Планът за възстановяване: защо още чакаме второто плащане
Ако България продължава със сегашния темп, поне 1.6 млрд. евро, или последните три плащания от плана, са под риск
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Четири оставащи реформи са необходими да отключат над 623 млн. евро от второто плащане по Плана за възстановяване
- По график България трябваше вече да работи за четвърто плащане, а закъснението трудно ще бъде наваксано
- Това поставя под риск особено големи стратегически проекти, заложени в плана
Помните ли Националния план за възстановяване и устойчивост, който беше създаден, за да се справим бързо с COVID-19? Пандемията отмина, но България още се бори, за да получи средства по този план, по който над 5.7 млрд. евро, или 10.5 млрд. лева, трябва да влязат в икономиката до 2026 година.
Първите 1.3 млрд. евро пристигнаха в края на 2022 г. След дълги родилни мъки и с цяла година закъснение София изпрати заявка и за второ плащане. По него обаче въпреки обещанията на политици още не е получено абсолютно нищо, като става дума за над 623 млн. евро (след преизчисленията). За да се стигне до плащане, страната трябваше да покрие 62 цели и реформи, от които към момента остават четири "отключващи", за да се получат парите.
Второто искане за плащане по българския ПВУ е сред най-големите траншове от всички планове на всички държави от ЕС. То обаче е и най-проблематично, защото в голямата си част включва енергийни реформи, които миналото Народното събрание задължи правителството да предоговори.
По информация от Министерството на финансите Европейската комисия е искала вече два пъти уточнения по изпълнение на реформите за второто плащане, а оценката й се очаква в края на февруари 2024 г. (виж карето за оставащите въпроси).
България е ужасно закъсняла. Според заложения график страната вече трябваше да работи за четвърто плащане в първата половина на 2024 година.
Крайният срок за искане на плащания е след две години, а според източници на "Капитал" в най-добрия случай ще сме успели да поискаме около 2/3 от всичко, което ни се полага, до средата на 2026 година. Към момента, ако процесът не се забърза, има риск България да загуби около 1.6 млрд. евро (или последните три плащания) от целия план до приключването му.
Притиснати във времето и в реформите
"Регламентът предвижда държавите членки да подават максимум две заявки за плащане годишно. Ако дадена държава членка се забави в изпълнението на плана си, тя все още може да подаде всичките си искания за плащане за етапи и цели, постигнати до крайния срок - август 2026 г.", коментира говорител на ЕК пред "Капитал".
Но времето не е единственото предизвикателство пред страната. Българското правителство е задължено да предоговори част от енергийните си цели в плана в съответствие с решението на предишното Народно събрание през януари 2023 година. Тогава депутатите решиха правителството да преговаря с Европейската комисия за отпадане на изискването за намаляване с 40% на въглеродните емисии до 2026 г., което според експертите така или иначе е изпълнено.
Към днешна дата комисията не е получила официално искане за изменение на българска страна за предоговаряне на Плана за възстановяване, посочиха официално от Комисията. България е една от най-интензивните икономики на CO2 в Европейския съюз, а лигнитните въглища все още са основният източник на енергия в страната.
Реално предоговаряне на Плана обаче може да се случи след приключване на реформите за получаване на второ плащане.
Какво спешно предстои да се довърши
- Законопроектът за несъстоятелност на физическите лица, приет на първо гласуване от Народното събрание на 15 юни 2023 г., е необходимо да бъде преработен и окончателно приет.
- Промени в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Те са направени в процеса на приемане на закона, но са оценени от ЕК като несъответстващи на изискванията на плана. Затова той беше публикуван за обществено обсъждане до края на януари и предстои отново да бъде представен на депутатите за обсъждане в парламента.
- Необходими са допълнителни мерки във връзка с Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Става дума за приемане на процедурните правила за избор на членовете на КПК, за което е необходимо ресорната правна комисия да се задейства.
- ЕК също оценява като незадоволително изпълнена реформа "Пътна карта за неутралност по отношение на климата". Министерският съвет е в постоянен разговор със социалните партньори по темата, като се обсъждат всички свързани въпроси, поясниха от Министерството на финансите.
- Необходимо е и да бъде обявен търг от страна на Министерството на енергетиката за ВЕИ и системи за съхранение, като условията по търга са в процес на финално съгласуване с ЕК. Процедурата е за подкрепа за изграждане и интегриране в електрическата мрежа на нови 1425 MW мощности за производство на ВЕИ заедно с 350 MW съоръжения за съхранение на електрическа енергия.
Отключващата "реформа" в енергетиката
На практика, за да предоговорим Плана, трябва да получим второ плащане, а за него трябва да има график за въглищата. Министерство на енергетиката преговаря с ЕК как тези реформи могат да бъдат изпълнени, като ние подпомагаме този процес и следим той да се случва регулярно, посочи финансовият министър Асен Василев. Очаквам в края на февруари-март да влезем в конкретни предложения, които да бъдат изговорени, поясни той.
В основата на всички това стои Пътната карта за постигане на неутралност по отношение на климата. Тя е готова и съгласувана със синдикатите. Но тепърва предстои да бъде одобрена в настоящия парламент, съобщиха за "Капитал" от Министерството на финансите.
В Пътната карта са заложено постепенно преустановяване използването на въглищата до 2038 година.
Министерският съвет се е ангажирал да не ограничава дейността им, ако работят изцяло на пазарен принцип, посочиха от Министерството на финансите в отговори за "Капитал". До по-близката дата2026 г. (която тревожи миньорите) се очаква около 1.6 GW мощности, използващи лигнитни въглища за производство на електрическа и топлинна енергия поетапно да бъдат изведени от експлоатация.
Ние вече намаляваме мощности, ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" планира да преустанови работа, делът на ВЕИ постоянно се увеличава, а едва ли ще може централите да оцелеят на пазарен принцип и ще затворят по-рано още към 2026 година, смятат експерти. Въглищните централи ще затворят, принудени от пазара. Въпросът е дали дотогава ще сме готови да ги заместим, за да може преходът все пак да е справедлив.
В очакване на големите проекти
За приключване на второто плащане се очаква също няколко наредби да бъдат завършени от Комисията за енергийно и водно регулиране до края на февруари и началото на март, каза Василев на изслушване в НС миналата седмица.
Бизнесът очаква Министерство на енергетиката да обяви официално търга за ВЕИ и системи за съхранение, като се надява да бъдат взети предвид критиките и предложенията, които бяха направени през октомври. Това посочи за "Капитал" Марияна Янева, директор "Политики и комуникации" на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия. От октомври насам няма никаква обратна комуникация от страна на министерството, допълни Янева.
Размерът на безвъзмездното финансиране по процедурата е 265 млн. лв., като ще се финансират до 50% от допустимите разходи, но не повече от 1 млн. лева за 1 МWAC (капацитет за съхранение), беше записано в процедурата за обществено обсъждане. Според Янева огромното забавяне крие рискове за реализиране на всички процедури за промяна на енергийния сектор и балансиране на системата.
"Логично е проектите да бъдат забавени. Търгът за ВЕИ с батерии е създаден така, че да поставя в преференциално положение големи юридически лица за сметка на малкия и средния бизнес, който от своя страна бива дискриминиран", каза пред "Капитал" Ремина Алексиева от Центъра за изследване на демокрацията. Според нея процедурата за фотоволтаични системи за домакинствата е показала недостатъците на Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници, като заложените критерии са били невъзможни за изпълнение. "Цялостната липса на дълбоки реформи в сферата на енергетиката и енергийния преход неминуемо пречат тези проекти да бъдат реално изпълнени и да постигнат заложените цели", казва Алексиева.
Stand by за над 1.2 млрд. евро
Междувременно графиците стават все по-тревожни. Третото и четвъртото плащане за над 1.2 млрд. евро неминуемо също ще се забавят и проектите по тях ще забуксуват.
Според източници на "Капитал" в правителството се очаква в най-добрия случай България да поиска третото плащане в края на 2024 г., а ако следващите две (четвъртото и петото) станат през 2025 г., то остават още четири плащания, или около 2.2 млрд. евро за последните няколко месеца от плана. Страната може да комбинира плащания или да подаде всичките си искания до август същата година, но изпълнението на реформите, които вървят с тях, прави този сценарий малко вероятен. Поне трите последни суми остават под въпрос, или около 1.6 млрд. евро.
Следващите траншове са поставени пред сериозен риск и защото нужните реформи са забавени или претупвани с оглед да бъдат формално спазени сроковете, казва Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията. "Наблюдаваме неглижиране на качеството на реформите и инвестициите до голяма степен поради липса на капацитет, достатъчна подготовка и разбиране за това как конкретните проекти се отнасят до реформите и целите", допълни той. Според него резултатът е, че много от проектите е възможно да бъдат премахнати или да бъде направен опит те да се финансират от държавния бюджет. Той призовава да има механизъм за оценка на проектите и ефектите, както и повече участие на гражданския сектор.
2 коментара
Защото тук вече никой не ни бръсне за нищо. Защото ни изнудват с тези пари. Защото парите са пренасочени към Украйна ... още причини!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.