България и Румъния влизат в Шенген по въздух и море. Какво означава това?

След преговори, продължили почти колкото членството в ЕС, поне три мисии за устояване на готовността само в последната година и няколко напрегнати съвета на върха, в който Австрия и Нидерландия си разменяха местата кой да блокира, в края на декември 2023 г. страните членки най-накрая постигнаха единодушие. Беше гласувано двете държави да станат част от шенгенското пространство по въздух и море, а сухопътните граници да бъдат отворени на по-късна дата с единодушно решение на страните членки, "като се вземат предвид съответните технически и оперативни договорености на тези граници и актуалното състояние на взаимното сътрудничество".

• Какво е Шенген и защо е важно да сме част от него

Това, разбира се, е малка победа. Пълното влизане е това, което ще освободи пътническия и товарния трафик, ще нормализира границите, ще отвори нови възможности. Над 1.3 млн българи годишно пътуват по въздух до Шенген, но само в Гърция влизат почти 2 милиона по суша, а почти всички товари също минават през сухопътните граници. България губи 1.2 млрд. лева годишно от оставането си извън Шенгенската зона според доклад на икономическото министерство и това се отразява на българските производители, търговци и съответно икономика.

Конкретни срокове за присъединяване по суша все още няма и това е проблем за който и кабинет да дойде.

Но малка или не, това все пак е победа и тя променя ситуацията. Ето как.

Кое точно е вода?

Първото важно уточнение, което Европейската комисия направи пред " Капитал" още в началото на годината, е, че на паспортна проверка ще продължават да подлежат гражданите, пътуващи с ферибот или кораб през река Дунав, защото тя се смята за част от сухопътните граници. "Тоест, ако искате да пътувате от Видин до Виена, вие така или иначе напускате вътрешна шенгенска граница, преминавайки през Сърбия, и подлежите на проверка. Същото обаче се отнася, ако пътувате между Русе и Гюргево", коментират неофициално източници от ЕК. Има юристи, които не са съгласни с това твърдение и е вероятно България да може да спечели такъв казус, ако иска да се занимава с него пред съда на ЕС. Но засега никой няма такова намерение.

Относно пътуването по море ситуацията също беше под въпрос. Говорителят на ЕК за вътрешните работи и миграцията коментира пред "Капитал", че "пътниците и екипажът, пристигащи от България в Румъния (или обратно) на кораб, идващ от която и да е друга страна от Шенген, ще се считат за вътрешношенгенски морски транспорт. Следователно те няма да бъдат обект на граничен контрол от 31 март 2024 г.", коментира говорителят на ЕК. По-конкретно всеки кораб, пристигащ от което и да е пристанище в Шенген, може да влиза свободно и без проверки на българските и румънските пристанища. Това на практика означава, че преминаването през трета държава (Турция) няма да води до нарушаване на шенгенските правила, ако корабът не спира там.

На паспортна проверка няма да подлежат гражданите, пътуващи и от българския до всеки друг бряг в ЕС и обратно (изключение тук прави Кипър), като особено за малки лодки и яхти режимът ще бъде още по-облекчен, защото те вече няма да са длъжни да акостират на пристанищни терминали с ГКПП. Тоест да плаваш например от Царево до Кавала вече би било възможно без каквито и да е гранични проверки нито в България, нито в Гърция. За пътниците и екипажа на фериботи и кораби се очаква да бъдат изградени допълнителни терминали във Варна или да влязат в експлоатация съществуващи такива в Бургас и Несебър. Но това, разбира се, не е най-важният ефект от тази промяна.

Източник: © Shutterstock

Освен гражданите на морските пристанища пристигат/заминават и много товари. Големият въпрос е дали за тези товари ще има свободен коридор към ЕС и дали сухопътният трафик, който продължава да бъде блокиран, ще бъде пренасочен. От коментарите на ЕК става ясно, че ако плавателният съд е транзит през Турция, не би трябвало да има проверки в Шенген. От "Гранична полиция" отказаха коментар. Неофициално източници от най-голямото пристанище - Варна, казват, че няма никакви насоки и не е ясно как и на какъв принцип ще се проверяват стоки. С пътниците вероятно ще е по-лесно, но въпросът с товарите явно тепърва ще добива яснота и е възможно в първите месеци да се случват всякакви недоразумения.

За целта е създадена организация за отчитане и обработка на различните пратки. За тези от/към трети страни има задължителна митническа обработка, а за вътреобщностните доставки съгласно Митническия кодекс на ЕС могат да се извършват спорадични проверки на база "анализ на риска", коментират от Агенция "Митници". "България е част общото митническо пространство, т.е. стоките, които се движат в рамките на съюза, не подлежат на митническо оформяне", обясняват още от Агенция "Митници".

Възможно е промяна да се наложи в организацията на самите пристанища, ако все пак се случи съществен ръст в преноса на стоки по вода вместо по суша.

Източник: © Shutterstock

По въздух: повече яснота

Колкото до организацията по летищата, там е най-изяснено: в полунощ на 31 март гишетата за граничен контрол ще бъдат преместени в онази зона на летището, където са ръкавите за самолетите, които излитат или пристигат от страни извън шенгенското пространство. Така пътниците в Шенген няма да минават през тях. По същия начин ще бъдат организирани и гишетата за паспортен контрол на влизане в страната, обявиха от Гранична полиция (вижте текста за подготовката на международните летища в страната).

Една от основните промени ще е за родителите. След 31 март хората, които пътуват с децата си без другия родител, няма да се налага да представят нотариално заверена декларация за страните в Шенген. Онези, които не желаят децата им да напускат територията на България, ще трябва да удостоверят решението си чрез акт на районните съдилища.

Според правителственото решение визите, издадени от властите в Румъния или която и да е друга страна в ЕС (освен Кипър), ще продължат да се признават като равностойни на българските визи за транзитно преминаване и за планиран престой до изтичане на срока на валидността им.