Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Ха!
Вероятно това е било първото нещо, минало през главата на криейтив екипа на "Leo Burnett Сидни", когато австралийският клон на WWF им е разказал идеята си за първия "Часът на Земята".
От една страна, идеята изглежда суперпроста - не се изисква някакво огромно усилие от аудиторията. Просто да щракнат копчето на лампата. От друга страна, най-простите неща са най-коварни. Изглежда някак нередно решението на такъв огромен проблем като глобалното затопляне да е толкова просто, че да зависи от действията на един обикновен човек...
Кампанията, която роди движението "Часът на Земята", е плод на едно от онези креативни проблясвания, които трябва да улучат точното време и точното място. А какво по-добро място за стартиране на кампания срещу затоплянето, предизвикано от човешката дейност, от Австралия през 2007? На южния континент тогава е регистрирана най-горещата година в историята на официалните температурни замервания. WWF и Leo Burnett цитират данни, според които през 2007 Австралия е най-големият производител на парникови газове на глава от населението в целия свят. Както обичат да казват всички рекламни агенции в презентациите си - беше дошло време за промяна.
Leo Burnett изграждат изключително прецизно активностите от кампанията, като обръщат внимание на всички обичайни източници на песимизъм. Радиоклипът адресира чувството за малоценност на отделния човек пред глобалния проблем. "Аз съм просто един човек. Какво бих могъл да направя за глобалното затопляне?", започва аудиото. С всяко изречение обаче гласовете стават все повече - два, десетки, стотици, хиляди. По улиците на Сидни стоят малки билбордове (така наречените "ракети", има ги и тук, по тротоарите и спирките на градския транспорт), на които посланието на кампанията може да се види само когато осветлението им е изключено. Зад кампанията застава и една от големите медийни групи - Fairfax Media, която всекидневно напомня за "Часът на Земята".
Силата на интернет също е впрегната в полза на екологията. Информация и снимки са качени в сайта за обмен на фотографии Flickr, в YouTube има десетки информационни клипчета, MySpace е със специален черен дизайн.
Оригиналният подход печели одобрението и на политиците. WWF и Leo Burnett привличат на своя страна правителството и кмета на Сидни. Общо 2100 компании се съгласяват да изключат осветлението на сградите и офисите си. Една от тях е McDonald’s, която изключва лампите на огромните си емблеми. Сбъдва се и една от тайните мечти на всеки рекламист - тогавашният председател на "Leo Burnett Сидни", Найджъл Марш, участва в новинарските емисии - но не за да обяснява, че рекламната индустрия не пие кръвта на невинните, а като част от позитивна, отговорна и човеколюбива кампания.
Ефектите са повече от позитивни. Над два милиона жители на Сидни изключват осветлението си. Голяма част от тях се забавляват в заведенията в града, като вечерят на свещи. Това заедно със спряното улично и индустриално осветление води до спад в потребяваната енергия в размер на 10.2% при поставена цел от 5%. Телевизии и печатни медии от цял свят отразяват събитието.
През следващата година започват да валят и жадуваните от рекламните агенции награди. "Часът на Земята" печели на най-престижния фестивал в Кан наградата Titanium Lion (голямото отличие за интегрирани кампании), най-голямата награда на азиатския фестивал за маркетингова ефективност AME, златни награди от Clio, Andy, AdFest, престижните награди за ефективност в рекламата Еffie и още десетки други.
А самият "Часът на Земята" се превръща от събитие в глобално движение, което днес достига до всички континенти. През 2008 Google също се включиха, като направиха страницата на търсачката си черна - по този начин мониторите използват по-малко електричество.
Но може би най-важното постижение е, че "Часът на Земята" показа на обикновените хора, че не всичко зависи от правителството или големите алчни корпорации. И че не е задължително действията в полза на природата да са свързани с някакви физически усилия или катастрофални промени в изключително важния ни начин на живот. Напротив, дори понякога може да бъде забавно.
2 коментара
http://bg.wikipedia.org/wiki/Часът_на_зе
Първо идеята е добра, но като всяка добра идея я е имало и преди.
Денят на неконсумация, непокупка, несране, неядене.
Олимпийски игри- дни без война.
Технологично една АЕЦ генерира постоянна мощност и трябва да има постоянна консумация, времето за която влиза и излиза от мощност доколкото знам са седмици. Рязкото понижаване на консумацията с последвало рязко включване в рамкте на 60 мин.може да доведе до аварии от всякакъв калибър.
Заради това АЕЦ се куплира и с консуматори на електроенергия през нощта, за да й консумират произведената енергия, която няма необходимост - ПАВЕЦ.
Спирането на битовите консуматори ,не води до нищо освен до реклама за рекламодателите.
Що се отнася за ТЕЦ- едва ли оборотите на турбината ще намалят за 1 час не консумация. Или котелите бълващи сяра- те щи си димят, щото няма да ги загасят, нали.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.