Да имаш да си ползваш

И вероятно никоя институция няма да обърне внимание на тази графа, ако миналата седмица в своето вариететно участие в шоуто на Слави Трифонов по бTV главният прокурор Сотир Цацаров не трябваше да отговори на въпроса дали прокуратурата ще провери факта, че финансовият министър Владислав Горанов ползва безвъзмездно жилище от 180 кв. м, собственост на трето лице. Тогава Цацаров обяви, че започва проверка и изведнъж обстоятелство, което е било известно и на прокуратурата, и на антикорупционната комисия от месеци, се превърна в основна тема за тях.

Всъщност темата за апартамента на Горанов беше повдигната още преди три години, когато водещата в "Канал 3" Илияна Беновска (при която гости са били и главният прокурор, и шефът на КПКОНПИ Пламен Георгиев) го попита дали живее в комплекса на Кирил Домусчиев, а той отговори: "Да, това укоримо ли е? А вие къде живеете? Не е работа да се бъркаме дотам в личния живот на политиците и журналистите." Преди няколко седмици в предаването си по "Евроком" водещият Сашо Диков попита финансовия министър дали живее безплатно в построения от бизнесмена комплекс "Есте", на което той отговори, че живее там, но апартаментът не е на Домусчиев.

Казусът показва нагледно как непредвидимите стандарти, по които работят антикорупционната комисия и прокуратурата, обезсмислят декларирането на подобни обстоятелства, а оттам и борбата с корупцията и конфликта на интереси.

Апартамент от кръстника

Апартаментът, в който Горанов живее, е собственост на съпругата на неговия кръстник Иван Сариев и се намира в комплекса на Кирил Домусчиев "Есте". Купен е през 2012 г. на цена, близо два пъти над данъчната оценка, става ясно от нотариалния акт. "Не познавам Домусчиев, не съм го виждал, не познавам никого от ГЕРБ. Помагал съм на много хора. Това, което даряваме, е взето назаем от Бог", коментира пред "Капитал" Сариев, който е и високопоставен представител на масонските среди в България.

"Декларирал съм ползването на този имот с ясно съзнание, че по мои оценки не представлява конфликт на интереси", заяви от своя страна финансовият министър Горанов. И действително фактът, че ползва безвъзмездно жилище на свой близък, не означава сам по себе си, че е налице неправомерно действие.

Адвокат Николай Янев, който практикува в областта на регулативния контрол (compliance) и конфликта на интереси, коментира, че по принцип compliance програмите са подозрителни към безвъзмездното получаване и даване на облаги (вещи, услуги, намаления, почерпки и др.). Когато от получателя зависи вземането на определени решения, следва да се изследва дали получената облага не би могла да повлияе върху тях. Ако отговорът е положителен, по всяка вероятност е налице подкуп", обяснява адв. Янев. Той уточнява, че някои съвременни compliance програми съветват пълно избягване на безвъзмездни облаги "дори и да не влияят върху служебните решения на получателя им, ако естеството на облагата създава усещане за нещо нередно, като разточителна вечеря, луксозен подарък и т.н.".

Вероятно по същата причина в сряда Горанов коментира в парламента: "Никога фирми, свързани с вече публично известния Иван Сариев, не са получавали обществени поръчки или субсидии." Проблемът на финансовия министър е, че е принципал на най-голямата контролна институция в България - Националната агенция по приходите, което го поставя в перманентен риск от конфликт на интереси. Още повече че съпругата на щедрия му кръстник развива бизнес.

"Започнали са съответните проверки и предпочитам да говоря след приключването им. Нямаме фирми, свързани с мен или съпругата ми, които да са спечелили еврофинансиране, обществени поръчки, нито ползваме кредитиране от банки, нямаме влогове, включително в КТБ, не сме участвали в никаква приватизация. Проверявани сме от НАП през 2015 г. и имаме издаден акт, като сме платили сумата по него", каза Сариев пред "Капитал".

"КПКОНПИ разполага с всички законови и материални възможности да установи потенциален конфликт на интереси. Проактивна роля обаче в случая има прокуратурата, а не комисията, и това повдига въпроса защо досега не е правена такава проверка", коментира Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи. Според него в такива случаи най-важно е да се гарантира политическата безпристрастност при действията на КПКОНПИ, тъй като председателят й е избран от управляващите. Той смята, че за целта Народното събрание би могло да се възползва от правото си по закон и да изслуша Пламен Георгиев за мерките, които комисията е предприела, за да осигури независима проверка. Славев посочи и практиката в други държави, че "при подобни проверки политическите лица от такъв висш ранг излизат в отпуск, защото висшата властова позиция, която заемат, има ресурси да влияе върху разследването".

Декларирайте си, не ни интересува

И докато по казуса на Горанов тече проверка, то изцяло извън радара на контролните институции остават останалите случаи на високопоставени държавни служители, декларирали, че ползват чуждо имущество - възмездно и безвъзмездно. Става дума за около 500 високопоставени държавни служители. В тази бройка влизат живеещите под наем, ползващите автомобил на лизинг и дори живеещите в жилище на родителите си.

Във вторник пред жълт сайт председателят на КПКОНПИ Пламен Георгиев даде да се разбере, че комисията няма намерение да извършва проверки на тези обстоятелства, а ще чака да бъде сезирана от прокуратурата.

А декларациите дават достатъчно хляб за размисъл. В тях могат да се видят дузина народни представители (от всички парламентарни групи), които ползват чужди скъпи автомобили на основание "договор за услуга" (Димитър Аврамов - екс ГЕРБ и настоящ ДПС) , "по договаряне" (Даниел Йорданов, БСП), "с устно споразумение" (Дилян Димитров, ГЕРБ), "ползване срещу заплащане на разходите" (Йордан Апостолов, Обединени патриоти)...

Пак след "устна договорка" кметът на Септември Марин Рачев ползва два мерцедеса, а кметът на Своге Емил Иванов ползва мерцедес под наем срещу сумата от 100 лева.

Какво стои зад всеки от тези договори и договорки няма как да стане ясно от декларациите, защото антикорупционната комисия, която оформя бланките и правилата за попълването им, е дала пълна свобода на задължените да ги попълват, както намерят за добре. По тази причина някои записват ползвани имоти под наем, а други - не. Има още един парадокс - съдиите, прокурорите и следователите декларират и чия собственост е ползваното чуждо имущество, докато в те з и на останалите високопоставени държавни служители не са задължени. Няма яснота и дали имената трябва да се изписват напълно или само да се посочват инициали.

Всяко от тези правоотношения може да е съвсем изрядно. Ако обаче антикорупционната комисия и прокуратурата се задействат само когато главният прокурор отиде в някое вечерно шоу, законът няма абсолютно никакъв голям смисъл.

По темата работи и Вера Денизова