Август счупи историческите температурни рекорди в Европа

Само за едно десетилетие средната температура на Стария континент се е покачила с над половин градус

Симеон Матев

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Д-р Симеон Матев е автор в научнопопулярната платформа "Климатека", доктор по климатология и асистент по климатология в Софийския университет. Основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси.

Препечатваме със съкращения статията му в "Климатека", заглавието е на редакцията.

Според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) средната температура на въздуха през август 2022 г. в глобален план е с 0.3 °C по-висока спрямо новия климатологичен период (1991 - 2020 г.) и с 0.42 °C по-висока от предишния климатологичен период (1981 - 2010 г). Това го прави глобално третият най-горещ август след август 2016 г. и август 2019 г. За последните 10 години глобалната средна температура през август се е повишила с 0.12 °C.

На Стария континент обаче средната температура през изминалия месец е била с 1.73 °C по-висока спрямо нормата за периода 1991 - 2020 г. Това е с 0.8 °C повече от най-топлия до момента месец август - през 2018 г. Интересно е да се отбележи, че за тазгодишния август е характерно голямата масовост на наднормеността, обхващаща почти целия континент, докато през 2003 г. и 2010 г. е имало райони с още по-голяма аномалия, но тези райони са били предимно в Западна Европа - през 2003 г., или в Източна през 2010 г. За последните 10 години средните температури в Европа са се повишили с 0.52 °C.

В регионален план с най-висока положителна температурна аномалия се отличават Европейска Русия и някои райони на Франция и Германия. В Западна Европа новата гореща вълна в началото и в средата на месеца продължи наднормения период, започнал още през юни 2022 г. Високите температури в съчетание с поднормените валежи и ниската атмосферна влажност станаха причина за екстремно голям брой горски и полски пожари, включително в райони, в които такива явления са рядкост, като Великобритания и Скандинавия.

Същевременно сушата в много райони на Западна и Централна Европа се задълбочи. Ниското ниво на реките във Франция и Германия възпрепятства речния транспорт и доведе до проблеми с доставките на суровини и стоки. Високите температури на речната вода затрудниха охлаждането на атомните реактори и някои електроцентрали бяха принудени да намалят производството на електроенергия. По-малкото количество на вода в реките стана причина за намалена работа на ВЕЦ. Редица фермери в засегнатите от суша страни казаха, че производството им е намаляло с до 90% за някои култури.

В същото време имаше и места на континента и с отрицателна аномалия. Това са Исландия, Южна Португалия, както и райони в Южна Италия и някои от западни части на Балканите.

В България - в почти цялата равнинна част, август 2022 г. е бил с положителна температурна аномалия. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции, стойността на отклоненията спрямо периода 1991 - 2020 г. е била между 1 и 3°C, като по-големи са били положителните аномалии в северните и източните райони от страната. В Югозападна България и в планините средните месечни температури са с няколко десети под нормата.

Август е един от месеците през годината, който се е затоплил най-много за последните 30 години. В повечето станции повишението на средната температура е с повече от 1.5 °C.

Най-топлият август в нашата страна е регистриран през 2010 г. (виж графиката). С големи положителни аномалии се отчитат още месеците през 2003, 2008, 2012 и 2021 г. От началото на века най-студеният август е отчетен през 2002 г., с подобна аномалия са и 2004 и 2005 г.

През август, въпреки не особено голямата положителна аномалия на средномесечната температура, през повечето дни среднодневните температури са били над нормата. Особено отчетливо това се е наблюдавало в Северна и в Източна България. Поредица от дни със среднодневни температури около и под нормата е имало през първата половина на втората десетдневка, както и в средата на третата. Това са били и периоди с по-масови валежи, които са спомогнали за погасяване на възникналите пожари и за облекчаване на сушата в районите (главно някои места в Източна България).