Евразийска пленница

Да си купиш Украйна

Когато на 21 ноември Киев обяви, че замразява работата по споразумението с ЕС, ефектът беше като от хвърлена бомба. В Брюксел и редица европейски столици имаше шок и разочарование, в реакциите от Вашингтон личеше раздразнение. Усещането беше, че след скорошния си дипломатически удар около сирийската криза сега с Украйна Путин е повел на Запада с 2 на 0.

Всъщност предвид биографията и поведението на украинския президент европейците не би трябвало да са толкова слисани. "Независимо от проевропейската му реторика Янукович използва изминалата година на преговори между ЕС и Украйна само за да тества почвата. Той проточи процеса, за да провери какви отстъпки е готов да направи ЕС, дали споразумението ще помогне на Украйна да разреши дълбоката си икономическа и финансова криза и как ще реагира Русия на приближаването на Киев към Европа", казва д-р Йорг Форбрих. Според него преди десетина дни Янукович трябва да е решил, че не се задават компромиси от страна на Европа, споразумението няма да му помогне да излезе от икономическото блато, а Москва не се шегува. "И така той сложи край на играта си, в която се опитваше да противопоставя един на друг ЕС и Русия", констатира анализаторът от German Marshall Fund.

Това, което правеше Янукович, не приличаше на стратегически избор за бъдещето на Украйна, а по-скоро на търг с почти явно наддаване. Но се оказа, че е надценил възможностите си да лавира или по-скоро да се пазари. "Причините за непоследователното поведение на Янукович са две. Първо, в последните срещи между руския и украинския президент Кремъл вероятно е изпратил много остро послание, че заплахите му за налагане на икономически и енергийни санкции не са празни думи и ще бъдат последвани от действия непосредствено след срещата във Вилнюс, ако Киев подпише с ЕС. И второ, украинското правителство се опитваше да разшири полето си за преговори, като вдигаше залозите, от една страна, с неспазването на европейските условия, и от друга - с поставянето на искания за повече пари дни преди Вилнюс", казва пред "Капитал" Йевген Воробьов, анализатор от Полския институт за международни отношения.

След избухването на протестите, които вероятно са напомнили неприятно на Янукович за Оранжевата революция, свалила го от власт след фалшифицираните избори през 2005 г., президентът първо се опита да оправдае постъпката си със смехотворни обяснения за "гарантиране на националната сигурност", а после призна, че е действал под диктовката на Москва. Всъщност зад обратния му завой стоят както цинични политически сметки, така и финансова безизходица. "Случилото се може да бъде обяснено с обективни икономически фактори. Украйна е в бедствена финансова ситуация", казва пред "Капитал" д-р Игор Голубий от Института за международни отношения към Киевския университет "Тарас Шевченко".

Но колкото и украинският премиер Микола Азаров да се подиграва с предложения от ЕС 1 млрд. евро, сравнявайки го с "подаяние за просяк" и да се оплаква от тежките условия, придружаващи евентуален нов заем от МВФ, няма гаранции, че руската оферта ще е по-добра. Мъглявите коментари на Путин какво точно е готов да даде на Украйна, както и изявленията от Киев, че всъщност още иска споразумение с ЕС, предизвикаха подозрения, че Янукович може прибързано да е изгорил мостовете си към Европа, без да си е осигурил сделка с Москва. И по-скоро е избегнал тоягата, вместо да получи морков от Путин. "ЕС трябваше да се намеси по-рано и да не позволи Янукович да използва руския шантаж като претекст. За съжаление Европа до голяма степен игнорира натиска от Кремъл и даде на Киев причина да спекулира, че има нужда от повече финансова подкрепа точно сега. Разбира се, в момента Брюксел се опитва да разсее твърденията на Украйна, че се нуждае от многомилярдна помощ, и никой в ЕС не разбира откъде Киев вади тези числа", посочва Воробьов.

Според Михаел Кьолер, директор "Добросъседство" в Генерална дирекция "Развитие и сътрудничество" на ЕК, не бива да се вярва на числата, които се въртят в пространството и руснаците постоянно цитират. "Пример е твърдението, че Украйна може да загуби 10% от своя БВП в следствие на споразумението за свободна търговия. В никоя от страните, които в миналото са влизали в подобни отношения с ЕС, не се е случвало подобно нещо - Полша, Унгария, никъде", коментира той пред журналисти в Брюксел. И посочи, че общият размер на финансирането, до което Украйна би имала достъп, ако продължи по европейския път - фондове по Източното партньорство и други програми, нисколихвени кредити от ЕБВР и МВФ и др. - би достигнал 20 млрд. евро. Само че за управляващите в Киев е по-важно да получат пари веднага, и то ако може без затормозяващи реформи, които да застрашат кланово-олигархичната икономика.

Връщането в прегръдките на Русия може да има обратен ефект и върху политическото бъдеще на Янукович. И вместо да гарантира преизбирането му на президентския вот през 2015 г., да го постави под риск. "Внезапният обратен завой и обръщането на гръб на ЕС се възприема от голяма част от украинското общество като предателство на националните интереси. Силно се съмнявам, че Янукович може да извлече лични ползи от ситуацията. Той със сигурност ще изгуби от електорална гледна точка, защото през последната година броят на поддръжниците на ЕС сериозно нарасна. От друга страна, той няма да получи и твърде много от Русия, тъй като нейната икономика не е в най-добрата си форма и Путин ще постави дори по-трудни условия за даване на помощ, отколкото критериите на ЕС", казва пред "Капитал" украинският политически експерт Роман Рукомеда.

Поне засега уличното недоволство вероятно няма да е достатъчно за промяна на посоката. "Не мисля, че ще има нова Оранжева революция. Украинците са разочаровани от всички политици, включително от провалената оранжева коалиция. В момента няма истинска алтернатива на Янукович", коментира пред "Капитал" Щефан Майстер, анализатор от берлинския офис на Европейския съвет по външна политика (ЕСВП). Въпреки това протестите са важни. "Те могат да възпламенят общественото мнение, да събудят гражданите и те да станат по-гласовити. Освен това могат да мобилизират опозицията, от което Янукович няма нужда преди изборите", смята Йевген Воробьов. Според Рукомеда уличните демонстрации, ако продължат и след срещата във Вилнюс, може да засилят натиска върху Янукович да сключи споразумение с ЕС още в първата половина на следващата година.

Драма или шанс

Друг е въпросът дали това ще е възможно, дори Киев много да го иска. "Само тази свръхполитизирана среща във Вилнюс създава впечатлението, че всичко е приключило, ако не се случи сега. Украйна и ЕС могат да подпишат и по-късно. И ще го направят по-късно, когато страната е готова", смята Щефан Майстер. Но това едва ли ще е скоро. "Ще бъде много трудно в близко бъдеще да се повтори политическият импулс, който почти доведе ЕС и Украйна до подписи. Янукович ще бъде фокусиран върху справянето с икономическата криза и битката си за преизбиране. Освен това Русия иска нейният Евразийски съюз да бъде готов и действащ до началото на 2015 г. и няма да пести усилия да привлече Украйна в него. Същевременно следващата година ще има смяна на Европейската комисия и ще е нужно време новите служители в Брюксел да продължат разговорите с Украйна оттам, докъдето са прекъснати. Тази комбинация от фактори предполага, че за няколко години напред не е много вероятно да има споразумение", прогнозира д-р Йорг Форбрих от German Marshall Fund.

Това може и да не е толкова лоша новина. Както каза във Вилнюс в отговор на въпрос на "Капитал" литовският външен министър Линас Линкевичус, "става дума за стратегическата ориентация на Украйна. В първия момент нещата може да са болезнени, но въпросът е какъв ще е ефектът в дългосрочен план. Ние също изживяхме сериозен натиск навремето, но го преодоляхме и сега сме в ЕС. В крайна сметка нещата опират до решимостта на украинците и способностите на тяхното политическо ръководство." И макар ЕС да може да бъде критикуван за подхода си към Украйна (например за прекаленото фокусиране върху освобождаването от затвора на бившия премиер Юлия Тимошенко, с което Брюксел сам се вкара в капан), накрая просто нямаше какво да направи без партньори в Киев. "Янукович отказваше да съдейства и нямаше как да ги спечелим на наша страна. Или отстъпките, които трябваше да направим, щяха да са твърде големи", казва пред "Капитал" Родерик Паркс, координатор на програмата за ЕС на Полския институт за международни отношения. Той посочва, че примерно Полша, един от двигателите на Източното партньорство, би могла вместо да се държи като мост за Украйна и се опитва да защитава на всяка цена позициите й в ЕС, по-скоро да се опитва да й служи като модел и вдъхновение за ползите от трансформацията.

"При отсъствието на ангажимент в Киев, Европа беше по-скоро права да не вдига офертата си. Това само би довело до състезание с Русия в стил "кой ще плати повече за Украйна", посочва д-р Йорг Форбрих. От което ЕС би загубил не само пари, наляти в една отказваща да се модернизира държава, но и престиж. Сега Европа спечели време и избегна опасността да бъде обременена от непосилен товар. Всъщност, колкото и да е иронично, Русия е тази, която трябва най-много да се притеснява от развитието на сагата край Днепър, написа в свой анализ Дмитрий Тренин от московския офис на Carnegie Endowment. Защото предвид стагниращата руска икономика Кремъл трудно може да си позволи щедрост към Янукович. Освен това, ако все пак осъществи мечтата си да вкара Украйна в своя Евразийски съюз, Путин може да се окаже неприятно изненадан от претенциите на Киев да има думата как да се управлява клубът и какво да получава от него.

Същевременно, дори и без подписа на Украйна, срещата във Вилнюс не е задължително да се отписва като фиаско. "Първо, сега вниманието трябва да се насочи към това, споразуменията с Молдова и Грузия да имат успешен финал. Двете страни бяха много по-упорити в реформите от Украйна и заслужават най-после да се приближат към ЕС. Второ, срещата трябва да се замисли защо се провали както в Украйна и Армения, така и в авторитарните Азербайджан и Беларус. И трето, дали на Европа й харесва или не, тя е въвлечена в геополитическа конфронтация с Русия. ЕС трябва да се подготви за това съперничество, в противен случай ще изгуби източния край на Европа, оставяйки го на руския неоимпериализъм", казва д-р Форбих от German Marshall Fund. Ако Вилнюс сложи началото на тези неща, срещата определено ще си е струвала. И надеждите на протестиращите в Украйна няма да са ограбени завинаги, а само отложени.

По темата работи и Марин Душев

Преглед на оригинала