Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените мнения и становища обаче са само на автора (авторите) и не отразяват непременно мнението и становището на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито предоставящият орган носят отговорност за тях.

Земеделие

И одобрението на новите геномни техники ще бъде "завещано" на следващата ЕК

Това е поредната законодателна инициатива в земеделието, част от Зелената сделка, която или напълно се проваля, или се отлага

Моника Върбанова

Ани Коджаиванова

2 автори

Shutterstock © Shutterstock

Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Дебатът дали земеделските и хранителни продукти, създадени с т.нар. новите геномни техники (NGT), да бъдат допускани по-лесно до пазара на ЕС създадоха ожесточени дебати в Европа и разделиха държавите членки. Според едни тези техники могат да донесат огромни ползи за селското стопанство в ерата на климатичните промени и да направят европейското фермерство по-конкурентно. Според други обаче тези "нови ГМО" не са безвредни, ще застрашат традиционното и органичното производство, а редом с това ще засилят монопола на големите мултинационални компании. В крайна сметка обаче, изглежда, че този спор няма да види развръзка в рамките на настоящия мандат на еврокомисията и ще бъде поредното законодателство, свързано със Зелената сделка, което ще бъде най-малкото отложено за след европейските избори.

Така изглежда ситуацията, след като в началото на месеца постоянните представители в Съвета на ЕС отново не успяха да договорят подкрепа от квалифицирано мнозинство за законодателното предложение на Брюксел, макар че малко преди това Европейският парламент го одобри. На практика текстовете предвиждат култури, получени чрез определен NGT подход, които реално са много близки до конвенционално селектираните култури, да минават през улеснени процедури на одобрение.

Така черновата остава блокирана от държавите членки, коментират официални източници на съвета пред "Капитал". А тъй като белгийското председателство на ЕС разполага с твърде кратко време да приключи всички законодателни досиета в този мандат (едва до края на месеца), на практика това означава, че темата за новите геномни техники ще отиде в следващия мандат.

Така списъкът с отстъпки от Зелената сделка в земеделския сектор става още по-дълъг.

На двата полюса

През 2019 г. държавите членки поискаха от Европейската комисия да извърши анализ за безопасността на новите геномни техники. Заключението на изпълнителния орган на ЕС беше, че съществуващите ГМО разпоредби на ЕС задушават иновациите. Така през юли 2023 г. комисията публикува законодателно предложение за облекчаване на ограниченията за някои типове култури, създадени с промяна на гени чрез новите техники.

Проектозаконодателството цели да освободи някои такива култури от съществуващото сега суперрестриктивно законодателството за ГМО на ЕС - става дума за геномни редакции, които принципно могат да бъдат постигнати (макар и много по-бавно) и с конвенционално развъждане. По-сложните генетични модификации или тези, изискващи пренос на ДНК между близки видове, трябваше да останат регулирани от съществуващия закон.

В крайна сметка евродепутатите дадоха съгласието си за улеснени процедури за някои видове култури. Държавите членки обаче остават разединени по въпроса.

Министърът на земеделието на Полша Секиерски - една от държавите, които са най-силно против новото законодателство, обясни притесненията си, че "не искаме да позволим патентоването на растенията от NGT. Страхуваме се, че патентоването допълнително ще ограничи наличието на семена и достъпа до тях, особено за по-малките земеделски производители. Подкрепяме иновациите, но те не могат да бъдат изпреварени от корпорациите", казва той и добавя, че въпреки че "сме наясно, че корпорациите инвестират пари в новите сортове, смятаме, че те също са длъжни да уважават хората и да им служат".

Другите държави, които изразяват резерви срещу новите геномни техники, са Австрия, Румъния, Хърватия, Унгария, Словакия, Люксембург и Словения. Междувременно България (след политически скандали) и Германия - чието правителство е разделено между зеленото министерство на земеделието на страната и нейното либерално министерство на изследванията и науката - се въздържат.

Големите селскостопански производители в блока - Испания и Франция, смятат, че компромис трябва да бъде намерен възможно най-бързо, за да се улеснят иновациите в сектора. Новите техники биха допринесли и за продоволствената сигурност предвид руската агресия в Украйна.

Генно редактираните растения могат да произвеждат по-високи добиви и по-добре да се противопоставят на вредители и патогени, намалявайки например нуждата от пестициди. Въпреки това "Грийнпийс" и други противници критикуват законодателството, заявявайки, че то може да доведе до по-мощни земеделски монополи.

Какво точно е NGT

Докато по-старите ГМО техники генерират случайни промени в последователността в генома, с NGT промените се насочват към конкретно геномно местоположение и така геномът бива редактиран по-прецизно и по-бързо. Това се случва чрез мутагенеза, цисгенеза и интрагенеза. В първия случай се предизвикват специфични мутации на определени места в генома, без да се вкарва нов генетичен материал. При другите две се вмъква генетичен материал, но само от родствени организми, които могат да се кръстосват и в природата - например въвеждане на гени от глиган в домашни прасета.

Брюксел се отказва и от насърчаването на лабораторното месо и заместителите на месо

Европа вече закъснява с изпълнението на зелените си цели, особено в областта на земеделието. След като се отказа от амбициите за намаляване на пестицидите, удължи разрешението за употреба на спорния глифозат и въведе едногодишна дерогация за поддържането на определен процент незасети площи, Европейската комисия оттегли и проекта за насърчаване на лабораторното месо и заместителите на месо на растителна основа от новата си стратегия за намаляване на емисиите до 2040 г. Промяната е факт след настояване от страна на еврокомисаря по земеделието Януш Войчеховски.

Лабораторно отглежданите меса, растителните алтернативи и новите източници на протеини като микроби и насекоми се разглеждат като потенциални начини за намаляване на консумацията на месо, отглеждано във ферми, които имат голямо въздействие върху околната среда. Говеждото е най-големият селскостопански източник на парникови газове, като кравите по естествен начин отделят силно затоплящия газ метан.

Алтернативните протеини са процъфтяващ сектор в световен мащаб, чиято стойност надхвърля 6.5 милиарда евро само в ЕС. Но блокът остава и един от най-големите производители на месо в света, оценяван на 170 милиарда евро. Лабораторно отгледаното месо и храните на базата на насекоми, по-специално, бяха в полезрението на няколко правителства на ЕС. Миналата година Италия прокара закон, забраняващ отглежданото в лаборатория месо, което според правителството застрашава културното наследство на страната.