Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Жените ще постигнат равнопоставеност чрез разрастване на икономическото влияние, но първо трябва да започнат да нарушават правата на мъжете. Това е една от възможните интерпретации на така наречената позитивна дискриминация, залегнала в основата на предложението за въвеждане на квоти за жени на управленски позиции в публичните компании.
Звучи чудесно, но по онзи начин, по който звучи всеки нов Елвис Пресли – исторически неуместно. Полът не е гаранция за професионализъм и не трябва да бъде нито пречка, нито предимство. Въвеждането на квотите не само би било самоцелен институционален ход, а и предполага, че жените са неспособни на кариерно развитие. Едва ли не им се налага да се възползват от репресивни мерки спрямо мъжете, като едновременно с това се очаква повишаване на доверието в техните лидерски качества и конкурентноспособност.
Истинските лидери обаче не разчитат на квоти, те са неизбежни. И подобна дадена наготово власт не само не би предизвикала необходимото уважение и сериозна преоценка на йерархичните структури (оттам и на елита), но и жените ще трябва да я приемат като подарък, за който да са благодарни. Не е изключено промените да доведат и до обратен ефект, да предизвикат поредните интелектуални постановки на овластени мъже, които използват жените само като бизнес кукли в корпоративните си витрини, докато продължават да вярват в естествената им суобрдинация спрямо мъжете.
Прилагането на квотния принцип би обезсмислило също така изискваната и дълго отстояваната от феминистичните движения равнопоставеност на половете. С други думи, жените рискуват да повторят основателно критикуваните управленческите модели на онези мъже, които дълго са ги маргинализирали. А и какво следва да се предприеме в случай че кариерното развитие на една жена е възпрепятствано от друга жена?
Освен че идентичността не е нещо окончателно, Европа се е променила значително от времето, когато Симон дьо Бовоар пише, че в икономическо отношение мъжете и жените съставляват две отделни касти. Но България все още не е част от тази променена Европа, въпреки че все повече жени заемат високи управленски позиции. Като малък пример за последното, бих посочила класацията "100-те най-влиятелни жени в България". Наред с достойни жени и безспорни лидери, в нея фигурират имената на такива с меко казано съмнителна репутация, протежирани от влиятелни мъже. Ето защо в едно патриархално (макар и не силно патриархално), корумпирано, престъпно нетолерантно и същевременно лениво гражданско общество като българското, е исторически важно жените да не съдействат за създаването на поредния фантомен елит. И да не допускат да бъдат третирани като бавноразвиващи се, включително от други жени. Дългосрочна промяна няма да настъпи, ако дамите се промъкват чрез квоти и с леко неудобство, вместо да влизат уверено като лидери, които догматичните мъже да наблюдават през процепите на старозаветните си постулати.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.