България влиза в Шенген

Задава ли се зад хоризонта и сухопътният Шенген? (Уви, не!)

Въпреки политическия натиск и усилията на всички европейски институции Австрия остава твърдо против

Темата накратко
  • Дипломатическите усилия на София и Букурещ последващото решение да е само техническо, т.е. без да минава през единодушно гласуване в Съвета, не успяха
  • Позицията на Австрия остава ясна и непроменена: в момента шенгенската система не работи, следователно не може да бъде разширена и няма да се промени поне до изборите през септември
  • Политическата нестабилност в България и вероятната липса на редовен кабинет, вероятно ще обрекат този процес поне и през 2024 г.

Кога България ще бъде част и от сухопътния Шенген още никой не може да каже. "Дискусиите са в ход", коментира говорител на ЕК пред "Капитал" и добавя стандартното: че България и Румъния са напълно готови още от 2011 г. и допринасят за спазване и прилагане на шенгенските правила и с тях безпаспортното пространство в ЕС ще става само по-силно.

Темата продължава да е приоритет на белгийското председателство, но и на бъдещото унгарско във вторите шест месеца от годината. "Унгария ще окаже цялата подкрепа за присъединяването на Румъния и България към Шенген", коментира наскоро министърът на външните работи Петер Сиярто. Той допълни, че и страната му има интерес за разширяване на шенгенското пространство по суша, като очаква икономически ползи и подобряване на връзките между унгарците от Трансилвания и тези от Унгария.

Дипломатическите усилия на София и Букурещ последващото решение да е само техническо, т.е. без да минава през единодушно гласуване, не успяха. Това бе и едно от условията на Австрия за отваряне на морските и въздушните граници. Източник от ЕК коментира неофициално, че "освен политически натиск и поставяне на темата на масата в съвета инициираме и т.нар. рамка за сътрудничество, за обмяна на най-добри практики, основно за управление на външните сухопътни граници. В нея участват Румъния, България, Унгария, Австрия и Словакия. Идеята е да се засили кооперацията на органите на реда, което би могло да бъде алтернатива на вътрешния граничен контрол". С други думи, всички се надяват, че ако австрийците бъдат привлечени успешно в такава рамка, ще се съгласят по-лесно на последващото падане на границите.

За момента обаче позицията на Австрия остава ясна и непроменена: в момента шенгенската система не работи, следователно не може да бъде разширена. "Австрия ще изчака резултатите от отварянето на шенгенското пространство към България и Румъния по въздух и вода и едва след това ще разсъждава върху отварянето на сухопътните граници", заяви канцлерът Карл Нехамер по време на визитата си в Букурещ преди три седмици за конгреса на ЕНП.

Политическата нестабилност в България и вероятната липса на редовен кабинет, както и предстоящите парламентарни избори в Австрия (най-вероятно през септември), в които се надига подкрепата за крайнодесните и антимигрантски настроени политици, вероятно ще обрекат този процес поне през 2024 г.

(Не)Възможните алтернативи

Идеята за "мини-Шенген" между България и Румъния беше много коментирана още през 2023 година, когато румънски евродепутати я лансираха до пълноправното включване на двете държави в безпаспортното пространство на ЕС. Година по-късно се заговори и за формиране на зона за свободно движение на Балканите между България, Румъния и Гърция.

Тя обаче нито се е превърнала в междудържавен приоритет, нито е повдигана в Брюксел, където между другото със сигурност ще срещне отпор. От изпълнителния орган на ЕС коментираха пред "Капитал", че "правото на свободно движение на хора не произтича от достиженията на правото от Шенген, а от член 21 от Договора за функционирането на ЕС, който е приложим от присъединяването на България и Румъния към ЕС", като единственото решение за тях е максимално бързо да постигнат пълно присъединяване на двете държави, предвид че са покрили всички необходими критерии.

Тук България също не си помага, предвид случващото се по границите й. Националният съюз на автомобилните превозвачи в Румъния (UNTRR), които бяха сред радетелите на идеята, се обърна срещу българската страна заради сериозни проблеми на границата при Русе. Съюзът вече сезира правителството и европейските институции . Те се оплакват от "неправомерния контрол" от страна на българските власти на камиони, регистрирани в Румъния и превозващи стоки от и за Австрия, както и напълно своеволното управление на трафика от частния паркинг, създаден наскоро, където търпят според тях дискриминация.

"Предложението за премахване на граничния контрол между трите държави може да е трудно да се реализира юридически и засега не получава силна политическа подкрепа дори и от България, Румъния и Гърция", констатира и първият подробен анализ по темата.

Друга инициатива беше подхваната от евродепутата Андрей Новаков (и подкрепена от настоящото белгийско председателство) - за по-бърза обработка на документите на тежкотоварните превозни средства по границите. "От пътуванията и разговорите ми на терен се оказа, че това е общоевропейски проблем. Затова на базата на моята петиция, подкрепена с над 40 хил. подписа, инициирахме резолюция за приемането на общоевропейски норматив от средно 1 минута за обработка на камионите по вътрешноевропейските граници. Това не означава, че камионите ще преминават границите за една минута, а че административно-документалната част от проверката ще е от три до пет пъти по-бърза", коментира Новаков пред "Капитал".

Комисията по петициите и представените в нея всички политически групи в Европейския парламент подкрепиха единодушно тази идея миналата седмица. Дори и да получи одобрението на Европейския парламент, не е напълно ясно как ще може да задължи държавите членки, в чиито прерогативи попада граничният контрол, за колко време да обработват документи.