ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Защо се провали климатичната среща в Копенхаген в края на миналата година?
В Копенхаген имаше три основни проблема. Първият беше, че във формата на ООН е много трудно да се водят преговори, защото всяка държава, дори най-малката, иска нейното мнение да бъде чуто и наложено. Второто е, че всеки иска да спаси планетата и всички дойдоха в Копенхаген, а това не е атмосфера на класически дипломатически преговори. Третият проблем беше, че Обама не е господ. Освен това американският президент беше притиснат от вътрешнополитически ограничения и не искаше да се ангажира с нещо, което не може да бъде прокарано през Конгреса.
В датската столица се видя, че има обща визия и разминаване в подхода. Положителното е, че вече всички осъзнават климатичните проблеми и са чувствителни към тях. Големият урок от Копехаген е, че богатите страни (без Европа) казват: ще го направим, но с нашия собствен ритъм и с нашите собствени средства. А бедните страни казват: нищо няма да направим, ако не ни платите.Всъщност в Копенхаген имаше и добри резултати, като най-важното е, че дори Китай се съгласи да има механизъм за наблюдение на намаляването на вредните емисии. Лошото е, че цялата среща премина в такава конфликтна атмосфера, че накрая всъщност нямаше никакво споразумение, а просто една декларация, направена от държавните глави. И преговорите оттук нататък ще бъдат още по-сложни.
Очаквате ли на следващата конференция в Мексико в края на годината да се постигне обвързващ глобален климатичен договор?
Има и положителни, и отрицателни сигнали. Много негативният знак е, че Обама загуби едно място в Сената. Освен това репутацията на учените, изследващи климатичните промени, пострада доста напоследък. А и след след сблъсъка в Копенхаген има огромно разочарование. Ако трябва да опишем атмосферата в датската столица с една дума, това беше подозрителност. И е изключително обезпокояващо, че най-важната климатична среща премина под този знак.
Но има и положителни признаци. Например държавните глави са разбрали, че трябва по-добре да се подготвят за следващата среща. След преговорния шок и ужас в Копенхаген те не могат да си позволят още един такъв провал. Освен това организацията там беше ужасна и мисля, че в Мексико ООН ще бъдат много по-внимателни в това отношение. Много важно е и какво се случва в САЩ - дотогава Обама може да е постигнал някои важни приоритети като здравната реформа и да е по-свободен, но пък да не забравяме загубата на мнозинството в Сената. В Мексико ще има и повече реализъм за целите, което също е положително.
Европа се смята за водеща сила в климатичните преговори и лидер в зелените технологии. Продължава ли да е такава?
Да, още е основна движеща сила. ЕС сам е поел най-тежките ангажименти (стратегията 20-20-20) и освен това държи да си ги изпълнява. Видя се, разбира се, че има проблеми и страните от Централна и Източна Европа са много по-скептични, но така или иначе целите са поставени и трябва да се изпълняват от всички.
При зелените технологии Европа е водеща за момента, но не трябва да намалява темпото, защото САЩ и Китай се включват в надпреварата и топят тази преднина. Световната конкуренция в следващите 30 години ще бъде точно в тази сфера и страните, които не се включат навреме, ще изостанат. Зелените инвестиции са не само екологична необходимост, но и икономическа.
Зелената вълна ще предизвика не само политическа и икономическа, но и социална революция, която изисква промени в съзнанието и начина на живот. Виждате ли напредък в това отношение?
За съжаление няма как да се предизвика промяна в поведението на който и да било човек, без да се налагат санкции и да има задължения. Особено в страни, в които животът е труден. Хората и компаниите трябва да видят веднага какви са краткосрочните ползи от екологичните мерки, за да се постигне дългосрочно развитие. Точно това е ролята на правителствата - със зелена фискална политика да им помогнат да видят икономическите предимства.
Освен това трябва да разберем, че климатичните промени застрашават начина на живот не на нашите внуци, а на нашите деца. Замърсеният свят е един много опасен свят. Той застрашава не само природния баланс, но и баланса на живот на хората и тяхното здраве. Помислете за риска от наводнения, всякакви природни бедствия и екологични катастрофи, както и евентуални конфликти заради последствията от климатичните промени.
1 коментар
Устойчиво развитие? Дървено желязо? Мда, всички ще сърбаме попарата на неграмотните адвокати, които управляват света. http://news.gs-research.org/category/%D0%B3%D0%BB%
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.