Велизар Енчев

Лично аз подкрепям електронното гласуване. Но не в сегашния момент, когато в България има масивен корпоративен и контролиран вот. Първият е във фирмите на видни олигарси, вторият – в циганските гета. Въвеждането на електронно гласуване ще помогне на купувачите на гласове да купят вота на хиляди българи за няколко часа, като им вземат IP адресите срещу съответното заплащане. В България няма институция, която да предотврати този срамен феномен – купуването на гласове, защото управляващите са заинтересовани от него. Да не говоря за вота в Турция. Ако се въведе електронно гласуване, от турските секции за ДПС ще дойдат десет пъти повече гласове. Така тази партия може да стане първа политическа сила.

По въпроса изцяло споделям мнението на Петър Кичашки - изпълнителен директор на Института за модерна политика. Той уместно разби няколко мита и на първо място мита, че електронното гласуване е световна практика. Точно обратното – редица държави опитаха през годините да въведат електронно гласуване и се отказаха. Сред тях са Германия, Великобритания, Холандия, Финландия, Италия и Ирландия. Към днешна дата в света има само една държава, която е въвела напълно възможността да се гласува през Интернет на всички видове избори - Естония. Въпреки че гласуването там е и онлайн, тъй като всеки един гражданин е снабден с личен електронен подпис, преди две години излезе изследване на Мичиганския университет, което доказа категорично, че изборната система в Естония може да бъде пробита. Първо, може да има "открадване" на вота на ниво потребителски компютър, второ, може да има промяна на гласа при вкарването му в системата, трето, може да има манипулация при броенето.

Важно е да се отбележи, че от всички гласуващи, процентът на подалите гласа си през Интернет е между 15 и 25 на сто, т.е. дори естонците, при които се гласува и онлайн от 2005 г., масово предпочитат да гласуват с хартиени бюлетини. Всеки по-задълбочен анализатор ще ви каже, че избирателната активност не се покачва с технологични решения, а с даването на реална причина на избирателя да гласува. Освен това естонската електронна система е скъпа. За да я въведем, ще трябва да снабдим всеки български гражданин с електронен подпис. Кратка справка показва, че такова устройство с карта и четец струва от порядъка на около 40 лева, т.е. само това ще струва над четвърт милиард лева. Особено важно е мнението на живеещия в Холандия Георг Тупарев, според когото купуването на гласове чрез електронно гласуване излиза по-евтино. Той казва, че преди години в Холандия се направил този експеримент - недалеч от мястото, където живее, се създали няколко тестови секции. Били поканени официални хакери, да видят дали ще могат да пробият защитата. Още първата секция била разбита за 7 минути.

Според нашия сънародник, хората, които проповядват тази идея, нямат представа от технологията, която се използва. Но нека се зададем въпроса: каква е целта на електронното гласуване. И отговорът е един: да гласуват повече хора. Тогава защо не се гласува по пощата? Гласуването по пощата се прилага от години и функционира сравнително добре. Освен това вотът по пощата е удобен и се практикува в много европейски страни. Подобно гласуване - в Германия, в Америка, във всички цивилизовани държави, в които има такава практика, показва, че нивото на грешките и нивото на евентуалните подмени е изключително ниско. Тупарев сочи своя опит, изнасяйки, че неговата фирма в Холандия прави банкови извлечения на кредитни карти. В зависимост от месеца, в зависимост от годината, от 2 до 7 процента от всички месечни трансакции са фалшиви. А това е процентът и за влизане в парламента. Тоест, няма никакъв проблем за добрите хакери в България да разбият тази система.