Айсберг от съмнения

Сериозният проблем с IPCC е в прогнозите, заложени в резюмето за политиците. Някои от тях са твърде крайни, а други са просто сбъркани. Скандал предизвика тази за хималайските ледници, която ги "разтопи" 300 години по-рано. В главата за Азия се посочва, че е много вероятно през 2035 г. те да се стопят до около една пета от сегашната си площ, т.е от 500 000 на 100 000 квадратни километра. Работната група цитира статия на руския учен Владимир Котляков от 1996 г., в която за пръв път се споменава за намаляването им. Той наистина предвижда намаляване на ледниците с една пета, но не през 2035 г., а през 2305 г.

Повечето грешки, допуснати от над 800-те учени в IPCC, обаче са или малки, или разбираеми заради огромния обем работа, който са извършили. Що се отнася до учените, засрамени от хакнатите писма, панелът им е препоръчал да подбират в бъдеще по-внимателно статистиците, с които работят, и да не прикриват информация. "Обществото невинаги е наясно, че в бързо развиващи се области на науката като климатичните науки учените често се разминават, особено в началните фази", казва пред "Капитал" Боб Уорд от изследователския институт за климатични промени към London School of Economics. "Но има преувеличение на тези несъгласия. Ако видите научните доклади по темата, под 1% от тях не са съгласни, че планетата се затопля и вредните емисии газове допринасят за това. Така че има много, много силно съгласие относно климатичните промени и принципите им."

Уорд, както мнозина други занимаващи се с климатичните промени, обвиняват корпоративни и политически интереси зад усилените критики, публикувани от блогосферата и от медиите. "Това много прилича на начина, по който тютюневата индустрия в последните десетилетия организира кампания, която да подкопава доказателствата как тютюнът вреди", настоява той.

Независимо дали е прав или не, "Клаймътгейт" вече влияе сериозно. Проучване на общественото мнение тази година показа спад сред хората, които смятат, че измененията в климата се дължат преди всичко на антропологични фактори. "Има четири причини за това, коментира Тим Нътхил от Европейския климатична фондация. Провалът на срещата в Копенхаген, грешките на IPCC, "Клаймътгейт" и най-студената зима за много държави на север." По думите на Юлиан Попов от същата фондация ефектът върху общественото мнение от неформалните и формалните нападки е огромен и негативен. "Трябва да се търси нов начин за комуникиране, например цялата научна информация по някакъв начин да се споделя с обществото. Това вече е политически, икономически и обществен проблем."

Проверяващите критикуват учените най-много именно за това, че са били недостатъчно открити, "неотзивчиви и са заемали отбранителни позиции", когато е трябвало да предоставят информация. Уорд припомня, че става дума за традиционен научен процес, при който работата се проверява от други учени, после е публикувана и експерти от областта коментират по нея. "Така се прави наука от триста и петдесет години",  казва той. Което може би значи, че подобно на църквата научната общност има какво да промени в работата си, за да отговори на новите изисквания на хората.