкия изток и др. Общият им брой от откриването на болницата надвишава 16 000.
Като най-голямата частна болница в страната стратегията ни е да продължим да привличаме международни пациенти, защото това е тенденция, която обхваща целия свят и която ни помага да оцеляваме и да продължаваме да се развиваме. Знаете, че Европейският съюз прие директива в края на миналата година, според която гражданите на страните членки получават при определени условия доста голяма свобода на избора къде да се лекуват и да бъдат реимбурсирани след това от местните здравноосигурителни фондове. Освен това медицинският туризъм е решение за много пациенти от цял свят, които могат да намерят по-достъпни и по-удовлетворяващи условия за лечение. А в това отношение България е една изключително подходяща дестинация.
Текстът е част от специалното издание "Здраве" на в. "Капитал Daily".
6 коментара
Държавните болници определено се страхуват от равнопоставеност и честна конкуренция за пациенти. Защо една болница като Токуда напр, да не може да обучава студенти?
След дългогодишния ми опит като работещ в частни болници е изкристализирало категоричното ми мнение, че те трябва да бъдат затворени със закон. Предлагам ви един съвет- когато ви се наложи да отидете в болница, отидете в някой държавна, седнете и изкачайте да се появи най-търсения доктор. Той обикновено е най-изморен и с най-измачканата престилка. Станете, представете се и ще направите най-доброто за здравето си :)
До коментар [#2] от "Дилбер Танас":
Да, точно така. И след като дадете под масата на човека с измачканата престилка между 1000 и 3000 лева под масата ще бъдете приети в стая с 10 легла и люпещ се таван, с една тоалетна на етажа, която "ароматизира" цялата клиника.
И ако не задавате глупави въпроси за здравето си може би ще имате късмет и сестрите, санитарите и лекарите няма да ви се карат.
Ако пък искате докато лежите в болницата, да може някой да ви обърне внимание, когато ви боли, страдате или умирате, трябва да сте предвидили и предварително да сте заплатили хонорар на дежурната сестра или санитар.
Ако пък, не дай си Боже, се окаже, че страдате от заболяване, което не е в основния профил на клиниката, бивате отпратени без каквито и да било обяснения, щот очевидно няма начин да се получат гореупоменатите суми.
Гореописаното не важи за всички клиники в държавните болници, разбира се. Уважавам дълбоко съвестните медици.
Опитах се за дам полезен съвет. Прощавайте Лакрима, но говорите глупости! Ако хонорарите на докторите бяха такива, то нямаше да изтичат навън да работят. Аз НИКОГА през практиката си не съм искал, а не съм и получавал такива хонорари. Това са градски легенди. В София няма по-бедни от лекарите. Разбира се, има лъскави доценти и професори, които обикалят телевизиите и после вероятно ви чакат такива хонорари. Прочетете пак внимателно написаното от мен! :)
До коментар [#3] от "lacrima":
Разбира се , щом вярваш на бузлуджанската кебапчийница ,че лекарите трябва да работят безплатно като слуги на работническо-селската власт.
и че лекарите нямат право на тези пари имам лоши новини за теб . След 5-6 години и да искаш да даваш пари под масата няма да има кой да ти ги вземе. Ще хващаш автобуса за Виена и ще ги даваш в евро + автобусния билет. Това ще е бъдещето ти....
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.