Какво ще загубят Европейският съюз и Великобритания, ако тя напусне

- Предлаганата дипломатическа стратегия за широко предоговаряне на правната основа на отношенията с останалите страни-членки по-скоро ще изолира страната, отколкото да й даде повече възможности. Тя отваря поне 4-5 години на изключителна цялостна несигурност на средата особено ако към нея се добави и въпроса за шотландския референдум за независимост.

В по-общ план спрямо самия ЕС също можем да очакваме по-скоро негативи.

Съюзът печели от конкуренцията между модели за собственото си развитие, а Великобритания определено носи такъв - по-пазарен, по-конкурентен, по-малко федеративен, по-активен глобално.

Сегашната криза на съюза се решава чрез институционализация на немския модел на развитие, което рискува да доведе до силни политически напрежения във времето. Именно тази центробежна динамика е по-дългосрочния риск за самия ЕС.

Британците са основната опора на по-модерната визия за съюза, която стъпва върху развитие на единния пазар, добре насочени инвестиции за развитие на индустриите на 21-и век, намаляване на субсидиите и замяната им с инвестиции, по-активно отношение към глобални проблеми.

Британските елити са сред най-убедените в ползите от глобализацията и носят амбициозно и ангажирано отношение към нея и промените в света. Без тях ЕС ще бъде по-склонен "да гледа собствения си пъп".

Най-накрая евентуален изход има отношение и към България.

Лондон е сред малкото останали поддръжници на разширяването и това съвпада с българския интерес на постепенно разширяване на зоната на стабилност в регионален план.

Островната страна остава център на тежест, който дава опора и контрапункт в ситуация на германска доминация и френска слабост, независимо от временната тактическа коалиция между Берлин и Лондон около преговорите за новата финансова рамка на ЕС за периода 2014-2020 г.

Британците са водещ фактор и в модернизацията на политиките на съюза (реформа на общата селскостопанска политика, разширяване на единния пазар, инвестиции в технологиите на 21-и век и други). Това е възможност за българско правителство, което приема сериозно модернизацията на собствената си страна за сметка на чистото, твърде често паразитно, потребление на европейския ресурс.

Оставането на Великобритания в съюза е възможност за повече интеграция между способностите в областта на отбраната и сигурността на ЕС и НАТО, което има укрепващ ефект върху цялостната рамка на сигурност.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Пълзящата интеграция в резултат на кризата в еврозоната връща остро въпроса за демократичната легитимност на цялостното начинание. В това отношение въпросът за препотвърждаване на членството е на дневен ред не само във Великобритания. Страната има добре работещи институции за контрол на параметрите и обхвата на интеграционния процес най-вече в лицето на комисиите за анализ на законодателството, които реално работят като система за ранно предупреждение. Към тях можем да добавим скептични медии, които се намесват в дебата, макар често да прибягват до хиперболи. С обещанието за референдум през 2017 година британците навлизат в дебат, който ще им даде възможност да вземат еднозначно решение. Макар да е твърде рано за прогнози, ето няколко аргумента защо изходът е по-вероятно да бъде в полза на оставането в съюза.

Ако се върнем към историята на външната политика на Британия след Втората световна война и отношението й към създадената европейска общност няма как да не забележим неточната оценка за последствията от нейното създаване. Накратко, британците надценяват себе си и подценяват тези "на континента". Този стратегически пропуск продължава и до днес да има своя отзвук, което кара много от водещите фигури на Острова да внимават да не повторят грешката със собственото надценяване. Ясно е, че страната има реални аргументи, с които може да се справи извън съюза, но тежестта на решението ще бъде много голяма и ще изисква много точен анализ. Твърде вероятно е изхода от подобен анализ да остане далеч от сърцата и умовете на редовите британци, които ще трябва да гласува на референдум, но и тук някои неща се променят.

Възраждането на евроскептицизма този път произведе свой контрапункт. Вместо срамежливи и мрънкащи реакции проевропейските среди ясно заявиха своята позиция и започнаха безпрецедентна самоорганизация и кампания. Последният, който се опита, поне за малко, да промени нагласите на своите сънародници бе Тони Блеър. Нека да припомним, че той дълги години подкрепяше дори приемането на еврото, макар и за него да беше ясно, че формулирането на пет собствени критерии, за да случи това беше план за отклонение от целта от скептичния му съпартиец и конкурент, Гордън Браун. Сега картината е различна. Успоредно с атаката на скептиците и речта на Дейвид Камерън вървеше самоорганизацията на проевропейски настроените. Само в рамките на седмици бе създаден Центъра за британско влияние в Европа, който представлява надпартийна платформа. Там са например сериозни политици като Кенет Кларк и Питър Манделсън, политици от страна на либералите. Интересно е и привличането на опитни журналисти и хора с опит в правенето на кампании, което подсказва за какво се готвят там.

Отвъд организацията обаче е и появата на успешни стратегии за противопоставяне на евроскептиците. Много хора си научиха уроците от провалените референдуми във Франция, Холандия и Ирландия през последните години и бяха направени сериозни изследвания. Твърде дълго моделите на защита на интеграцията следваха тежките клишета на информационните кампании на европейската комисия, макар че и тя прави опити за промяна през последните години. В новините скептиците влизат по-лесно, но голямата пропусната новина през последните месеци е успешната стратегия на проевропейските партии на последните избори в Холандия. Например, дълго време никой не беше сигурен как или не виждаше нужда да реагира на цифрите за разходите за спасителните фондове за южните страни-членки. Срещу тези цифри сега бяха поставени приходите от търговията в единния пазар и броя на работните места, които зависят от нея. И изведнъж картинката стана по-сложна и лесните обяснения и решения направиха лека крачка назад.

Накрая бих обърнал внимание и на нещо, което доста хора написаха във форума. През последните десетилетия сякаш все по-голяма част от британските елити стават по-европески настроени. Това важи за предприемачите и бизнеса, но и за профсъюзите, макар те далеч да не са тази сила, която знаем от учебниците по история. Ситуацията е подобна и за хората в "креативните професии" (реклама, ПР, изкуства). Всичко това далеч не предрешава изхода от започващия дебат за бъдещето на Британия в съюза, но комбинацията от посочените фактори силно накланя везните. Да видим.