И декарбонизацията на икономиката потъна в безвремието на парламента

Липсата на такова решение обаче вероятно е свързано със страха на политиците да признаят и да планират поетапното затваряне на въглищата. В първия вариант на пътната карта междинните цели (2026 г. - 2900 MW, 2030 г. - 1600 MW, 2035 г. - 1000 MW, 2040 г. - 0 MW) за затваряне на въглищата отпаднаха под натиска на протестите на миньорите през септември. Заради възможността от нови протести обаче депутатите така и не разглеждат новата пътна карта, която поставя същите срокове.

Какво се предвижда

Според актуализирания вариант през 2026 г. вече се очаква да бъдат въведени в експлоатация нови ВЕИ мощности (3500 MW), в резултат на което зелените мощности ще достигнат общо 5200 MW, а системите за съхранение (батерии) - 1000 MW. До 2030 г. вече трябва да е започнало изпълнение на проекти за нова ядрена мощност и нова ПАВЕЦ. А през 2038 г. е формалният край на въглищата.

Според експерти обаче дори и актуализирана, пътната карта не е достатъчно добра, защото не казва ясно какво ще замести старите мощности и не дава перспектива на работещите. Всъщност процесът на затваряне на ТЕЦ-ве вече започна - ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" окончателно спира работа, а с това продължава и агонията на "Мини Марица-изток". Това означава, че процесът вече се случва, но без да има реални алтернативи за работещите.

Именно по компонента нисковъглеродна икономика сме свидетели на най-драстичната промяна спрямо изискването на реформата, посочва енергийният и екологичен експерт Петко Ковачев. Това се дължи на страха на правителството да признае пред работещите, че краят на въглищата идва и единственият път е квалификация и преквалификация на миньорите, посочва още той. По-дълбоките причини се крият в постоянния отказ на синдикалните лидери да поставят адекватно проблемите си, вместо да настояват за запазване на въглищната енергетика докрай, анализира Ковачев.

Код предогововаряне: декарбонизация под риск

Решението за предоговаряне на плана за възстановяване, взето от 48-ото Народно събрание на 12 януари 2023 г., засяга пътната карта, тъй като именно с нея се приема графикът за постепенното преустановяване на използването на въглища. Отделно става дума за намаляване на емисиите на въглероден диоксид от енергийния сектор през 2026 г. с най-малко 1 555 000 тона в сравнение с нивата от 2019 г..

По информация на Министерството на финансите от преди назначаването на служебния кабинет предварителен вариант на промените в ПВУ е изпратен февруари 2024 г.. А в периода 18-20 март 2024 г. е проведена техническа мисия на ЕК. От страна на комисията е поискана допълнителна информация, която трябва да бъде изпратена възможно най-скоро.

Следващите стъпки са свързани с финализиране на изменението на ПВУ, включително предоговаряне на реформата за декарбонизация на енергийния сектор и определяне на инвестициите по REPowerEU, уточниха от финансовото министерство. Всичко това трябва да бъде направено в кратки срокове, за да бъде възможно изпълнението на ПВУ до средата на 2026 г. В тази връзка очакваме изменението на плана да бъде договорено в предстоящите месеци, се казва още в отговори на Министерството на финансите.

Големият риск е качеството на реформите, желанието и капацитета на администрацията в ключови министерства за зеления преход като Министерство на енергетиката и Министерство на околната среда и водите.

Петко Ковачев, енергиен експерт и екоактивист

Големият риск е качеството на реформите, коментира Петко Ковачев в анализ за екологично сдружение "За Земята". Неспособността на администрацията да използва средствата, като например ключовите министерства на енергетиката, околната среда и регионалното развитие, които имат решаващ принос за забавянето и буксуването на реформи и проекти. Според него равностойно значение имат и директните или индиректните опити на администрацията за съпротива срещу определени реформи и проекти. Конкретният пример е отпадане на няколко проекта на екологичното министерство и забавянето на най-важния проект за цифрово управление на водите.

Зелените цели в политическата криза

За първи път с Плана за възстановяване България получи достъп до толкова много пари за Зелен преход и декарбонизация на икономиката. Става дума за 6 млрд. лева.

За съжаление изпълнението на декарбонизацията в предизборна обстановка е много трудна задача и буквално реформите са потънали в безвремие или са отметнати като изпълнени, което съвсем не е така, посочи Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията.

Изпълнението на декарбонизацията в предизборна обстановка е много трудна задача

Мартин Владимиров, Център за изследване на демокрацията

В Закона за енергетиката няма реален механизъм за либерализация на пазара с реални компенсации за бедните домакинства, които да се подготвят за излизането на свободния пазар от 2026 г.. коментира още той. Реално ще се раздават компенсации от фонд "Сигурност на електроенергийната система", ще купуваме ток от АЕЦ и ВЕИ и ще даваме субсидии на въглищни централи, коментира експертът.

В Закона за възобновяемите енергийни източници липсват стимули за домакинствата и за общностите няма обособени приоритетни зони за развитие на ВЕИ. Трябва да се приемат 2 наредби от КЕВР, с които да се осигури прилагането на новите разпоредби, което още не се е случило.

Оценката на схемата за ВЕИ на домакинствата също драматично се забавя вече няколко месеца, а по нея са кандидатствали едва 2000 домакинства при цел минимум 10 000. Липсата на интерес е обяснима предвид сложната процедура, която изисква хората да са заплатили част от инвестицията.

Най-големият проект - този за саниране на многофамилни жилищни сгради със 100% грант за 1.2 млрд. лева, още не е започнал реално. Подписването на договори и обявяването на обществени поръчки се забавя драматично след неясните политически сигнали ще продължи ли безплатното саниране.

Липсва изпълнение на поставените цели за създаване на гаранционни инструменти за енергийна ефективност и възобновяема енергия.

Как да проработи моделът на съфинансиране, когато не предоставяш на хората кредити и подкрепа за енергийно бедните, които не могат да плащат и кредити, коментира икономистът от БАН Теодора Пенева.

Моделът на съфинансиране не може да проработи, когато не предоставяш на хората кредити и подкрепа за енергийно бедните, които не могат да плащат и кредити.

Теодоро Пенева, икономист, БАН

Всяка програма, която предвижда съфинансиране, би трябвало да има методика за отпускане на средства или безлихвени кредити за енергийно бедни или хората, които не могат да си позволят инвестицията, което така и не се случи, подчерта експертът.

Законът за създаване на Национален фонд за декарбонизация също все още се бави. В края на месеца приключи общественото обсъждане на промени в Закона за енергийната ефективност, които преструктурират "Фонд за енергийна ефективност и възобновяеми източници" в Национален фонд за декарбонизация, но до влизането му в парламента има още много време. Забавят се редица инвестиции за електрическата и устойчивата мобилност, цифровата трансформация на електропреносната мрежа и пилотни проекти за производството на зелен водород и биогаз.

За съжаление няма друг фонд след плана за възстановяване, който да финансира толкова много мерки за климата. Ако го изпуснем, финансирането от европейски фондове за климатичните инвестиции рязко ще намалее след 2026 г., показва и анализ на Bankwatch.