Всекидневни герои: Д-р Емануил Найденов и отговорността да останеш

Д-р Найденов живее в болницата, често по 24, а понякога и по 48 часа. Не приема това време като пожертвано, защото истински обича това, с което се занимава. Усеща се от всяка изречена от него дума. Чете се в очите на пациентите му. Сдържан и светъл човек, с психологическа проницателност се опитва да смекчи шока от съобщената диагноза - мозъчен тумор. Диагноза, която по принцип в България означава обречен.

Не и за д-р Найденов обаче. През 2008 г. той заминава на семинар във Виена, който представя най-новото в медицината по темата "Злокачествените мозъчни тумори". Там има шанса да се запознае с колега от Белгия, който представя нов метод за лечение на мозъчни тумори с впечатляващи резултати. Презентацията на белгиеца се оказва и основа за каузата на Емануил Найденов - как от този метод на лечение да се възползват и българите, а защо не той да започне да се прилага и в наша клиника. "Длъжни сме да даваме на пациента цялата информация какво съществува като методика за лечение на тяхното заболяване. Особено ако той им дава шансове да живеят", убеден е лекарят.

Още докато е в самолета, е решен, че трябва да направи нещо. "Ако даден метод на лечение го няма в България, логично възниква въпросът защо го няма и оттам нататък следва реалистично да се прецени какво трябва да се направи това да се случи. От тогава до сега започна една борба, която не е финализирана за съжаление, но са направени много конкретни стъпки метода на имунотерапията в близко бъдеще да може да се прилага и в България."

По своя лична инициатива неврохирургът се среща с белгийския посланик и го моли да съдейства при осъществяване на контакт с белгийската клиника, която успешно прилага имунотерапията. И има успех. Вече повече от две години д-р Найденов работи в тясно сътрудничество с проф. Стефан ван Гол от Университетската болница в Льовен. Следва друга битка. Да бъде убедена държавата в смисъла и България да има свой референтен център за прилагане на революционната терапия. "Миналата година беше много силна за проекта, тогава успяхме да свършим много в убеждаването. Тогава се подписа договор за финансиране на центъра. Въпреки недоимъка част от средствата вече са отпуснати, има обявена обществена поръчка за закупуване на апаратура. С днешна дата са преведени 1/4 от парите, но и това е достатъчно, за да сме оптимисти, че проектът ще се реализира", разказва ентусиазирано д-р Найденов.

"Качеството на живот идва от тези моменти на удовлетворение. От нефинансови стимули. Има хора с много пари, но с много лошо качество на живот на базата на вътрешните им усещания. Аз имам това, което ми е нужно. Постигам го с работата и резултатите от нея", ще ви каже още неврохирургът. Засега той остава в България, защото е от хората, които довеждат каузите си докрай. "Когато пациентите разчитат на теб, е въпрос на отговорност да останеш. В случая отговорността при мен съвпада с удоволствието от това, което работя. Не може един човек, който си го гледал в очите и си му обещал, че ще дадеш всичко от себе си да му помогнеш, ще финализираш проект, който е полезен за него, в един момент да му кажеш "ами аз всъщност си тръгвам. Ти оставай...".

Следващия портрет ще можете да прочетете утре на capital.bg.