Бързото придвижване на оръжия в Европа е от решаващо значение за възпирането на Русия
Но прогресът е бавен
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Най-голямото учение, провеждано от НАТО след края на студената война - Steadfast Defender 24, започна на 24 януари и ще продължи до края на май. С участието на около 90 хил. военнослужещи от въоръжените сили на 31 съюзници в НАТО плюс Швеция, чието членство беше завършено току-що, то има за цел да покаже как алиансът може бързо да разположи сили от Северна Америка и от цяла Европа, за да отблъсне атака от "почти равностоен" противник", т.е. Русия.
От миналогодишната среща на върха във Вилнюс алиансът работи както за да гарантира, че 300 хил. войници се поддържат в състояние на висока готовност, така и върху създаването на силови структури за справяне с атака, откъдето и да идва. Освен че има много повече членове, отколкото по време на студената война, НАТО има и много по-дълга граница за защита. Основно заключение от учението ще бъде какво още трябва да се направи, за да се даде възможност за безпроблемно движение на много по-големи сили през националните граници в случай на истинска криза или предкризисен период.
Отговорът вероятно ще бъде: доста. След студената война движещите се сили в цяла Европа се оплетоха в мрежа от национални разпоредби и митнически изисквания, докато необходимата физическа инфраструктура, като например железопътни системи и мостове, достатъчно здрави, за да понесат тежестта на транспортирането на танкове, беше пренебрегната.
Приоритет, но бавни действия
Подобряването на военната мобилност в Европа чрез справяне с тези пречки се предполага, че е основен приоритет както за НАТО, така и за Европейския съюз още от анексирането на Крим от Русия през 2014 г. Четири години по-късно военната мобилност беше добавена към "съвместната декларация", че ЕС и НАТО могат да работят заедно по взаимно допълващ се начин. ЕС продължи да създава план за действие за военна мобилност, наречен "Военен Шенген", и беше създаден проект, ръководен от Нидерландия, PESCO (Постоянно структурирано сътрудничество), за да се осъществи това.Досега PESCO беше разочарование. Бен Ходжис, който беше командир на американските сили в Европа до 2017 г. и сега съветва НАТО по логистиката, казва, че PESCO е разбит, "защото са отнели парите". Европейската комисия предложи 6.5 млрд. евро за финансиране на 95 проекта в подкрепа на военната мобилност като част от бюджета на ЕС за 2021 - 2027 г. Въпреки това след преговори със страните членки сумата беше намалена до 1.69 млрд. евро.
След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. ЕС заговори за по-голяма спешност, като обяви нов план, обхващащ четири основни стълба: така наречените мултимодални коридори; регулаторна реформа; устойчивост и готовност (особено фокусирани върху заплахите за сигурността на транспортните системи); и "специализирани партньорства", което по същество означава тясно сътрудничество между ЕС и НАТО, за която цел Америка, Канада, Норвегия и Великобритания се присъединиха към PESCO. През януари ЕС обяви, че 1.69 млрд. евро са изразходвани и сега отпуска още 807 млн. евро за 38 допълнителни проекта, насочени към подобряване на транспорта на войски и оборудване.
Оттогава Нидерландия, Германия и Полша обявиха нов план за развитие на военен коридор за движение на сили от европейските пристанища в Северно море към източния фланг на НАТО. Той ще обърне внимание на транспортните затруднения, като например ниски или слаби мостове (танковете тежат много повече от преди) и бюрокрацията, която изисква разрешителни за пренасяне на боеприпаси през границите. Той също така ще даде приоритет, когато е необходимо, на военните железопътни изисквания пред гражданския трафик. Генерал Ходжис казва, че алиансът трябва например да може да премести сили от Ротердам до полската граница за не повече от 90 часа. За да бъде възпирането сериозно, казва той, трябва да покажете, че можете да прехвърляте силите си от А към Б по-бързо, отколкото руснаците.
Колко важна е транспортната инфраструктура
Но той предупреждава, че освен реформа на правната и регулаторната рамка трябва да имате достатъчно вагони за транспортиране на тежка военна техника. Украйна показа колко жизненоважни са влаковете за доставяне на танкове, други бойни машини и боеприпаси до фронтовата линия. Но в дискусии с оператора на германската железопътна мрежа Deutsche Bahn генерал Ходжис установи, че може да има по-малко от 10% от железопътните вагони, които биха били необходими при криза.Притесненията на НАТО също включват недостиг на военно мостово оборудване и неадекватна "подкрепа от страната домакин" за пристигащите сили. Една бронирана бригада с най-малко 50 танка трябва да има 15 кв. км пространство, за да отговори на всичките си изисквания. Генерал Ходжис казва, че НАТО трябва да направи много повече предни складове на части и боеприпаси. Както сборните точки, така и логистичните центрове също ще трябва да бъдат защитени от атака. Позовавайки се на опита на украинските сили, високопоставен служител на НАТО казва: "Имаме изискване за много повече въздушна и противоракетна отбрана. Ние сме напът да дадем на съюзниците най-големия сигнал за търсене за следващото десетилетие. 2024, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
8 коментара
Пускам си част от коментара за Германия тук, че е много релевантен:
Паниката на либералния зеленчук, че Тръмп ще спечели убедително, а Украйна ще колабира, Русия пък си остана цяла, започва да се усеща все повече. Затова не е изненадано как се лъскат полираните мозъчета, колко е хубаво да има война между НАТО и Русия, забравяйки, че в момента в който везните се наклонят малко повече в някоя посока, ще играе ядрената сопа.
Нещо, което беше близко до ума, но вече Путин директно заплаши - всички чужди въоръжени съединения в Украйна ще се смятат за легитимни военни цели. Няма да има заградителни операции както в Сирия американците отделиха Северна Сирия и да си играят с руснаците на блъскащи се колички по патрулните пътища в спорните зони. Директно ще се парят с касетките. А излезе ли войната от Украйна и Молдова - тежко ни!
Повече от ясно е, че The Economist, рупорът за най-шлайфаните мозъци, отново и отново се опитва да отмени третия закон на Нютон, който гласи, че всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие.
И го гарнира с пропагандни пушлявения, че колониалният Запад може да продължава с ограбване, с чужда кръв и трупове да си осигурява величието, с което е свикнал от XVIII в насам.
За това и руските медии са забранени, за да не се поражда размисъл у зеленчука, а да доминира единствено розовата пропаганда, която отново се опитва, както и преди 80 г, да убеди западния зеленчук, че няма да боли, че Русия е глинен колос, който всеки миг ще се спъхне, това ще е една екскурзийка сред дивотията...
Не знам дали Наполеон си го е мислил след Березина, но казаците година по-късно в Париж и мостът над Сена "Император Александър I" трябва да напомнят на франсетата как свърши последната им руска авантюра. Защото сега Макрон готви за в Украина БТГр с една рота легионери и две роти ...от френската армия.
Същата работа и с Шолц. Дедо му, обергрупенфюрерът, трябва да му е разказал нещичко от съспенса по Източния, а?
Суицидно е да се подпичк**ш с ядрена сила и да ѝ тестваш търпението.
Да пропомням ли, че колективният Запад не стига, че изпразни военните си складове, ами и ВПК-то му - по математически алгоритъм - след десетилетие, ще може да достигне капацитета на руския ВПК в момента.
Пропагандата тласка западния зеленчук към изтребление. Да, първо ще се нулира източноевропейският.
Т.е. ние...
Всъщност на The Economist хич не му пука за нас...
До коментар [#4] от "D-r D":
Не знам за какви зеленчуци говориш, ама в Сирия два американски дрона бързо пратиха главорезите на Пригожин там, където им е мястото. Единственият оцелял каза ясно и точно: момчетата нямаха никакъв шанс. Та, по-полека с приказките. Путин ще има възможност да говори колкото си иска в Хага:-))))
До коментар [#4] от "D-r D":
ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,
В Господа е нашата надежда и сега, пред лицето на безброй лични и обществени трагедии и на толкова силно бушуващата сила на злото. Унищожителната война против братска Украйна, която беше последвана от не по-малко ужасяващия християнската ни съвест военен сблъсък в земите, осветени от богочовешкото присъствие на Спасителя, за пореден път припомниха на всички нас важността на армията за всеки народ и държава.
Господ Бог и Светата Църква благославят само онази армия, която не проявява агресия, а единствената ѝ цел е да пази и отбранява своя народ и държава, в международно признатите ѝ териториални граници.
Бог да пази свободна и независима България!
Мирът и любовта на нашия Господ Иисус Христос и общението в Пресветия Божи Дух да бъдат с всички нас!
За много и благословени години!
Честит празник!
С отеческа в Христа обич,
† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
06.01.2024
До коментар [#7] от "freejustice":
Нямам представа какво искате да ми кажете с този цитат, още повече темата, която коментирам, е друга.
Но: БПЦ не е признала и не е влязла в евхаристийно общуване с измисленото от Вартоломей роене на поместни църкви в някогашна УССР и БЮРМ. О бозе почившият патриарх Неофит отказа на Вартоломей БПЦ (както и други поместни църкви отказаха), да участват в скалъпения от него събор в Крит.
В този смисъл поканата на Вартоломей към Епефаний да присъства на опелото на патриарха не ангажира с нищо БПЦ и е грозен политически, а не духовен акт. Политическите му преговори с лаборанта и Габа по време на национален траур - също.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.