Соли Йозел: Рано или късно ще видим резултатите от протестите
Професорът по международни отношения от университета Kadir Has пред "Капитал"
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Изглежда, живеем в ера на глобално недоволство - вълна от протести залива света от Бразилия до Тайланд, от Испания до България и от арабския свят до Украйна. Защо стигнахме такава точка на кипене?
Това наистина е глобален феномен. Общият фон е икономическата криза, която порази света Но във всяка държава отговорът е различен в зависимост от това кои групи от обществото са засегнати и недоволни. В Европа това е бунт срещу кризата и антикризисните мерки. И протестните движения като Indignados в Испания и подобните в други държави отразяват не само разделението север - юг в Европа между по-проспериращите и по-дисциплинирани страни на север и възприеманите като изоставащи от юга. Това е също и генерационна битка. Системата на социалната държава - заради самата си същност и заради демографията - дава предимство на старите и ощетява младите. И младото поколение се бунтува срещу това изкривено разпределение на ресурси в полза на старите.
Ако погледнете към САЩ, там се наблюдават две реакции на същия един и същ феномен - лошото разпределение на доходите, стагнацията на заплащането и свиващите се икономически възможности. Едната реакция е "Чаеното парти". Културно и социално това е един много десен отговор на глобализацията на световната икономика. Вторият отговор, който е ляв, е Occupy Wall Street. "Чаеното парти" размахва обичайното плашило в американския политически живот, социалната държава, и артикулира протеста си в стил - върнете си ни страната, не може всички тези черни, кафяви и всякакви да ни изтласкват. Докато при движението Occupy Wall Street виждаме нещо сходно с европейските протестни движения, включително в България - 25- до 35-годишни, добре образовани, завършили университети, живеещи в градове, чудещи се дали ще имат толкова добър стандарт като родителите си и как ще успеят да върнат студентските заеми, с които са платили образованието си. "Чаеното парти" успя да се организира политически, докато Occupy Wall Street на пръв поглед замря, но наскоро даде ляв кмет на Ню Йорк - Бил де Блазио.
Ето защо не бива да гледаме на тези протести като на отделни случки, моментни избухвания, а като на нещо, което е разположено в континуум и продължава. Рано или късно ще видим резултатите от тях.
На много места, включително в България, протестите сякаш нямат политическо продължение. Какво е нужно, за да премине енергията им в политиката?
Липсващото звено е, че няма пътека за преминаване от протести към политика. Почти навсякъде тези движения са без лица. Знаем ли кои са лидерите на протеста в Украйна? Кои са в Турция или в България? В някакъв смисъл това е и духът на епохата - виждаме колективни движения, в които хората не участват непременно като част от група, а като индивиди, които в този момент формират групата. Но това означава и че няма коридор, по който тази група да стигне до политиката.
Това, което се случва в САЩ, може би е особеност на американската система - там все още има двупартиен модел и ако работиш в рамките на партиите, в някакъв момент може и да успееш да се придвижиш напред. Точно това направи "Чаеното парти", те работиха в рамките на системата, за да си осигурят силна позиция в Републиканската партия, и я превърнаха в квазифашистка формация, което сега се обръща срещу тях. И дори примерът на Ню Йорк да не бъде повторен другаде, посланието на Occupy Wall Street - че не може 1% от населението да продължи да получава 22% от доходите, също влиза в политиката. В началото на декември президентът Барак Обама произнесе голямо обръщение, в която каза, че трябва да се води битка срещу неравенството и несправедливостта. Това беше първият път от много време, когато той излиза с ляво послание и прави ясно насочен коментар за нарастващото неравенство в Америка. Така идеите се разпространяват, макар да не намират моментално пътя към политиката.
В Европа има друг начин на влизане в политиката и може би ще го видим на изборите за Европейски парламент догодина.
Да, за съжаление това ще стане през крайнодесни и популистки партии. Една от заблудите на левицата беше да си мисли, че икономическите кризи по принцип я облагодетелстват. А всъщност историята показва, че по-често е вярно обратното - печели десницата. В европейския случай наблюдаваме социална и културна, дори лайфстайл реакция на кризата в момент, когато политическите елити са загубили голяма част от престижа, ако не и от легитимността си. Системата не изглежда да работи в полза на онези, които са наказани от икономическата глобализация, и при тези обстоятелства апелите към рационалността не работят. Апелите към емоциите са много по-ефективни и точно това правят крайнодесните партии. И са много по-добри в него от крайнолевите.
Усещането е, че в богатия свят, САЩ и Европа, има криза на демокрацията, на представителството. Много хора, изглежда, не се чувстват представени от сегашния политически елит и търсят нещо друго. Как могат политиците и избирателите отново да се свържат?
Това е въпросът за един милион долара. Системата на политическите партии, която имаме сега, е формирана основно през XIX век и днес им липсва солидна класова база, защото класовата структура в развитите държави се разклати и преобрази до неузнаваемост заради глобализацията, а също и заради демографията. Така съществуващите политически партии са поставени под огромен натиск от куп неща и не могат да намерят изхода от този хаос.
Нямам никакъв отговор как можем да излезем от ситуацията, но подозирам, че ксенофобската, крайнодясна, в стил "да-ги-изритаме-от-станата-си" реакция в Европа в дългосрочен план също няма да бъде адекватен отговор. Просто защото демографията на Европа е сериозно ограничение при опитите за формулиране на алтернативи. В САЩ, които нямат сходен проблем със застаряването, заместването на труда с машини напредва бързо. Европа дори това не прави. Единственото разумно и реалистично решение на демографския проблем е намирането на по-иновативни начини за интегриране за най-голямата малцинствена общност в Европа - мюсюлманската.
Но сега за съжаление радикалният антиевропейски лагер ще завоюва територия на изборите за евродепутати през май. Просто ще трябва да преболедуваме тази треска. И вероятно ще гледаме спектакъла как европейските институции се изпълват с голям дял антиевропейски политици.
Това е огромно предизвикателство за всички, не само за ЕС. И ако погледнете към Украйна и се запитате защо протестиращите на площада в Киев са готови да бъдат бити от полицията и какво ги вдъхновява, отговорът може да помогне на хората в страните ЕС да осъзнаят колко много е това, което поставят под риск, като не намират път към по-разумна политика.
В Украйна също ли виждаме бунт на средната класа, на хората, които искат да живеят в различна страна?
Украйна е държава, разкъсвана между два много силни магнита - проруския и проевропейския полюс. И сега протестиращите казват, че искат да живеят в една Украйна, която е оформена повече по европейски, отколкото по руски модел. И в момент, когато няма причини да се възхищаваме особено от Европа, украинците показват, че идеалът за Европа, за това какъв тип живот предлага тя на гражданите си, е станал много по-важен, отколкото европейската реалност. И дори накрая Путин да победи в тази битка, това ще е пирова победа. Парадоксално, протестиращите в Украйна и това, на което са готови да се подложат и изтърпят, говорят повече от милиони думи за европейския идеал, който е толкова наранен от икономическата криза и неспособността тя да бъде преодоляна.
Една от приликите между протестите в Украйна, Турция и България е, че първоначално поне те не бяха за сваляне на правителството, а за ценности. Как могат такъв тип протести да имат резултат и какво дефинира техния успех?
А наистина ли трябва да имат конкретен резултат? Това не е ли стар начин на гледане на нещата? Ако си говорехме за Occupy Wall Street преди две години, щяхме да кажем, че е приключило безславно и е претърпяло поражение. А сега дори по-важно от факта, че Де Блазио стана кмет на Ню Йорк, е това, че той спечели първичните избори за номинацията на Демократическата партия. Което показва, че партията е допуснала един радикален дискурс да бъде политически най-привлекателен.
Това, че в Турция нямаше конкретен резултат, не променя факта, че духът на парка "Гези" сега преследва правителството в Анкара. Въпреки че управляващите смазаха протеста, лъгаха за него, преследват участниците, вкарват ги в затвора, променят закон след закон и се опитват да накажат всички замесени. Те правят всичко това, защото са ужасно изплашени, че "Гези" може да се появи пак. Това е достатъчно конкретен резултат. Но как проектирате енергията от площада в Истанбул или този в Киев в политическа платформа - това остава предизвикателството. И то може да изисква повече търпение, отколкото имаме. Но тези социални развития изискват време.
Колко търпение ще имат милионите безработни младежи от изгубеното поколение в Европа?
Винаги е лесно да се каже, че няма надежда. Но в момента, в който го кажете, по-добре да замълчите. Трябва да запазим вярата в политиката, в това, че имаме достатъчно история, интелектуален капацитет и - да се надяваме - здрав разум, за да успеем да превъзмогнем кризата. Според мен ключът е в Германия. Аз съм от онези, които вярват, че германската икономическа политика засилва степента на изтезанията, на които са подложени европейските граждани, особено в южната периферия. Несъстоятелно и незащитимо е Германия да има по-високи излишъци в търговския и текущия баланс от Китай. Дали германците са способни да променят тази икономическа ортодоксалност или не, ще е функция от влиянието на социалдемократите в новото коалиционно правителството в Берлин. Това, че социалдемократите се допитаха всичките си членове, преди да сключат споразумение за управление с десницата на канцлера Меркел, е знак за натиска върху политиците да слушат хората.
Но трикът е, че хората може да искат неща, които не са непременно панацея. И въпросът е как да балансираш между желанието да дадеш на гражданите думата по собствената им съдба и бъдеще и ограниченията на това да управляваш в толкова сложен момент. Ако Европа не може да се справи с това предизвикателство, не мисля, че някой ще може. Дори да е наивно, се надявам, че битката в Украйна и желанието и готовността на хората там да понесат толкова много ще направят европейските политици по-малко цинични при намирането на нов път. Защото Европа и Западът продължават да са модел.
18 коментара
"Единственото разумно и реалистично решение на демографския проблем е намирането на по-иновативни начини за интегриране за най-голямата малцинствена общност в Европа - мюсюлманската."
Екстремно лицемерен човек е този Йозел! Какво умно е казал? Пак натопи европейците, че не посрещат с бъклица мюсюлманите.
В интервю с д-р Менис Юсри, един друг мюцюлмюнин, най-успешната личност в областта на личностното развитие в България, основател на фондация (няма да кажа коя), той казва: Хората ще ме намразят, че казвам това. Какво ще се случи, ако палестинците станат евреи? Виж как реагираш! Израелският въпрос ще бъде унищожен много лесно."
Това разбира се е утопия. Той обаче не казва евреите да станат палестиненци, а обратно. Този Йозел да вземе да се научи от брат си по религия Менис Юсри.
Лицемер -учен! :Р И трите протеста са непредставителни и точно ПОДМЕНЯТ истинския протест като отблъскват хората от площада със СЛАБИ искания, изгодни за МАЛКИ групи. И трите ОТКАЗВАТ да започнат най-широк разговор с хората - повсеместен и на ЖИВО. Тогава ще има ИСТИНСКИ протест, който сега подтискат с ЛЪЖЕ-ПРОТЕСТИ. Мажоритарни избори, „чисти ръце”, „морал” и др. фрагменти „димокрация” са измама. Точно поради липса на средна класа - прогонена и ограбена в зародиш - ни трябва ВСИЧКИ възможни най-силни ПРАВА за пряко влизане на гражданите във ВСИЧКИ власти, вкл. "четвъртата". Не разни пародии, които заглушават "опасните" искания и ни продават няква подстригана "пряка демокрация". :P ВСИЧКИ възможни права за пряка власт на гражданите във ВСИЧКИ власи - това ще възроди България. Инструменти за бързо метене на „горния етаж”- http://dox.bg/files/dw?a=2deab48b436%D0%B8 http://dox.bg/files/dw?a=ba944fddfe
До коментар [#2] от "bobr":
Направи! ИСТИНСКИ протест, нямам нищо против. Все пак ПРОТЕСТЪТ няма да е заместник, ерзац на силата на отсъждането, теоретичното и практичното отсъждане и осъждане. Например, да се даде съждение, че Йосел е лицемерен човек. Защото чисто и просто той с една ръка забърсва на страна християните, отстранява ги и слага леко на тяхното място мюсюлмюните, а тук ставаше дума за изконните християнски права и интереси. Какво се прережда и измества. Толкова е умен, че никой не му забелязва пишиклиджика, т.е. измамата. Колкото и ще да е прогресивен и учен за някои хора. Само релативното не ни оправя нас, трябва ни още и радикалното (радикалното не е лошото, а е истинското) и абсолютното и номиналното.
'' Несъстоятелно и незащитимо е Германия да има по-високи излишъци в търговския и текущия баланс от Китай.''
С това си изказване на края тоя господин си окаля и без това блудкавото интервю. Мойте извинения, но Германия заслужава всеки евроцент изработен от тяхната си индустриална машина. На тоя еврейски г-н това може и много да му бърка в очите, но ако можеха Англия, Франция и САЩ да имат поне веднъж на 10 години това което дойчовците правят, нямаше да се стига до епизода с Лемън Брадърс. Пари с кредитни карти не се правят, правят се със здраво бачкане. Който бачка-пичели, който не бачка- ни пичели.
До коментар [#2] от "bobr":
"ВСИЧКИ възможни права за пряка власт на гражданите във ВСИЧКИ власи - това ще възроди България."
Не те разбрах. В статията става дума за турския "учен" Йосел.
Като се осланяш на него, казваш как ще се възроди България, така ли??
Поляризацията на начина на живот на хората стана много голяма и стана видимо как някои от хората натрупват богатсктво. Рано или късно политиците ще бъдат научени да се съобразяват с мнението на хората, макар че сега на някои места в света като България лостовете за контрол на обществото върху политиците са счупени, но рано или късно ще бъдат възстановени.
До коментар [#1] от "ancho66":
Не всички турци са мюсюлмани. Соли Йозел е евреин.
"Аз съм от онези, които вярват, че германската икономическа политика засилва степента на изтезанията, на които са подложени европейските граждани, особено в южната периферия."
Ако наистина това е точният текст, то явно интервюто показва определени политически отклоненния в логиката на г-н Йозел не в полза на обективния анализ.Явно не познава ситуацията нито в България, нито в Украйна, защото отговорите му рефлектират общи приказки от вестниците.
Какво разминаване с разбирането за реалност, факти...
Какво различие само се появява, навява текста ...
Много промени ще има по нашите земи!
Много приказки за да се каже просто "Призрак, призрак броди по Европа (и Света), призракът на Комунизма..." 1848 .......
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.