🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Бетина Лавил: Зелените инвестиции са икономическа необходимост

Защо се провали климатичната среща в Копенхаген в края на миналата година?

В Копенхаген имаше три основни проблема. Първият беше, че във формата на ООН е много трудно да се водят преговори, защото всяка държава, дори най-малката, иска нейното мнение да бъде чуто и наложено. Второто е, че всеки иска да спаси планетата и всички дойдоха в Копенхаген, а това не е атмосфера на класически дипломатически преговори. Третият проблем беше, че Обама не е господ. Освен това американският президент беше притиснат от вътрешнополитически ограничения и не искаше да се ангажира с нещо, което не може да бъде прокарано през Конгреса.

В датската столица се видя, че има обща визия и разминаване в подхода. Положителното е, че вече всички осъзнават климатичните проблеми и са чувствителни към тях. Големият урок от Копехаген е, че богатите страни (без Европа) казват: ще го направим, но с нашия собствен ритъм и с нашите собствени средства. А бедните страни казват: нищо няма да направим, ако не ни платите.

Всъщност в Копенхаген имаше и добри резултати, като най-важното е, че дори Китай се съгласи да има механизъм за наблюдение на намаляването на вредните емисии. Лошото е, че цялата среща премина в такава конфликтна атмосфера, че накрая всъщност нямаше никакво споразумение, а просто една декларация, направена от държавните глави. И преговорите оттук нататък ще бъдат още по-сложни.

Очаквате ли на следващата конференция в Мексико в края на годината да се постигне обвързващ глобален климатичен договор?

Има и положителни, и отрицателни сигнали. Много негативният знак е, че Обама загуби едно място в Сената. Освен това репутацията на учените, изследващи климатичните промени, пострада доста напоследък. А и след след сблъсъка в Копенхаген има огромно разочарование. Ако трябва да опишем атмосферата в датската столица с една дума, това беше подозрителност. И е изключително обезпокояващо, че най-важната климатична среща премина под този знак.

Но има и положителни признаци. Например държавните глави са разбрали, че трябва по-добре да се подготвят за следващата среща. След преговорния шок и ужас в Копенхаген те не могат да си позволят още един такъв провал. Освен това организацията там беше ужасна и мисля, че в Мексико ООН ще бъдат много по-внимателни в това отношение. Много важно е и какво се случва в САЩ - дотогава Обама може да е постигнал някои важни приоритети като здравната реформа и да е по-свободен, но пък да не забравяме загубата на мнозинството в Сената. В Мексико ще има и повече реализъм за целите, което също е положително.

Европа се смята за водеща сила в климатичните преговори и лидер в зелените технологии. Продължава ли да е такава?

Да, още е основна движеща сила. ЕС сам е поел най-тежките ангажименти (стратегията 20-20-20) и освен това държи да си ги изпълнява. Видя се, разбира се, че има проблеми и страните от Централна и Източна Европа са много по-скептични, но така или иначе целите са поставени и трябва да се изпълняват от всички.

При зелените технологии Европа е водеща за момента, но не трябва да намалява темпото, защото САЩ и Китай се включват в надпреварата и топят тази преднина. Световната конкуренция в следващите 30 години ще бъде точно в тази сфера и страните, които не се включат навреме, ще изостанат. Зелените инвестиции са не само екологична необходимост, но и икономическа.

Зелената вълна ще предизвика не само политическа и икономическа, но и социална революция, която изисква промени в съзнанието и начина на живот. Виждате ли напредък в това отношение?

За съжаление няма как да се предизвика промяна в поведението на който и да било човек, без да се налагат санкции и да има задължения. Особено в страни, в които животът е труден. Хората и компаниите трябва да видят веднага какви са краткосрочните ползи от екологичните мерки, за да се постигне дългосрочно развитие. Точно това е ролята на правителствата - със зелена фискална политика да им помогнат да видят икономическите предимства.

Освен това трябва да разберем, че климатичните промени застрашават начина на живот не на нашите внуци, а на нашите деца. Замърсеният свят е един много опасен свят. Той застрашава не само природния баланс, но и баланса на живот на хората и тяхното здраве. Помислете за риска от наводнения, всякакви природни бедствия и екологични катастрофи, както и евентуални конфликти заради последствията от климатичните промени.

Профил

Бетина Лавил е адвокат и асоцииран професор по устойчиво развитие в университета "Версай Сен Кентен ан Ивлин". През 1991-1992 г. е била е ръководител на кабинета на френския министър на околната среда Брис Лалонд (в момента той е посланик, ръководещ преговорите по климатичните промени), до 1993 г. е съветник за околната среда на премиера Пиер Береговоа, а след това започва работа към президентството като съветник на френския държавен глава Франсоа Митеран по въпросите на околната среда и устойчивото развитие. От 1997 до 2001 г. е съветник за териториалното устройство и околната среда в кабинета на премиера Лионел Жоспен.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар