Графикът за отказ от въглищата пак влиза в парламента

Изготвянето на пътна карта за въглеродна неутралност е едно от условията за отпускането на над 650 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост.

Още през тази година "Мини Марица-изток" ще започне да намалява дейността си заради все по-малката активност на ТЕЦ-овете

Рая Лечева

Още през тази година "Мини Марица-изток" ще започне да намалява дейността си заради все по-малката активност на ТЕЦ-овете © Цветелина Белутова

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Пътната карта на България за въглеродна неутралност отново ще бъде обсъждана, променяна и гласувана от депутатите в парламента, съобщиха за "Капитал" от Министерството на финансите. Последно тя беше актуализирана през октомври заради протестите на миньорите, като тогава от нея отпадна графикът за отказ от въглищата. Остана единствено крайната дата 2038 гoдина.

Картата е задължителен елемент за второто плащане по Плана за възстановяване, по което страната очаква 1.3 млрд. лева. Само че отпадането на графика за отказ от въглищата заради протестите не се хареса на Европейската комисия. В което има и логика - много по-добре е да има ясни стъпки за постигането на крайната цел (2038 г.), отколкото нищо конкретно за следващите 15 години.

Точно затова на 26 януари е била приета нова промяна в Пътна карта от Министерския съвет след разговори със синдикатите. Очаква се съвсем скоро тя да мине за одобрение и през Народното събрание.

Важните точки, за които ЕК настоява, са:

влизане в сила на законодателство, с което се приема графикът за постепенното преустановяване на използването на каменни въглища и се въвежда горна граница за емисиите на CO2 за електроцентрали, работещи на въглища;
влизане в сила на решение за изпълнение за налагане на пределната стойност за емисиите на въглероден диоксид при производството на електроенергия от въглища;
намаляване на емисиите на въглероден диоксид от енергийния сектор през 2022 г. с най-малко 1 555 000 тона в сравнение с нивата от 2019 година.

Европейската комисия иска графикът заедно с план за намаляване на емисиите по години да бъде заложен в закон и най-вероятно това ще стане с предстоящите промени на Закона за ограничаване изменението на климата (ЗОИК), посочиха запознати с процеса за "Капитал".

Какво предвижда Пътната карта за неутралност по отношение на климата

Пътната карта за постигане на въглеродна неутралност и постепенно преустановяване използването на въглища се базира на доклада за сценариите и препоръките, разработени от Комисията за енергиен преход, съобщиха от Министерството на финансите.

Според нея до 2030 г. страната няма да ограничава допълнително дейността на въглищните централи, ако те могат да работят на пазарен принцип. Въпреки това се очаква още до 2026 г. около 1.6 GW мощности, използващи лигнитни въглища за производство на електрическа и топлинна енергия, да бъдат изведени от експлоатация по естествен начин.

Митове и факти за въглищата на България

До 2035 г. може да бъде поддържан капацитет от 1 GW мощности (за сравнение - ТЕЦ "Марица-изток 2" има 1.6 гВт), използващи лигнитни въглища като стратегически резерв, пише още в Пътната карта.

Крайната дата за преустановяване на използването на въглища е 31.12.2038 година.

ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" започва преустановяването на производство на електроенергия от въглища още в края на този месец. Това ще се случи със всички въглищни централи, въпросът е кога и как, за да осигури държавата достатъчно възможности за преквалификация. По-добре да поддържаме системата на изкуствено дишане планирано, отколкото да се окажем в ситуацията на форсмажор да затворят ТЕЦ и да нямаме изход, коментират експертите.

Според оценката на ЕК ще е необходимо и ново решение от страна на Народното събрание за намаляване емисиите на въглероден диоксид, така че да бъдат изпълнени изискванията на етапа. В началото на януари миналата година депутатите решиха, че правителството трябва да преговаря с Европейската комисия за отпадане на изискването за намаляване на въглеродните емисии с 40% до 2025 г., което сега така или иначе вече изпълняваме, но се страхуваме публично да признаем.

Януари '24: Рекорден внос на ток, 40% спад при ТЕЦ и 200% ръст при соларите

Как ще се увеличават ВЕИ по години

През 2024 г. се планира на първо място да се проведат успешно търговете за нови ВЕИ мощности със системи за съхранение, предвидени в НПВУ, пише в Пътната карта. Също така през тази година започва и пазарна либерализация при електроенергията за бита, а заедно с това се въвеждат и дългосрочни договори за ВЕИ, общности за възобновяема енергия и произвеждащите потребители на електроенергия.

През 2026 г. вече се очаква да бъдат въведени в експлоатация нови ВЕИ мощности (3500 MW), в резултат на което зелените мощности ще достигнат общо 5200 MW, а системите за съхранение (батерии) - 1000 MW.

В тази времева рамка е включено и разработването на проекти за нова ядрена мощност и нова ПАВЕЦ с ремонт на "Чаира". По линия на териториалните планове за справедлив преход (ТПСП) пък трябва започне работа по индустриалните зони във въглищните региони и по възстановяване на нарушените терени.

До 2030 г. ще се подготвят мерки за енергийна ефективност и децентрализирано производство на електрическа енергия, включително чрез финансово подпомагане. Ще се работи за изпълнение на мерки за енергийна ефективност и производство за собствени нужди в индустрията, за електрификация на индустрия и транспорт. Планирано е фокусът да се измести върху инвестиционни мерки за насърчаване на енергийна независимост на домакинствата, с фокус върху енергийните общности и енергийно бедните домакинства. Тогава вече трябва да се работи и по рекултивацията на мините.

По план ще имаме инсталирани ВЕИ (7500 MW), офшорни ВяЕЦ и системи за съхранение (1600 MW). До 2030 г. вече трябва да е започнало изпълнение на проекти за нова ядрена мощност и нова ПАВЕЦ.

През 2035 година вече трябва да имаме развитие на елементите на водородната икономика на пазарен принцип и преустановяване на подкрепата за инвестиции в природен газ. Очаква се да имаме инсталирани над 10000 MW ВЕИ мащабни офшорни ВяЕЦ (1500 MW) и системи за съхранение. Страната ни предвижда подготовка за извеждане на стари ВЕИ и батерии - стратегия за рециклиране и подготовка за експлоатация на нова ядрена мощност и нова ПАВЕЦ.

До 2040 г. инвестициите в енергийна ефективност ще продължат заедно с електрификация на индустрията и транспорта, базирано на ВЕИ производство на топлина и охлаждане. Заложено е и развитие на водородната икономика на пазарен принцип.

По отношение на възобновяемата енергия се очакват инсталирани ВЕИ (14000 MW), мащабни офшорни ВяЕЦ (2500 MW) и системи за съхранение (2000 MW). Тогава трябва да бъдат въведени в експлоатация нова ядрена мощност и нова ПАВЕЦ. С толкова много ВЕИ обаче АЕЦ едва ли ще е необходима или ако работи, ще намира трудно пазар за енергията си, освен ако тя не се използва за производството на водород.

През 2045 г. вече се говори за мерки за изход от изкопаемия газ и базираните на петрол горива в транспорта, индустрията и други. Друга важна задача е актуализиране и минимализиране на рисковете за стабилността на електроенергийната система, произтичащи от антропогенните климатични промени.

Как ще се случи финансирането?

Общо над 5 милиарда евро финансиране за инвестиции в енергийния сектор в България са описани в Пътната карта. Средствата биха могли да дойдат от Фонда за справедлив преход, Модернизационния фонд, Кохезионния фонд, Фонда за регионално развитие, финансирането по RepowerEU и предстоящите инвестиции за енергийно бедни домакинства през Социалния климатичен фонд, Националния фонд за декарбонизация и др.

Това обаче е само част от нужните за трансформацията на сектора средства. Само новите ядрени мощности биха стрували 15 - 20 млрд. евро, а инвестициите във ВЕИ ще се случват почти изцяло с частен капитал, като тук става дума за поне 1 млрд. лева на година. Отделно са стотиците милиони за нови ВЕЦ и ПАВЕЦ.