Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените мнения и становища обаче са само на автора (авторите) и не отразяват непременно мнението и становището на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито предоставящият орган носят отговорност за тях.

Земеделие

Ще се отвори ли ЕС за "новото поколение ГМО" в храните

Новите геномни техники могат да донесат големи ползи за земеделието в ерата на климатичните промени, но опитът на ЕК за реформа на рестриктивното законодателство среща съпротива

Моника Върбанова

Ани Коджаиванова

2 автори

Shutterstock © Shutterstock

Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Темата накратко

Новите геномни техники могат да направят земеделските култури по-устойчиви на климатични кризи и болести и по-полезни за хората и природата.
Опитът на ЕК за реформа на старото силно рестриктивно ГМО законодателство обаче засега среща сериозна съпротива.
Екоактивисти, дребни фермери, органични производители се опасяват от засилване на монопола на големите и от щети за биоразнообразието. А в България избуя и популизъм.

Преди десетина години един голям пробив в света на биотехнологиите донесе надежди ако не за вечна младост, то поне за край на някои болести. Става дума за "геномната ножица" CRISPR-Cas9 - метод, с който могат да се "изрязват" гени, които отключват тежки наследствени заболявания. И докато експериментите с високопрецизното редактиране на човешка ДНК напредват бавно и внимателно, новите геномни техники (NGT) вече ефективно могат да се използват в земеделието, така че да направят сортове и породи по-устойчиви на суша, наводнения, болести, да натрупват повече полезни вещества, да са по-щадящи за почвите и т.н. При това вече не е нужно да се пренасят гени между различни видове.

На фона на климатичната криза тези постижения могат да са от огромна полза за селското стопанство. Например за отглеждането на царевица, която не е така уязвима към гъбички, са нужни по-малко пестициди, което пести средства, а продуктът е много по-добър и за хората, и за природата.

Така още преди повече от година в контекста на Зелената сделка ЕК започна да подготвя промени в силно рестриктивното европейско ГМО законодателство, които да осигурят по-лесен достъп до пазара за такива култури и продукти. През декември 2023 г. законодателното предложение бе поставено на масата и се сблъска със съпротива на екоактивисти, някои фермерски организации и граждани от целия ЕС, които изложиха куп аргументи срещу NGT - някои релевантни, други по-скоро плод на необосновани страхове, неразбиране или чист популизъм. И те резонираха и в позициите на страните членки, които останаха разделени по темата.

В България ИТН опита да превърне темата в политически скандал и това доведе до промяна на официалната позиция на страната ни - от "за" на "въздържала се". Но и много други правителства изразиха опасения за безопасността, етикетирането и социалното приемане на NGT и окончателно решение не бе взето. Темата обаче се връща на дневен ред идната седмица.

Европа не харесва ГМО

Терминът ГМО стана популярен в края на 70-те години на миналия век, когато напредъкът в биотехнологиите позволи конвенционалните техники за развъждане - хибридизирането на растения, да се развият с внасяне на генетични промени, включително пренасяне на гени между различни видове. Тази техника направи реколтите по-изобилни и по-устойчиви, но и събуди дълбоки страхове - за ефекта върху здравето, биоразнообразието, хранителните качества. Макар лошите очаквания до момента по-скоро да не са се сбъднали, ГМО останаха някак дамгосани.

В началото на новото хилядолетие ЕС заобиколи потенциалните проблеми генерално: като въведе едно от най-рестриктивните в света законодателства за ГМО. За вноса на такива продукти има много строги процедури - за оценка на безопасността и на риска, куп разрешения, специфично етикетиране и проследимост. Отглеждането на ГМО култури в ЕС пък е забранено, като единственото изключение е царевицата MON 810, която се гледа в Испания и Португалия. Но всяка страна може да въвежда и самостоятелни забрани и за внос на продукти (дори когато са минали всички процедури за безопасност), и за отглеждане - въпросната царевица например е изрично забранена в 18 от 27 страни в ЕС, включително в България.

Какво са новите геномни техники

Тази свръхрестриктивна политика обаче е морално остаряла и не отчита новите геномни техники. Те позволяват генетичната структура на организмите да бъде променена чрез добавяне, изтриване или разместване на гени с цел подобряване на определени свойства. И докато по-старите ГМО техники генерират случайни промени в последователността в генома, с NGT промените се насочват към конкретно геномно местоположение и така геномът бива редактиран по-прецизно и по-бързо.

Това се случва по три начина - с мутагенеза, цисгенеза и интрагенеза. В първия случай се предизвикват специфични мутации на определени места в генома, без да се вкарва нов генетичен материал. При цисгенезата или интрагенезата се вмъква генетичен материал, но само от родствени организми, които могат да се кръстосват и в природата - например въвеждане на гени от диви картофи в култивирани или от глиган в домашни прасета.

В момента в ЕС няма продукти, получени от NGT, но има няколко на пазара извън ЕС: соя с по-здравословен профил на мастни киселини, домат, обогатен с гама-аминомаслена киселина, и бактерия за наторяване на земеделска почва. Много продукти има в предпазарна фаза и в процес на разработка.

Какво предложи Брюксел

Проучване, поръчано от ЕК и публикувано още преди две години, потвърждава потенциала на NGT. Te могат да направят растенията устойчиви на вредители и болести, като така ще се нуждаят от по-малко пестициди - например устойчивата на гъбички царевица или картофи; могат да ги направят и по-издръжливи на изменението на климата - например устойчива на дъжд пшеница или устойчив на суша ориз; могат да подобрят съдържанието на хранителни вещества в зеленчуците за по-здравословни диети, например соево масло с по-здравословно съдържание на мастни киселини; или да намалят съдържанието на токсини и алергени - като картофи с намалено съдържание на акриламид. По същия начин селскостопански животни могат да бъдат направени по-устойчиви на определени болести.

Проектът на регламент за нови геномни техники създава две категории растения: едните са тези, при която крайният продукт е с изменения, които са неразличими от природно възникващите или в резултат на класическа селекция (критерият е броят на нуклеотидните промени да не надвишава 20); докато втората група са такива с по-съществени изменения. ЕК предложи растения и продукти от първата група, които са "подобни на конвенционалните", да минават през по-улеснени процедури: да не се етикетират като ГМО, да не са обект на строга оценка на риска от регулаторите за безопасност на храните, а държавите от ЕС да не могат да забраняват самостоятелно отглеждането на NGT култури на своя територия. Във втория случай пък ще се използва рестриктивният подход за оценка на риска.

Тези предложения обаче разбуниха духовете.

Кой срещу кого на ГМО полето

Пазарът на генетично модифицирани храни в ЕС е малък, но блокът и сега използва значително количество генетично модифицирани фуражи с високо съдържание на протеини, внос от държави с доминиращо ГМО производство като Бразилия. Заинтересовани страни тук са мултинационални компании като Bayer, Syngenta и Corteva, които контролират лъвския пай от сектора на растениевъдството. В про-NGT отбора са и множество по-малки компании, учени и фермерски групи като най-голямата в Европа - Copa-Cogeca. Те твърдят, че, неглижирайки модерните геномни техники, ЕС рискува да изостане в развитието на по-хранителни, по-ефективни и по-добре адаптирани към променящия се климат култури и породи.

Срещу тях са екоактивисти, групи за защита на околната среда, органични и дребни фермери и повече от 400 000 граждани на ЕС, които са подписали петиция срещу "новите ГМО". Според тях правилата ще затегнат още повече хватката на шепата мултинационални компании, позволявайки им да претендират за патенти върху култури, които биха могли да бъдат получени и чрез конвенционални методи на отглеждане.

Друг техен аргумент е, че новите ГМО култури могат да са заплаха за не-ГМО културите и органичното производство. Тези рискове се изтъкваха и за "старите" ГМО култури - тъй като са икономически успешни, те могат да изтласкат и дори да обрекат на изчезване други местни, автохтонни сортове и породи и да застрашат биоразнообразието. Това обаче все пак са управляеми рискове.

Темата провокира и реакции сред български фермерски и екоорганизации, които дори заплашиха с протести. "Регламентът се налага под натиска на агро-химическото лоби. Без етикетиране, без проверка и без оценка на риска - така трябва да се разпространят новите геномни технологии. Проектът е написан на коляно без научна обосновка", заяви доц. Светла Николова от сдружението "Агролинк" по време на кръгла маса миналата седмица. Според доц. Веселин Дочев от Шуменския университет пък не е нормално да има строги мерки за биологичното земеделие, а за новите геномни технологии да не се предвижда контрол. "Те ще бъдат патентовани и трудно ще може да се опазят биологичните култури от замърсяване, като така ще се влезе в конфликт на интереси", смята той. "Биологичните фермери, преработватели, сертифициращи организации и търговци настояват да се запази свободата им на избор да останат свободни от ГМО. За тази цел принципът на етикетиране и проследяване, заложен в действащото законодателство, който позволява идентифицирането на ГМО по цялата верига на доставки, трябва да се запази и да се прилага за всички нови геномни техники (НГТ), пишат в свое становище и от Фондация "Биоселена".

И шепа балкански популизъм

Не този дебат обаче предопредели българската позиция, а по-скоро популистка атака от страна на ИТН три дни преди гласуването на земеделските министри на ЕС по темата. От партията обвиниха правителството, чиято позиция бе "за" промените, че иска тайно "да ни тъпче с ГМО храни, без да знаем" и "да изгубим пазарите си за чисти биологични храни" (нищо че биопроизводството в България всъщност е на критичните 2% от общото с тенденция да намалява и този факт няма нищо общо с ГМО или NGT - бел. ред.).

Заради раздуващия се скандал кабинетът реши да промени позицията си на "въздържал се", макар че експерти в агроминистерството явно подкрепят промените. "Притесненията идват от подвеждане, че няма разлика между NGT са ГМО. Така се генерира страх, че растенията, получени с нови геномни техники, имат същите потенциални рискове, каквито могат да имат класическите генномодифицирани организми. Но те нямат нищо общо с ГМО технологиите, разработвани преди време", каза д-р Ивелин Ризов, държавен експерт в Министерството на земеделието и храните, по време на кръглата маса. Таква визия споделя и земеделския министър. "За голямо съжаление у нас NGT се възприемат като ГМО, но ГМО отдавна е отживелица, а новите геномни техники правят чудеса. Като цяло Европа изостава в това отношение", каза след вота в Брюксел Кирил Вътев.

Но и други в Източна Европа - като Полша и Румъния, се противопоставиха на промените. Румънският министър Флорин Йонут Барбу изброи редица "неподлежащи на обсъждане" искания, включително пълно отделяне на ГМО от конвенционалните култури, етикетиране до края на хранителната верига и пълен анализ на риска за всеки отделен продукт - което на практика са същите тежки регулации, през които сега минават всички ГМО в ЕС. Германия пък се въздържа, изтъквайки необходимостта от "широк социален консенсус" и правото на потребителите да знаят дали дадена храна е продукт на някаква форма на генетична манипулация. Двете най-големи земеделски производителки - Франция и Испания, подкрепят новото законодателство, но не успяха да надделеят.

Дебатът в ЕС продължава и в началото на годината и ново гласуване се очаква на 15 януари. Изходът засега не е ясен - ако една от по-големите държави като Полша или Германия подкрепи новото законодателство на следващ вот, то ще бъде утвърдено. Но предвид нактуалните настроения е възможно това да е поредната загубена от ЕК битка в полето на налагането на Зелената сделка в земеделието.