2024: Внезапният удар на ESG регулациите

За момента ESG е просто добре окомплектована рамка и цел, която ако бъде реализирана, ще се отвори един цял нов сегмент във всеки бизнес, който да се занимава с дейности като отчитане на емисии, замърсяване, управление на ресурси или дори човешки права и уисълблолинг. Всички те, общо взето, са под егидата на това да направят най-енергоемката и влиятелна част от бизнеса по-зелена и по-устойчива. Чрез директна регулации - ежегодно.

За България промените са от също толкова голямо значение, колкото за другите страни в Европейския съюз, и това поставя редица въпроси пред бизнеса. Твърде е възможно по стар български обичай институциите у нас да изчакат до последния момент и бизнесът да не обърне съществено внимание, което просто ще доведе до по-голямо объркване и неяснота какво ще се случва през следващата година.

Реалността е, че българският парламент трябва да транспонира през 2024 г. директивата CSRD, която е най-големият носител на ESG бизнес регулации и според която ще трябва да се докладва занапред. Тя има потенциал да промени немалко индустрията и производство, но дори и да не го направи веднага, носи значителен обем инициативи, с които бизнесът ще трябва да се съобразява.

Ако се стигне до най-отрицателния сценарий, че компаниите трудно покриват критериите и че подобна зелена рамка е непосилна, то поне ЕС ще има ясна представа колко голямо е предизвикателството.

За момента в България регулациите са до голяма степен игнорирани. Стига се дотам дори големи компании да неглижират директивата. Източници на "Капитал" от сектора пък твърдят следното за пазара: "Почти всички български компании, с които работим, не се интересуват и очакват регулациите да бъдат отложени във времето занапред, а тези, които се интересуват, просто търсят капитал от чужбина, който зависи от зелени рейтинги и показатели."

Въпреки тези настроения регулациите са тук и съвсем скоро ще трябва да бъдат имплементирани - във Франция например този процес вече започна.

Новият одит

В началото на тази година Брюксел официално одобри новата директива за оповестяването на нефинансова информация. Това беше и е първата сериозна законодателна стъпка за въвеждането на устойчиво законодателство в рамките на Европейския съюз. В нейния обхват попадат близо 50 хил. европейски дружества, сред които и около 500 български, които трябва да отчитат нефинансовата си информация за своите екологични, социални и корпоративно устойчиви практики по нов модел, много по-широкообхватен от предишния.

Така паралелно с финансовия одит дружествата ще преминават и през оценка на устойчивостта си. Паралелният одит всъщност си има точен термин - въвежда се т.нар. двойна материалност. Тя може да се обясни най-просто с това, че колкото голямо значение има една операция, разход или приход за финансовия доклад на компанията, толкова голямо значение ще има и за нефинансовия, който ще се прави според CSRD.

Директивата е основният ESG механизъм на ЕС. Толкова мащабни законодателни инициативи за момента няма никъде другаде по света, като най-вероятно тя ще служи за шаблон в Северна Америка, въпреки че наскоро там беше приет т.нар. Inflation Reduction Act на президента Джо Байдън, който до голяма степен базира икономическите си инициативи на ESG практики. Все пак можем да твърдим, че ЕС ще е първото място, на което ESG секторът ще придобие огромни мащаби и бизнесът ще трябва да се съобразява пряко.

Няма как да не отбележим скептицизма, който спохожда ESG инициативите в България и новата директива. В различни разговори на "Капитал" с бизнеса често се остава с впечатлението, че това е поредната регулация на ЕС, която с правилния консултант може да бъде покрита документално, без особено да се променя самата компания. Главната причина за снизхождението е, че бизнесът, особено едрият, вижда сериозни разходи, а по-малките не осъзнават как точно новитe правила ще се отнасят за тях. Отношението на бизнеса се прехвърля и на политическо ниво - фактът, че в края на 2023 г. няма яснота за транспонирането на директивата и дори няма решение кое министерство у нас ще се захване с тежката задача, доказва, че процесът в страната може да се забави.

Според източник на "Капитал" от българския ESG сектор "основната цел на CSRD e да лимитира грийнуошинга, но в България повечето компании, особено тези от публичен интерес, за момента се опитват да правят само козметични стъпки, с които да пазят репутацията си".

В интервюто за "Капитал" с Андреа Станчиу, ръководител на ACCA в Югоизточна Европа, тя заяви следното: "Говорим за скептицизма в България - мога да кажа, че това се среща навсякъде. Ирландия например е държава, която е много напред в развитието си по отношение на политиките за финансова устойчивост. Разговаряхме там с представители на местни МСП-та и тяхното мнение за ESG директивите беше едно - те го виждат като разход. Трябва да бъдем честни, че бизнеса го е страх от несигурност. Но трябва да се променим, защото цялата промяната означава и нов бизнес - поне за тези, които искат да се учат и да работят."

Истината обаче е друга и немалко фирми започват да я разбират. По-зеленото и устойчиво бъдеще може да носи много повече ползи, отколкото са разходите на пръв поглед. Да вземем например енергията, която дружествата използват - по директива все по-голяма част от нея трябва да става зелена и за да се случи това, са нужни инвестиции, например в собствени ВЕИ. Дългосрочно обаче това е в пъти по-ефективно за компанията, тъй като гарантира определено количество електроенергия на фиксирана цена за поне 25 години, която след възвръщането на инвестицията става буквално безплатна.

Вложенията в енергийна ефективност пък директно намаляват разходите и бързо постигнат нетен финансов ефект освен екологичния.

Същото е с намаляването на отпадъците. За изхвърлянето им се плащат такси, а при оползотворяването им се пестят разходи за нови ресурси или директно се получава приход от превръщането им в суровина. За последното има както мащабни примери като иновацията на медодобивния завод на "Аурубис", който започва да влага отпадъчния доскоро железен силикат в строителната индустрия, така и малки нови идеи като тази на "Грийн голд", която преработва джибри и лозови пръчки в гроздово олио и биопелети.

По подобен начин се отплащат и инвестициите в дигитализация, електрификация на транспорта, споделените ресурси и т.н.

Срещу това всичко обаче стои темата за грийнуошинга - дори и един голям бизнес да инвестира в соларна инсталация, това по никакъв начин не покрива изискванията по директивата. Соларната инсталация не може да е показател, който да определя един бизнес като зелен, или най-малкото има нужда да се подготви обширен gap анализ, който да покаже какви са първичните, вторичните и третичните източници на емисии. Какво се случва във веригите на доставки и доколко произведената електроенергия има влияние върху целия процес на работа на бизнеса - захранва главния офис или всички оперативни процеси. Една зелена инвестиция не може да изкупи лошите практики на компанията като индулгенция.

Новите стандарти

Вследствие на новата директива законотворците в Брюксел приеха и нови стандарти за устойчиво развитие за всички компании, които ще трябва да изготвят отчети за устойчивост в съответствие със CSRD. Постепенно те ще добият същата тежест като финансовите стандарти, въпреки че са изцяло на различен принцип. А това вече ще има и пряко финансово отражение върху бизнеса, който реши да загърби ESG трансформацията.

Кой точно влиза в обхвата и кога

Обхватът към момента включва дружествата от публичен интерес (банки, застрахователи) с повече от 750 души (първо беше 500 души, но се промениха изискванията и ще има по-голяма гъвкавост за компаниите под 750), които ще трябва да работят в унисон с новите устойчиви стандарти още от 2024 г. и ще трябва трябва да публикуват първия си отчет през 2025 г.

Другата категория бизнес, която влиза в обхвата, са големи дружества (с годишен нетен оборот над 50 милиона евро, активи над 25 милиона евро, най-малко 250 служители средно през цялата година), не са от публичен интерес, които трябва да извършват отчитане за финансова 2025 година и ще публикуват своите устойчиви доклади през 2026 г.

Има и трета група на котираните малки и средни предприятия (МСП), които не са микро. Те ще трябва да публикуват информация от финансовата 2026 г. насетне.

Последната категория дружества, които имат отговорност към нефинансово отчитане съгласно новата директива, са компании или групи, които не са с европейски произход и генерират повече от 150 млн. евро оборот в ЕС. Те също трябва да имат поне едно дъщерно дружество (голямо предприятие или регистрирано МСП) или един клон, разположен в ЕС. (В случай на клон той трябва да генерира повече от 40 милиона евро оборот в ЕС.)

Един от големите проблеми е, че след множеството промени в Брюксел в CSRD в крайна сметка се стигна до зелена светлина до големите компании да разчитат директно "майката" да докладва по директивата. Поне в началото. В България много от дружествата от публичен интерес са с чужди "майки" и по информация от сектора е твърде възможно да използват момента вътрешно да докладват в чужбина и това да отмени задължението им у нас.

Според Кристина Стефанова, ESG мениджър в Mazars Bulgaria: "Много важно е да се отбележи, че ще има над 1000 необходими вида разкрития на данни, които ще трябва да бъдат предоставяни от компаниите. Което означава, че бизнесът трябва да е готов за доста мащабни по рода си нови процеси на отчитане."

По подобие на финансовите отчети новите доклади ще трябва вероятно да бъдат публикувани в Търговския регистър, като най-вероятно институцията, която пряко ще се занимава с приложението в България, е КПНРО (Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори). Тук обаче идва проблемът как компаниите ще посрещнат регулациите.

Твърде вероятно е промените да навлязат по-бавно в България, но те непременно ще дойдат - и биха били доста всеобхватни, задължаващи и дори тежки за големия бизнес. Естествено остава възможността новата директива да се окаже подобна на старата и да са възможни "вратички", въпреки че съдейки по ангажираността на Брюксел и мащаба на подготовката на стандартите и директивата, това едва ли ще се случи. При всички случаи ESG изискванията в България ще донесат нов бизнес и нови възможности за вече установения такъв. А най-голяма възможност за развитие ще имат по-малките и по-гъвкави компании като стартъпите, които по-лесно ще изградят културата за натурално приспособление към новите изисквания и дори към момента са много проактивни към зелените политики поради богатите възможности за финансиране.