Защо буксува зеленият преход в земеделието на ЕС

Така, докато енергетиката, промишлеността и транспорта се декарбонизират по-усилено, селското стопанство ще "позеленява" с доста по-бавни темпове. Това не е маловажно - секторът допринася директно за приблизително 10% от общите емисии на парникови газове в ЕС, а индиректно е отговорен за потенциално още толкова. И изоставането му може да застраши и голямата цел за нулеви емисии в ЕС към 2050 г.

• Зелената сделка - всичко, което трябва да знаем за нея на едно място

Какво се случи и какви са причините

Последната година концентрира в себе си няколко големи фактора, които застрашиха продоволствената сигурност и засилиха страховете в земеделци и производители: климатичните промени, влиаещи на реколтите; и продължаващите ефекти на войната в Украйна - инфлацията, нестабилни пазари на основни суровини, проблеми във веригите на доставки. На този фон фермерите, които от началото на тази година (новият програмен период за ОСП) трябва да изпълняват и повече и по-стриктни агроекологични дейности, за да получават субсидиите си, започнаха да дават отпор на зеленото законодателство.

Към това се прибавят и политически фактори. Европейското семейство на самата фон дер Лайен - ЕНП, начело с друг германец - Манфред Вебер, откри явен фронт срещу опитите на Комисията да изпълни докрай амбициите за по-малко въглеродни емисии от селското стопанство. Огромния натиск на лобито на фермери, производителите на химикали и хранително-вкусовата промишленост "прекърши" ентусиазма и на Европейския парламент и привидно силните позиции на партията на "Зелените" в него.

За капак през есента на 2024 година предстоят и европейските избори, които ще излъчат и съвсем нов състав на ЕК. Идната година предстоят национални избори и в много страни от ЕС. А преди избори, оказа се, на никой не му се влиза в истински битки за зелени политики.

Така много от зелените инициативи поувяхнаха, но положителния прочит е, че бизнесът ще може да си поеме по-спокойно дъх и да работи близо до нормалното във все по-трудна геополитическа и икономическа обстановка.

"Убихме" ли зелените политики в земеделието

Едно от големите разочарования бе отхвърлянето на Закона за устойчива употреба на продукти за растителна защита (SUR), който трябваше значително да намали пестицидите в Европа. Предложението бе важно за защитата на общественото здраве и екосистемите на ЕС от токсичните агрохимикали. След месеци напред-назад евродепутатите решиха да отхвърлят текста, който така или иначе бе обезсмислен от поредица изменения - основно от консервативното дясно крило на парламента.

"Липсата на подкрепа представлява сериозна атака срещу Зелената сделка и заявените ангажименти по стратегията "От фермата до трапезата", коментира Марина Юнакова от Сдружение за стопански и екологичен просперитет (СТЕП).

Най-голямото земеделско лоби в ЕС Copa-Cogeca, подкрепяно от химическата индустрия, се бори със зъби и нокти, за да избегне твърдите цели за намаляване на синтетичните пестициди и торове, които са от съществено значение за поддържане на добивите в конвенционалното земеделие, но носят и милиардни проходи за производителите им.

"Гласуването на предложението за намаляване на употребата на пестициди показа нова променена ситуация в Европейския парламент", коментира за "Капитал" евродепутатът от ДПС/Renew Атидже Вели. Тя добавя, че тези действия не означават непременно отказ от заложените в Зеления пакт цели (вероятно ще има битка и при второ четене на законопроекта). "Вземайки предвид и променената геополитическа обстановка, увеличените цени на суровините и кризата, в която се намира селското стопанство на ЕС, беше разумно да се направи допълнителна оценка на целите и предложенията в Стратегията "От фермата до трапезата" и при необходимост, да се променят", казва тя.

Въпреки сериозните опасения, че вероятно е канцерогенен за хората и вреден за околната среда, ЕК все пак реши също през ноември, да поднови одобрението за използването популярния хербицид глифозат за още десет години в ЕС. Брюксел взе решението, след като самите държави членки се разделиха в позициите си. Успокоение донякъде е това, че според новото решение всяка държава може да приеме собствени ограничения за продуктите с глифозат в рамките на критерии, определени от Брюксел. Комисията също прие някои предпазни клаузи и забранява използването на това вещество за изсушаване на културата преди прибиране на реколтата.

ЕК искаше да затегне и разшири европейските правила за замърсяването от промишлеността и към едрото животновъдство. Очакванията бяха така да бъдат засегнати най-големите стопанства за едър рогат добитък, свине и птици: около 13% от стопанствата с търговска цел в Европа, на които общо се падат 60% от емисиите на амоняк от селскостопански животни и 43% от метана в ЕС.

В крайна сметка по време на преговорите говедовъдните ферми бяха изключени от новите правила за намаляване на вредните промишлени емисии в споразумение на Европарламента и Съвета на ЕС, което разводни екологичните амбиции на Комисията. "Също ще бъдат засегнати стопанства с над 350 живи единици за свине, 280 живи единици за домашни птици (300 за кокошки носачки) и 380 живи единици за смесени ферми, вместо първоначалното предложение на ЕК от 150 живи единици за всички животни, вкл. за говеда. Екстензивните стопанства и животновъдството за домашна употреба ще бъдат изключени от обхвата на директивата", коментира българския евродепутат Радан Кънев (ЕНП/ДБ), основен докладчик по досието.

Добрите намерения на ЕК за защита на природата и биоразнообразието също засегнаха интересите на стопанствата. В крайна сметка законът бе приет наскоро, но текстовете далеч се разминават с целите за възстановяване природата в 20% от сухоземните и морските зони на ЕС до 2030 г. и във всички деградирали райони до 2050 г.

Какво предстои

Голяма част от зелените законодателни предложения с изменения на регламенти и директиви вече минаха на първо четене в ЕП и в момента се водят преговори в т.нар. Триалози между ЕК, ЕП и Съвета. Текущо в Комисията по земеделие и развитие на селските райони се работи по предложенията за намаляване на отпадъците от храна и две предложения, касаещи растителния и горския репродуктивен материал и Новите геномни техники. В последното тримесечие от Работната програма на ЕК за 2023 г. се планира Комисията да предложи промени в пакет от законодателство в областта на хуманното отношение към животните, който ще засегне животновъдството, птицевъдството и свиневъдството, транспорта на животни и изискванията към кланици. Но на този етап Комисията бави измененията, тъй като времето до края на законодателния мандат е кратко и риска да не се приемат промените е голям. Някои промени може да се отразят и на цените на храните и ЕК може би осъзнато отлага това.

И все пак, може би изоставането в зелените политики на ЕС в селското стопанство е разбираемо предвид все още високата инфлация, очакванията за рецесия в големите икономики и несигурната геополитическа обстановка. На по-късен етап не е невъзможно да бъде наваксано, докато напредъка в енергетиката, морския и пътен транспорт, останалите индустрии компенсират по-бавната декарбонизация в най-чувствителния сектор, който осигурява продоволствената сигурност, а някога бе и причина за създаването на съюза в Европа.