Красимира Джисова

писател

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Жените ще постигнат равнопоставеност чрез разрастване на икономическото влияние, но първо трябва да започнат да нарушават правата на мъжете. Това е една от възможните интерпретации на така наречената позитивна дискриминация, залегнала в основата на предложението за въвеждане на квоти за жени на управленски позиции в публичните компании.

Звучи чудесно, но по онзи начин, по който звучи всеки нов Елвис Пресли – исторически неуместно. Полът не е гаранция за професионализъм и не трябва да бъде нито пречка, нито предимство. Въвеждането на квотите не само би било самоцелен институционален ход, а и предполага, че жените са неспособни на кариерно развитие. Едва ли не им се налага да се възползват от репресивни мерки спрямо мъжете, като едновременно с това се очаква повишаване на доверието в техните лидерски качества и конкурентноспособност.

Истинските лидери обаче не разчитат на квоти, те са неизбежни. И подобна дадена наготово власт не само не би предизвикала необходимото уважение и сериозна преоценка на йерархичните структури (оттам и на елита), но и жените ще трябва да я приемат като подарък, за който да са благодарни. Не е изключено промените да доведат и до обратен ефект, да предизвикат поредните интелектуални постановки на овластени мъже, които използват жените само като бизнес кукли в корпоративните си витрини, докато продължават да вярват в естествената им суобрдинация спрямо мъжете.

Прилагането на квотния принцип би обезсмислило също така изискваната и дълго отстояваната от феминистичните движения равнопоставеност на половете. С други думи, жените рискуват да повторят основателно критикуваните управленческите модели на онези мъже, които дълго са ги маргинализирали. А и какво следва да се предприеме в случай че кариерното развитие на една жена е възпрепятствано от друга жена?

Освен че идентичността не е нещо окончателно, Европа се е променила значително от времето, когато Симон дьо Бовоар пише, че в икономическо отношение мъжете и жените съставляват две отделни касти. Но България все още не е част от тази променена Европа, въпреки че все повече жени заемат високи управленски позиции. Като малък пример за последното, бих посочила класацията "100-те най-влиятелни жени в България". Наред с достойни жени и безспорни лидери, в нея фигурират имената на такива с меко казано съмнителна репутация, протежирани от влиятелни мъже. Ето защо в едно патриархално (макар и не силно патриархално), корумпирано, престъпно нетолерантно и същевременно лениво гражданско общество като българското, е исторически важно жените да не съдействат за създаването на поредния фантомен елит. И да не допускат да бъдат третирани като бавноразвиващи се, включително от други жени. Дългосрочна промяна няма да настъпи, ако дамите се промъкват чрез квоти и с леко неудобство, вместо да влизат уверено като лидери, които догматичните мъже да наблюдават през процепите на старозаветните си постулати.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал