Големият бизнес в България вече ще трябва да се отчита по новите ESG стандарти на ЕС

Приемането на стандартите от Брюксел е последната стъпка за въвеждането на зелената директива CSRD

Новите стандарти за нефинансово отчитане бяха приети след сериозни дискусии с бизнеса и няколко подобрени драфта

Евгени Ахмадзай

Новите стандарти за нефинансово отчитане бяха приети след сериозни дискусии с бизнеса и няколко подобрени драфта © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Петдесет хиляди европейски компании, включително 500 от най-големите български фирми вече официално трябва да докладват дейността си според европейски стандарти за отчитане на устойчивост (ESRS). Дългоочакваните стандарти, които на практика въвеждат в сила зелената директива CSRD, бяха приети в последния ден на юли от ЕК. Директивата е основният ESG (екологично, социално и корпоративно управление) механизъм на ЕС. Подобни законодателни инициативи за момента няма никъде другаде по света, като най-вероятно тя ще служи за шаблон в Северна Америка и Азия.

Първите компании, които влизат в обхвата на директивата, ще трябва да докладват според стандартите още от финансовата 2024 г.

Освен че се бележи началото на нефинансовото отчитане в пълната му степен - въпреки че имаше такова до момента, то беше неефективно - пред големия бизнес предстои сериозна работа по опознаване на 12-те нови стандарта, които са направени по подобие на международните стандарти за финансово отчитане (МСФО).

В същото време продължава да има доста сериозни критики към зеленото отчитане и най-вече към големите компании, които биха се възползвали от новата директива, за да изчистват репутацията си и да изполват т. нар. greenwashing. Също така пазарът на ESG услуги изглежда доминиран почти напълно от големите четири консултантски компании - EY, KPMG, PWC, Deloitte, включително и в България.

Прикачен файл

Повече за току-що приетите стандарти:

Зелена бюрокрация

Компаниите ще трябва да преценят какво да докладват, като използват концепцията за двойна материалност - покриваща освен финансовата гледна точка, така и влиянието върху околната среда.

ESRS определят подробни изисквания за отчетност за компаниите в обхвата на CSRD. Два от новите стандарти представят обща концепция за отчитане и включват всеобхватни изисквания за докладване, докато останалите десет стандарта ги допълват с подробни изисквания за разкриване на информация относно екологични, социални и управленски теми.

В сила стандартите ще влязат за компаниите, които вече са обект на докладване на устойчивост според старата директива на ЕС ( NFRD) от 1 януари 2024 г.

Обхватът на директивата

Обхватът включва дружествата от публичен интерес (банки, застрахователи) с повече от 500 човека, които ще трябва да работят в унисон с новите устойчиви стандарти от 2024 г. и ще трябва трябва да публикуват първия си отчет през 2025 г.

Другата категория бизнес, която влиза в обхвата, са големи дружества, които не са от публичен интерес, които трябва да извършват отчитане за финансова 2025 година и ще публикуват своите устойчиви доклади през 2026 г.

Според Кристина Стефанова, ESG консултант в Mazars "по принцип трябва да покриваш 2 от 3-те критерия, за да попадаш в обхвата на директивата: активи на стойност 20 млн. евро, приходи на стойност 40 млн. евро. или над 250 човека персонал. Става въпрос за втората категория."

Има и трета група на котираните малки и средни предприятия (МСП), които не са микро. Те ще трябва да публикуват информация от финансовата 2026 г. насетне.

Последната категория дружества, които имат отговорност към нефинансово отчитане съгласно новата директива са компании или групи, които не са с европейски произход и генерират повече от 150 млн. евро оборот в ЕС. Те също трябва да имат поне едно дъщерно дружество (голямо предприятие или регистрирано МСП) или един клон, разположен в ЕС. (В случай на клон той трябва да генерира повече от 40 милиона евро оборот в ЕС.)