Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените мнения и становища обаче са само на автора (авторите) и не отразяват непременно мнението и становището на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито предоставящият орган носят отговорност за тях.

Земеделие

Евродепутатите одобриха по-леки правила за "новите ГМО", нo и пълна забрана за патенти

ЕП допусна култури, създадени с някои от т.нар. нови геномни техники (NGT), да могат да стигат по-лесно да пазара в ЕС, но одобрението на новия закон от страните членки ще е трудно

Моника Върбанова

Ани Коджаиванова

2 автори

Shutterstock © Shutterstock

Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Темата накратко

ЕП одобри по-лесни процедури за NGT култури, които се считат за еквивалентни на конвенционалните.
Останалите NGT растения все още трябва да следват по-строго законодателство за генномодифицирани култури (GMO).
Решението предизвика реакции сред по-малки производители и природозащитни организации

Ново развитие получи в сряда горещата тема дали строгите правила за ГМО в ЕС да бъдат разхлабени за култури и храни, получени с така наречените нови геномни техники (NGT) - изключително обещаващ нов метод за устойчиви и по-полезни за хората и природата култури. След като през декември страните членки не успяха да стигнат до обща позиция дали да одобрят законодателното предложение на ЕК за по-либерални правила, сега текстовете са в Европейския парламент и комисията по околна среда гласува "за" по-лесен достъп на някои NGT продукти до европейския пазар.

Предложението на ЕК въвежда нова регулаторна рамка, която въвежда две категории растения - при едните крайният продукт е с изменения, които са неразличими от природно възникващите или в резултат на класическа селекция, а вторите са с по-съществени изменения. Идеята е културите от първа група да бъдат регулирани по-либерално и сходно на тези, получени от традиционните методи за отглеждане. Евродепутатите одобриха това.

В същото време те поискаха пълна забрана на патенти за всички NGT растения, като това бе и едно от големите притеснения на по-малки производители и фермерски организации. Евродепутатите решиха още, че растения, създадени с новите геномни техники, не би трябвало да бъдат причислени към биологичното производство, тъй като тяхната съвместимост изисква допълнително разглеждане.

Въпреки това обаче притесненията на малките фермери и организации остават. След като законодателството мине окончателно одобрение на европарламента (очаква се това да стане по време на пленарната сесия на 5 - 8 февруари 2024 г.), ще започнат отново преговори с държавите - членки на ЕС. Постигането на единодушие там ще е трудно, като някои страни са остро против това законодателство. България - под обществен и политически натиск, през декември се въздържа в гласуването.

В сряда след вота в комисията докладчикът Джесика Полфярд (ЕНП, Швеция) коментира, че "това предложение е от решаващо значение за укрепване на безопасността на храните в Европа по устойчив начин. Най-накрая имаме шанс да приложим правила, които обхващат иновациите, и очаквам с нетърпение приключването на преговорите в Парламента и със Съвета възможно най-скоро".

Ще се отвори ли ЕС за "новото поколение ГМО" в храните

Kакво е NGT методът

NGT са нови, съвременни техники, които въздействат на генетичния материал на даден организъм. Докато при класическите ГМО има пренос на гени между различни видове, при NGT няма. В случая се ползват три други, много по-прецизни техники, които позволяват специфични мутации на определени места в генома, без да се вкарва нов генетичен материал или пък се вмъква такъв, но само от близкородствени организми, които могат да се кръстосват и в природата. В това отношение на практика NGТ не се различава много от традиционната селекция на видове и култури, при която породи и сортове се кръстосват в продължение на месеци и години, докато не добият желаните качества. В случая с NGT обаче това може да се случи много по-бързо и много по-прецизно.

Към момента всички растения, получени чрез NGT, обаче са обект на същите правила като класическите генно модифицирани култури, които в ЕС са сред най-строгите в света. NGT могат да спомогнат за по-голямата продоволствена сигурност чрез разработване на подобрени сортове растения, които са устойчиви на климата и на вредители, дават по-високи добиви или изискват по-малко торове и пестициди.

Няколко продукта на NGT вече са или са в процес на предлагане на пазара извън ЕС (например банани във Филипините, които не покафеняват, с потенциал за намаляване на хранителните отпадъци и емисиите на CO2).

Решението на европарламента

Депутатите сега утвърдиха двете различни категории NGT. Тези, считани за еквивалентни на конвенционалните растения (NGT 1), ще бъдат освободени от изискванията на законодателството за ГМО, докато за растенията NGT 2 това законодателство адаптира рамката на ГМО към новите методи за производство.

Все пак членовете на ЕП искат Комисията да докладва как се развива възприятието на потребителите и производителите за новите техники седем години след влизането им в сила.

От друга страна, евродепутатите се съгласяват да запазят изискванията на законодателството за ГМО за по-сериозните случаи на геномна намеса. Там вече ще действа задължително етикетиране на продуктите. И все пак "предложението на Комисията премахва всички проверки за безопасност за около 94% от новите ГМ растения, които понастоящем все още са в процес на лабораторни разработки за патенти, според германската BfN", недоволстват от българското сдружение "Агролинк".

Забрана на всички патенти, подадени за NGT растения

Депутатите обаче измениха предложението на ЕК и въведоха пълна забрана на патентите за всички NGT растения, растителен материал, части от него, генетична информация и характеристики на процеса, които те съдържат. Целта е да се избегне правна несигурност, увеличени разходи и нови зависимости за фермерите и животновъдите, което е и сред най-големите притеснения на бранша.

Членовете на ЕП също така изискват доклад до юни 2025 г. относно въздействието на патентите върху достъпа на животновъдите и фермерите до разнообразен растителен репродуктивен материал, както и законодателно предложение за съответно актуализиране на правилата на ЕС относно правата върху интелектуалната собственост.

Въпреки това страховете в по-малките производители остават. От организацията на "Грийнпийс" в ЕС коментират, че "десетилетия напредък в ЕС по отношение на правата на фермерите и защитата на здравето на хората и околната среда не трябва да се отхвърлят в името на печалбите на биотехнологичната индустрия. Мерките за безопасност не възпрепятстват иновациите, нито настоящите правила, които се прилагат за ГМО".

Министърът на земеделието на Полша Секиерски - една от държавите, които са най-силно против новото законодателство, също обясни притесненията си, че "не искаме да позволим патентоването на растенията от NGT. Страхуваме се, че патентоването допълнително ще ограничи наличието на семена и достъпа до тях, особено за по-малките земеделски производители. Подкрепяме иновациите, но те не могат да бъдат изпреварвани от корпорациите", казва той и добавя, че въпреки че "сме наясно, че корпорациите инвестират пари в новите сортове", смятаме, че те също са длъжни да уважават хората и да им служат".

"Настояваме българското правителство също да постави в своя дневен на първо място правата и икономическите интереси на българските земеделски производители, за да знаят какви семена ползват, както и развитието на българските традиционни сортове земеделски култури и традиционната храна, доказала пред целия свят своето качество", коментират пък от българската "Агролинк".

Експертите в българското земеделско министерство, както и самият министър Кирил Вътев не крият подкрепата си за новите геномни техники, които според тях са изключително обещаващи, а страховете са преувеличени. Въпреки това заради общественото мнение Вътев гласува "въздържал се" през декември и заяви, че това ще е официалната позиция на страната ни, "докато обществото не се информира".

За да бъде одобрено новото законодателство от страните членки, е нужна обаче подкрепа от някоя от по-големите държави - като Полша, която обаче е силно против, или Германия, която също се въздържа през декември. Развръзката предстои.