Съдът даде 12 месеца на Столична община да изчисти въздуха

Общината може да обжалва решението в двуседмичен срок от връчването му на страните, което означава, че 12-месечният срок за изпълнение може и да не започна да тече скоро.

Кой плаща сметката за мръсния въздух?

На 10 ноември ищците проведоха специална пресконференция, на която разискваха съдебното решение и перспективите, което то създава за гражданите на София.

Фотограф : Надежда Чипева

Исковете, по които общината е осъдена са нематериални, но създават възможност софиянци да търсят отговорност от местната управа за неблагоприятното влияние на замърсяването върху здравето им. "Ако общината не обжалва решението, и то влезе в сила, но СО не го изпълни в рамките на този едногодишен срок, всеки гражданин ще може да търси обезщетение за щети", казва Господинов.

"Един от исковете ни е установителен, за да може всеки, който е пострадал, да се ползва от установяването, което съдът е направил в своето решение. Ако вие сте пострадал, дори ако става въпрос за неимуществени вреди като заболяване, можете да се възползвате от това, което съдът е постановил и вие да си докажете само вредите. Тоест да не доказвате самото решение", обяснява още той.

В минало неизпълнено

Съдът установява, че в периода от 1 януари 2015 г. до 29 май 2017 г. Столична община "не е изпълнила задълженията си за контрол и управление на дейностите, свързани с осигуряване чистотата на въздуха". В този период общината всъщност дори не е имала програма за управление на качество на атмосферния въздух (КАВ), нещо повече - такава програма за периода 2015-2020 г. е била приета едва на 18 май 2017 г., тоест в средата на периода й на действие, констатират съдиите по делото. В допълнение през същия период общината не е разполагала и с оперативен план, който да приведе в действие, в дните, когато се очаква особено сериозно замърсяване на въздуха.

Така, от една страна, липсата на актуална програма е създала предпоставка за лошо управление на качеството на въздуха, а, от друга, общината не е имала готовност да реагира адекватно и да защити здравето на софиянци в дните, когато замърсяването е било най-сериозно. С бездействието си градската управа не само не е защитавала гражданите, но дори не им е позволила сами да се предпазят, тъй като не е изпълнила ангажимента си да ги информира за нивата на замърсяване.

Според съда двете информационни табла, намиращи се на пресечката на ул. "Московска" и ул. "Г.С. Раковски" и на бул. "Евлоги Георгиев" и "Орлов мост", нито са били достатъчни, нито са предоставяли всички данни, които законът изисква. "Системата (от данни) е отворена, т.е. могат да се поставят екрани за информиране на населението в различни части на града при условие, че е осигурена постоянна връзка със сървъра за данни. Въпреки това за процесния период до предявяване на иска не се установи каквато и да е информация да е била предоставяна и на други информационни табла, нито по друг начин", се казва в съдебното решение.

Междувременно допустимите стойности за ФПЧ10 са били превишавани повече от 35 пъти годишно съгласно данните във всички пунктове за мониторинг. Средногодишните норми също са били системно превишавани, сочат официалните данни, които се събират от регионалната инспекция по околната среда. Сами по себе си тези нарушения са достатъчни "обективно" да се установи нарушение на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), където съответните прагове са разписани, подчертават съдиите.

Бягство от отговорност

Общината и по-конкретно общинският съвет дори не е предприела действията, които ЗЧАВ наготово му предписва за случаите, при които "видът и степента на замърсяване на атмосферния въздух увеличават значително риска за човешкото здраве и/или за околната среда или при непостигане на нормите". Тези действия включват създаването на нискоемисионни зони, ограничения за употребата на определени видове горива за огрев (дърва, въглища) и в движението на моторни превозни средства. Аргументът на общината, че не са предприели нужните мерки заради липса на законови насоки, е несъстоятелен, приема съдът.

"В закона достатъчно ясно е посочено какво имат право да предприемат местните органи. Как точно да го предприемат и как да го контролират е въпрос на създадена от тях организация. Ако законодателят детайлно конкретизира кой орган, в какви случаи, какви конкретни мерки следва да предприеме за понижаване на емисиите на замърсители до такива под пределно допустими стойности, както и как да се контролира спазването на тези мерки, то делегирането на правото на местните власти да регулират обществени отношения от определен вид се обезсмисля", се казва в съдебното решение.

Смущаващ е друг аргумент на общината - че неизпълнението на въпросните мерки не представлява нарушение на закона, тъй като той само оторизира, но не задължава общинския съвет да ги прилага. Съдът обаче категорично не е съгласен с такова твърдение, защото то води до заключението, че общината има право да решава дали "изобщо да действа или не" в случаите на замърсяване над нормите с фини прахови частици, които заплашват човешкото здраве. Законът всъщност "задължава общинските съвети да приемат мерки, като оставя на тях преценката какви да бъдат те", казват съдиите.

В сегашно неизпълнено

В течение на делото общината е предприела действия по част от исканията на ищците. Така например в момента софиянци имат достъп до по-пълна информация за качеството на въздуха на специално създадена за това онлайн платформа. Настоящата програма за качество на атмосферния въздух, която стартира през 2021г., беше приета предварително, вместо със закъснение както предишната. "Спокойно можем да кажем, че това се дължи на гражданския натиск, който се генерира и покрай делото", каза пред "Капитал" Димо Господинов, един от адвокатите завели делото. Бездействието на общината по прилагането на други мерки обаче продължава и до сега, както става ясно от осъдителното решение на СГС.

"Едно от основните бездействия е свързано с чл. 28а ЗЧАВ (за отговорността на общинския съвет). В дните, в които се очаква прекомерно замърсяване, СО може да предприеме мерки, свързани с ограничаване на битовото горене, с ограничаване на транспорта, например затваряне на определени участъци, пропускане само на коли с четни или нечетни номера, създаване на по-строг лимит за допустима скорост, създаване на нискоемисионни зони и др. Тези мерки и до ден днешен не се прилагат, а общината има правомощия да ги приема от 2015 г., когато законът влиза в сила", казва Господинов.

След предявяването на иска общината е приела механизъм за въвеждане на мерки за ограничаване на движението на МПС в различни части на града (мярка по чл. 28а), но според съда тази мярка е практически неприложима, тъй като въвеждането й изисква прекомерни превишения на фините прахови частици във всички измервателни станции, една от които обаче се намира на "Копитото". Там, разбира се, замърсяването е чувствително занижено.

През 2019 г. е приет нов механизъм, при който мярката "затваряне на определени карета от улици на територията на СО" е предвидено да се въвежда при превишения, отчетени само в две от трите измервателни станции. "Дори и по този начин обаче по делото няма данни мярката да е била прилагана, въпреки че такъв период е имало през м. декември 2019 г.", се казва в съдебното решение.

В бъдеще продължително

Според адв. Господинов общината може да жали решението само по политически, а не по субстантивни причини.

"Общината няма основание да обжалва, тъй като решението на съда се основава на признания, които самата тя прави в програмите си за чистота на въздуха. Ако все пак обжалват решението, това ще бъде с цел сегашната управа да си спечели политически комфорт до изтичане на мандата", каза Господинов по време на пресконференция, организирана от ищците в сряда.

"В частта, в която са приети исканията на жалбоподателите, Столична община вече е предприела описаните от съда мерки", пише в официално съобщение до медиите, изпратено от общината. В потвърждение на това съобщението изрежда част от предприетите мерки, сред които програмата за подмяна на отоплителни уреди, разширението на метрото, закупуването на екосъобразни автобуси и изграждането на нови буферни паркинги.

"Вследствие на предприетите мерки от страна на общината, в последните 3 години няма превишение на средногодишната концентрация на ФПЧ10", се казва още в съобщението.

При все че средногодишната концентрация на ФПЧ10 през последните 3 години наистина е в норма, среднодневните концентрации, отчетени от различните станции надвишават нормата около 50 пъти годишно за същия период. До каква степен мерките, предприети от общината, са повлияли за спада в замърсяването също е под въпрос. Така или иначе София продължава да не е в нормите за чистота на въздуха по българското и европейското законодателство, което означава, че ако решението на СГС влезе в сила, на Столична община й предстои още работа. Това е очевидно и от до болка познатата, но вече не толкова радостно посрещана "миризма на зима", която вече се усеща в софийския въздух, а като се вземат предвид очакванията за студ и цените на тока, ще бъде особено осезаема този отоплителен сезон.

В своето обръщение към медиите Столична община пропуска друга немаловажна част от решението, а именно тази за разноските. В последното съдебно заседание по делото общинарите предявиха разноски в размер на 108,000 лв., които са платили на адвокат от водеща софийска кантора за защитата си. В коментар за "Капитал" тогава Господинов определи тези разноски за "прекомерни" особено като се вземе предвид, че исковете срещу общината са нематериални. В крайна смета съдът е присъдил разноски в размер на 5 хил. лв. разделени, разделени между двете страни. Следователно Столична община ще трябва да заплати въпросните над 100 хил. лв. адвокатски хонорар не със средствата на длъжностните лица, които са бездействали години наред, а на софийските данъкоплатци, потърпевши от това бездействие.