Юлиян Попов
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
"Можеш ли да напишеш история на възобновяемите източници на енергия" - попита ме "Капитал". Разбира се, че не мога, отговорих аз. Е, тогава хайде напиши я до другата седмица. Съгласих се. После си казах, че засега ще е по-добре да започна с една инструкция за това как някой друг да напише история на възобновяемите енергийни източници.
Историята на възобновяемите източници на енергия е история, обърната с главата надолу. Обикновено историите започват с това как нещо е било много малко и после е станало голямо. Накрая е изчезнало или останало. Тази история започва с това, че в началото всичката енергия е възобновяема. После тя се свива, свива, почти изчезва и сега се опитваме да я възстановим. И понеже ние все си мислим, че в центъра на историята трябва да е човекът, историята на възобновяемата енергия е история на завръщането на човека към нещо, което е изгубил.
Възобновяемите източници всъщност невинаги са непременно възобновяеми, но са неизчерпаеми. И то относително. Дървесината е възобновяем източник на енергия и може да се окаже неизчерпаема, ако горим дърва с темпа, с който дърветата растат. Бъркотията с термините не спира дотук, но може би по-лесно ще е да кажем кои са невъзобновяемите източници? Това са ония, които са се трупали в земята в продължение на много милиони години, а сега ние ги вадим и горим. Тоест въглеродните, или фосилните горива. Щом ги изгорим, трябва да чакаме много милиони години, за да се върнат там, откъдето сме ги извадили (което, разбира се, ги прави възобновяеми, но човечеството няма да може да дочака това възобновяване). Те са точно като духа от бутилката.
И така: Човешката история на възобновяемите източници на енергия започва с техния бавен и постоянно ускоряващ се залез, с откритието на въглищата и с последвалата индустриална революция. Постепенно, а после и много бързо, ние разбираме, че някъде там, долу, има много енергия и че ние можем да започнем да я горим. Тогава, вместо да продължим да развиваме и усъвършенстваме енергийни устройства като вятърната мелница, водната турбина, корабното платно, геотермалната енергия и т.н., ние започваме друг тип промяна – основана на новооткритите горива, които един ден ще свършат.
Когато говорим за историята на вятърната енергия, редно е да тръгваме от две дати – едната е някъде в древността, може би Персия някъде през девети век, а втората е някъде в края на ХІХ век. Тогава през 1887 г. един шотландски инженер и фермер си построява вятърна турбина, която произвежда електричество. Тогава именно започва неравната битка между вятър и въглища. Историята на слънчевата енергия също би трябвало да има две дати – за първата няма свидетели, а втората можем да я търсим някъде между 1839 г., когато е открит фотоволтаичният ефект (накратко - превръщането на слънчевата светлина в енергия - бел. ред.), 1916 г., когато фотоволтаичният ефект е експериментално потвърден, и 1955 г., когато Western Electric за пръв път започва да продава фотоволтаични лицензи. Така е и с дървата, приливите и отливите, реките.
С други думи, една история на възобновяемите източници на енергия би трябвало да започне с многото дати, на които човек е успял да започне да превръща различните първични възобновяеми енергийни източници в електричество. Електричеството е ключът на енергетиката. Когато мислим за история на енергетиката, трябва да мислим за онези събития, които са тласкали стъпка по стъпка генерирането на електричество.
По думите на климатичните скептици твърденията за промените на климата са нов тип социализъм, та дори и комунизъм. В такъв случай бъдещето на света наистина принадлежи на електричество + съветска власт. Разбира се, тази идея не принадлежи на Ленин. Както с много други неща, идеята за електричеството и идеята за международната координация са забелязани и неразбрани от Ленин, един от най-големите интелектуални пакостници в историята на човечеството. Заради такива като него историята на възобновяемата енергия се бави и спъва, защото хората са предпазливи.
Така или иначе трябва да признаем, че историята на възобновяемата енергия е не само история на изследователи, предприемачи и свободен пазар, но и в много голяма степен история на държавно поведение. Повечето възобновяеми източници не могат да се конкурират (засега) с въглеродните горива без държавна намеса. Затова в нашата история трябва да сложим няколко големи политически глави. Те би трябвало да направят интелигентна разлика между държавна инициатива и социализъм.
Работата на ООН, която най-сетне доведе света до измъчения Протокол от Киото, който принуди значителна част от държавите по света да започнат да пълзят към възобновяемата енергия, е един случай на смислено държавническо действие. Не кой знае колко ефективно, но смислено. Това, което стана в Копенхаген, беше демонстрация на световна правителствена солидарност по отношение на конкретен и много сериозен глобален проблем. Не, не говоря за климата, а за небалансираното използване на природните ресурси. Независимо какво мислим за Копенхаген, за двата градуса и за 350-те и 450-те частици на милион, зад едва постигнатото съгласие там стои една проста и много тягостна констатация – не можеш да си харчиш месечната заплата за една седмица. Светът трябва да намери начин да си харчи месечната заплата за пет седмици, тоест да се храни, топли, забавлява, учи и отгоре на това да спестява.
Затова историята на възобновяемите източници е история на пестенето и на спестяването. Това, което Копенхаген (според много участници най-важното международно събитие от Втората световна война насам) казва, е, че светът има нужда от възобновяема икономика, че трябва да се научим да живеем от лихвите, не от капитала, че трябва да връщаме в природата поне толкова, колкото взимаме, иначе ще изпаднем в хроничен недостиг на ресурси и ще се избием за тях.
Това не е много нова идея, но досега сме я асоциирали главно с отделни активисти. Сега идеята за възобновяемостта се превръща от хоби в основен икономически постулат. Което, ако се върнем на енергийните източници, означава не само развитие на слънчева, вятърна, приливна и отливна енергетика, а означава енергетика и живот, основан на възобновяемостта.
Та затова тази година ЕС нахлу в къщите ни и ни взе 100-ватовите крушки. Затова догодина ще нахлуе и ще грабне още няколко неща, а после ще ни накара да си сменим прозорците, да си уплътним вратите, да пием вода от чешмата, а не от магазина, да караме електрически коли. Просто гората се напълни с хора и ще трябва да намерим някакъв начин да си съжителстваме за по-дълго. За да прекарваме и ние, и децата ни весели коледни празници за много години напред. Така би завършила историята на връщането към възобновяемите енергийни източници.
Теория на конспирациите
Месец преди световните лидери да се съберат в Копенхаген на среща за промените в климата, анонимни хакери проникнаха в сървъра на университета "Ийст Англия" и пуснаха в интернет имейли и документи на учени от Центъра за изследване на климата. Файловете разкриват доста неудобни истини, този път обаче срещу подкрепящите теорията за климатичните промени. В кореспонденцията между най-влиятелните учени в областта съмнително се говори за "трикове" при представяне на климатични данни и за "прикриване на спада" на глобалните температури. Скептици и блогъри веднага обвиниха учените, че са манипулирали научни данни, за да защитят тезата си за глобално затопляне и голямата роля на хората в него.Скандалът се разпространи лавинообразно в интернет и дори получи етикета Climategate, а най-уважаваният климатичен център във Великобритания беше принуден да дава обяснения - в повечето случаи не особено убедителни. Стигна се дори до оставката на шефа на департамента Фил Джонс. Може би най-активният журналист по темата - британецът Джеймс Делингпол, сравни скандала с този с разходите на депутатите в Англия. "Цялата тази история е удар по теорията за глобалното затопляне, от която вероятно никога няма да се съвземе", коментира той в блога си в "Телеграф".
Climategate беше подплатен и с гаф на бившия американски вицепрезидент и емблема на "зеленото движение" Ал Гор, който в речта си в Копенхаген се позова на очевидно грешни твърдения относно ледената покривка на Арктика. В крайна сметка конспирацията отвори работа на Британската метеорологична служба, която в следващите три години ще проверява наново данните за температурата на Земята, събирани цели 160 години.
8 коментара
Ех, Юлиане, ти поне би трябвало да си завършил гимназия в България и ако не си бягал от час може и да ти е останало в главата, че хората са познавали и използвали въглищата, нефта и газа дори от няколко хилядолетия Преди Христа.
Индустриалната ера започва с откриването на инструментите, механизмите с помощта на които живота на хората става просто по-удобен.
Относно "възобновяемата енергия" айде да не говорим сега. Знам че си хуманитар (няма лошо), а аз поне не съм срещнал хуманитар да му е останало нещо в главата за Първия и Втория закон на Термодинамиката.
Споменавах тука преди време, ама да си го доразвия щот си го смятам за оригинално.
4в сл. Христа. Великата Римска империя се разпада. Императорите рядко доживяват и една година на трона, като често победителите затриват до крак целите им фамилии. Народонаселението изтормозено от непрекъснати братоубийствени войни търси като пощуряло надежда и упование в нова вяра. Една от многото по това време, дава надежда, кураж дори и на най-изпадналото човешко същество да се изправи пред насилниците и ги победи морално с вярата си, независимо че след това му отсичат главата. Независимо от жестоките преследвания, новото учение става все по популярно. Дори и един император я приема заедно с жена си.
Това са Константин и Елена, обявени за светци по-късно.
До тук нищо лошо. Човека дори издава някакъв едикт с което спира преследването на християните като ги обявява за равнопоставени на другите вярвания в Империята по това време.
Няколко десетилетия по-късно Теодосии обявява християнството за единствена официална религия и неверниците просто трябва да бъдат изклани.
Над Европа пада булото на Средновековието за близо хиляда години.
Довчерашните преследвани учители, проповедници, апостоли влизат в дворците и там, зад дебелите стени на замъците, заедно с властниците формират политическите елити.
Свободните граждани са превърнати в крепостни и изтикани по периферията. Пътуванията и пътешествията без разрешение са забранени. Европа се затваря и започва да се взира в пъпа си, независимо че преди столетия фалангите на Александър Велики и римските легиони пешком са стигали до Индия или почти успяли да пресекат Сахара водени от естественото любопитство на лидерите си.
Новите елити сега наказват любопитството с горене на набързо стъкнати клади. Римските пътища тревясват, водопроводите се затлачват, виадуктите пропадат. Цялата инфраструктура, посторена да обслужва гражданите на империята просто изчезва. Крепостните се вкопават в земята. Строят се замъци, черкви и катедрали, като понякога строежа на тия паметници на суетата продължават столетия. Политическата власт се предава по наследство в продължение на почти хилядолетие.
Няма наука, няма изкуство. Мрак. Дарк ейджес.
Как ли щеше за се развие човечеството, ако едно по произход човеколюбиво учение не беше обявено от държавата за единствено вярно и употребено от политическите лидери не знам.
Зщо ги разправям тия работи?
Защото пред очите ми историята се повтаря като фарс. Признавам си, изкушен съм в политически анализи и прогнози, ама ако някой преди десет години беше ми казал,че Грийнпиис ще бъдат в една лодка с Президента на САЩ и министър-председателя на Обединеното Кралство срещу останалото човечество опитващи се да продадът на бедните и развиващи се неефективни за момента технологии за десетки години напред - нямаше да повярвам.
Няколко неща са сигурни - ако замисълът в Копенхаген се реализира, а то значи да се използва държавната сила и власт за да се отнеме резултатите от труда на милиарди човеци от планетата сега и за десетилетия напред, за да се плати на професионални измамници и шамани то значи:
1. Спиране развитието на "възобновямите" технологии. Защо да се харчиш и напъваш мозъчето като тъй и тъй вече обществото ти плаща десетки пъти по-скъпо за твоята енергия, в зависимост от това какви параметри в Които, Копенхаген или Мексико ще договорите?
2. Населението в урбанизираните територии се превръща в крепостни работещи на практика за топлото и светлото.
3. Формирането на новите зелено-политически несменяеми елити с първи Папа Ал Гор, които по цинизма си може да се сравнява само с първите Средновековни папи и патриарси.
4. Тази част от населението, която не живее в градовете там където има зима се връща към използването на дървесината за отопление, но запазвайки свободата си.
Дали това ще се случи? Ако да, колко време ще отнеме този път? Още хиляда години?
Не знам. Надявам се, че здравия разум ще победи, но в кофти времена живеем.
и нито дума за Мъри Стронг...
" Дори и един император я приема заедно с жена си."
И неговата майка също!
Важното е рап да има.
Много се извинявам, но при нашето климатично разположение, едва ли гората трябва да се възприме като възобновяем източник на енергия по начина, по който се въприема тя в Австрия или Скандинавия. Цинизъм е да инвестираме в технологии за изгаряне на дървесина с цел производство на енергия. Какво като КПД-то ще е по-голямо от това на печката на баба ми. Има достатъчно други ползи от горите и приложения на дървесината, също.
Оня ден, един пишман ДПС професор от минно геоложкия демонстрира по една от телевизиите "патентован" водороден двегател на количка-играчка с батерийка.
Таз гадина тъпа е евродепутат (казва се Владко или Васко Панайотов) и намерил "инвеститори" дето щели да дадат 20млн евра да правят ток от дървесина по нашенско.
Класическа комбинация между европейска тъпоумна бюрокрация, ориенталска простотия и славянска лакомия.
Тривиална статия за отбиване на номера, като за свободни размишление след три водки в петък вечер, когато жената те е наругала
Първо към К.: Уважаеми господине,
Щом твърдите, че авторът е хуманитарист, а вие сте от областта на природните науки, защо правите изводи в областта на хуманитаризма? "Оварваряването" на Запада се дължи на това, че там наистина идват варварите и просто избиват интелектуалния елит, който позабравя "това-онова" от Античността. В същото време в Константинопол се ползват 80%, ако не и повече, от постиженията на римската цевелезация (това нашите учебници по история го крият, защото Маркс не го е казал никъде). Ко се отнася до неверниците: мнението в статията явно не е такова. Там се казва, че никой не го е еня за градусите. Фактът е един: петролът свършва. И ако не искам литър бензин след 10 години дда струва 20 лв., а пътят до Бургас - 200, то е добре да заменим петролните двигатели.
Що се отнася до гората - напълно съм съгласен, че не трябва да се секат повече дървета. Но има проекти за горене на сухи клони, шишарки, иглички и подобни...
А че статията е непълна - ами това е просто статия, не е книга по най-дискутирания в света в последните години въпрос.
Всичко на света - и в природата, и в човешкото поведение - има свойството да иска да се движи по линията на най-малкото съпротивление.
Ползваме "невъзобновяеми" енергоизточници, защото така е по-лесно и удобно. В един литър бензин има много енергия - който се съмнява, да пробва да бута колата си 10 километра. А и лесно се съхранява и пренася. Е, на свършване е петрола, да. След 30 ли, след 50 ли, или 100 години, учените още не са установили. Затова и цената му се покачва. Когато се покачи повече, отколкото на възобновяемите източници, ще преминем на тях. Но да се насилват нещата преди това е обречено на неуспех.
А колкото до стимулирането на развитието на технологиите за добив на електроенергия от възобновяеми източници - ами за това си има много ефективен механизъм - и то пазарен. Която фирма успее да измисли и комерсиализира ефективен метод, ще спечели милиарди. Това би трябвало да им е достатъчен стимул. Е, не им пречи да се преборят и за някое и друго милиардче субсидия, получена предимно чрез лобистки усилия.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.