Албена Маркова, PwC: Без ESG стратегия бизнесът рискува своята конкурентоспособност

Все пак положителните примери от ESG Awards показват, че и в България вече се въвеждат добри ESG практики и бизнес модели, които осезаемо подпомагат конкурентоспособността на местните предприятия. В кандидатурите си компаниите честно описват как възприемането на ESG подход им позволява да реализират нови източници на приходи и да разширяват пазарния си дял. В същото време виждаме нарастване на интерес към темата и конкурса от компании с изцяло българска собственост, без външна подкрепа и насоки - тази година те са над половината участници.

Може ли да се откроят някои сектори като изоставащи или напреднали по отношение на ESG практиките?

Наблюденията ни показват, че като силно регулиран, финансовият сектор е доста подготвен по темата. Банките, като част от големи международни групи, едновременно се ползват и от много по-голям ресурс за бързо прилагане на ESG практики, но и попадат под немалко конкретни и все по-стриктни изисквания от ЕЦБ (Европейската централна банка). Надяваме се, че техният пример може да вдъхнови и останалите сектори.

Естествено, нещата не стоят така просто, когато става дума за техническите предизвикателства в останалите сектори. Това важи особено за E (environment) частта.

За компаниите от по-сложните за декарбонизиране сектори като тежката индустрия, транспорта или аграрния сектор е по-трудно да се откроят. За разлика от тях, много от представителите на сектор услуги уверено се движат по пътя към въглеродна неутралност. При тези компании обикновено повечето предизвикателства идват от веригата им на доставки. Когато става дума за биоразнообразие или кръгова икономика обаче, сред производствените компании се открояват по-сериозни постижения. Това може да се обясни с по-осезаемата възможност за намаляване на разходите и управление на рисковете, свързани с опазването на природата и максимално ефективното управление на ресурсите и отпадъците в индустриалния сектор.

По отношение на социалния аспект (S) вече има установени дългогодишни практики покрай досегашните инициативи за Корпоративна социална отговорност (CSR) и там по-скоро не може да се говори за напреднали и изоставащи компании, а за цели сектори. Сходно е положението и при доброто управление (G), където силно контрастни добри и лоши примери се открояват независимо от сектора.

Готови ли са според вас фирмите за новите изисквания, които влизат в сила през 2024 г.?

И да, и не. Например компаниите, които вече изготвят доклади за устойчиво развитие (в общия случай това са компании, част от големи международни групи), по-лесно ще изпълнят изискванията според Директивата за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (CSRD). Да не забравяме обаче, че наред със задължението да докладват за въздействието на своята дейност върху околната среда и обществото компаниите трябва да отговорят и на редица други изисквания като изискването за класификация на икономическите дейности, за надлежна проверка по веригата на доставки, за обосноваване на своите екологични твърдения и етикети, за намаляване на употребата на опаковки, за създаване на канал и регистър за вътрешно подаване на сигнали за нередности. Както виждате, списъкът от нови изисквания е дълъг и съвсем не изчерпателен. Истината е, че предстои още много работа за всички.

На фона на военните конфликт в Украйна и Близкия изток и произтичащата от това енергийна и икономическа несигурност като че ли темата за ESG остава някак на заден план. Какви са вашите наблюдения?

Говорейки за ESG, е важно да погледнем темата от страна на потребителите на информация, свързана с устойчивото развитие. Колеги от медиите споделят, че такъв тип информация се търси все по-активно и често привлича повече внимание от новините за военните конфликти, които се водят в момента. Това не е изненадващо с оглед на потенциала на ESG да направи както българските компании, така и нашето общество по-устойчиви на външни шокове. Например внедряването на мерки по отношение на енергийната ефективност и електрификацията на производствените процеси не само водят до декарбонизация на икономиката ни, но и спомагат за намаляване на зависимостта от внос на нефт и природен газ. По подобен начин прилагането на мерки от кръговата икономика, като например превръщането на странични продукти в суровина и рециклирането, дават възможност да разчитаме в по-голяма степен на суровини, произведени в България. В крайна сметка възприемането на подобни ESG практики директно подпомага енергийната и икономическа сигурност на България.

А какви са рисковете от пренебрегването на ESG стратегиите и целите?

Тазгодишното издание на конкурса показа, че значителна част от участниците не правят разлика между ESG доклад и ESG стратегия. С други думи, компаниите са фиксирани върху докладването. Това донякъде е обяснимо предвид новите европейски стандарти за корпоративна устойчивост, включването на оповестяваната нефинансова информация като задължителен компонент в годишния доклад, както и одитирането на докладваните данни. Разбираемо е, че компаниите са притеснени, но докладването е последната стъпка в процеса. В практиката си виждаме, че едно от най-големите предизвикателства за бизнеса е своевременното организиране на съответните процеси за получаване на уместни данни.

В този смисъл подготовката е от ключово значение, а изготвянето на ESG стратегия с ясно дефинирани цели и пътна карта за изпълнение е важна част от процеса. Както финансовите, така и нефинансовите отчети рисуват някаква картина - в този случай за това какво постига в областта на устойчивостта съответният бизнес и как се съпоставя спрямо други сходни компании. И тази картина има потенциала да влияе върху решенията на инвеститори, банки, търговски партньори и потребители, като по този начин повлиява и финансовото представяне. Пренебрегването й може да рефлектира в загуба на клиенти и пазари, в липса на финансиране или в много скъпо финансиране, в директни санкции, в пропуснати възможности. Ако неглижират разработването на ESG стратегия, компаниите рискуват своята конкурентоспособност. Изцяло в ръцете на бизнеса е да управлява свързаните с това рискове и възможности.

Може ли да дадете съвет на компаниите, които все още не обмислят въвеждането на ESG практики?

Причините, поради които го правят, трябва да бъдат много добре обмислени и обосновани. Колкото по-късно започне процесът за идентифициране на нуждите от ESG мерки и стъпките за планирането и изпълнението им, толкова по-трудно, скъпо и рисковано ще е постигането на съответствие с ESG регулациите и отговарянето на изискванията на глобалния пазар.

Ако решението на тези компании е продиктувано от виждането, че регулаторните и пазарните изисквания, свързани с ESG, могат да ги подминат - трябва да се подготвят за неприятни изненади.

За компании, които развиват екологични, социални и управленски инициативи, но все още не искат да следват формата, който ESG налага, нещата стоят по различен начин. Но е важно да разберат, че форматът ESG сериозно улеснява взаимодействието с партньори, клиенти и регулаторни органи.