🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Седмични новини за енергетика

Домакинствата плащат двойно по-скъп ток от борсовия; Фамилна връзка между ТЕЦ-а на Доган и основния му донор - ЕСО; И продължението на "Турски поток" през България се бави

Цените на тока както на свободния, така и на регулирания пазар ще продължат да са гореща тема поне до края на юни
Цените на тока както на свободния, така и на регулирания пазар ще продължат да са гореща тема поне до края на юни
Цените на тока както на свободния, така и на регулирания пазар ще продължат да са гореща тема поне до края на юни    ©  Анелия Николова
Цените на тока както на свободния, така и на регулирания пазар ще продължат да са гореща тема поне до края на юни    ©  Анелия Николова

Ако искате да получавате информация за най-важното от сектора на енергетиката, можете да се абонирате за седмичния ни бюлетин тук

Цени и пак цени. Изминалата седмица бе наситена с новини, свързани с тарифите и начина на работа на енергийните дружества у нас. Част от тях - като това защо домакинствата плащат двойно по-скъп ток от борсовия, повдигат много въпроси и разкриват дефектите на административното ценообразуване и липсата на либерализация в сектора.

На фона на кризата домакинствата в страната продължават да плащат за електроенергия сякаш сме в икономически бум. Това няма да се промени нито през май, нито през юни, когато всички прогнози сочат, че борсовите цени на тока ще останат изключително ниски заради свития бизнес и слабото потребление.

Причината за този парадокс е, че цените на електроенергията за бита в България се определят административно само веднъж годишно (на 1 юли) и не зависят от случващото се на пазара и в икономиката като цяло. Това, от една страна, дава известна сигурност за потребителите и им спестява динамиката в сектора, но, от друга, ги лишава от възможността да намалят разходите си във време на кризи.

Пример за последното е случващото се с цената на природния газ, която след натиск от ЕК започна да се определя всеки месец, и то на база котировките на европейските борси. В резултат още от 1 април битовите потребители плащат с 50% по-малко, а съществено намаление има и при парното и топлата вода.

И още - фамилна връзка между ТЕЦ-а на Доган и основния му донор ЕСО установи "Капитал". Новото назначение в държавната енергетика затвърждава позициите на Ахмед Доган в сектора и бетонира получаването на многомилионни плащания към варненския му ТЕЦ. Става дума за Стефан Радев, който от февруари е в ръководството на държавния Електроенергиен системен оператор (ЕСО). Той е влязъл като зам. изпълнителен директор, заради което назначението му не е отразено в Търговския регистър, но "Капитал" го потвърди през трима свои източници.

ЕСО разпределя милионите за студен резерв - мощности, които не работят, а стоят в готовност, за да бъдат активирани при нужда. А Радев е зет на директора на притежаваната от Доган ТЕЦ "Варна" - Георги Христозов, който преди това оглавяваше държавни енергийни фирми, включително БЕХ. Така фамилията, от една страна, ще дава и контролира милиони, а от друга, ще ги получава. Реално ЕСО е единственият източник на приходи за централата на Доган.

Междувременно още един голям енергиен проект попадна в клопката на пандемията - продължението на "Турски поток" през България се бави заради COVID-19. Спазването на мерките затруднява осигуряването на квалифицирани кадри и спазването на производствени срокове, както и тези за доставка на материали, което възпрепятства процесите и строително-монтажните работи на обекта, съобщиха от Министерството на енергетиката за "Капитал".

Срокът, в който България ще приключи изграждането на газопровода, не е ясен. Първоначалните заявки на "Булгартрансгаз" бяха, че това ще стане до края на май.

Това е вторият голям енергиен проект, който е засегнат от кризата. България вече официално е уведомила "Росатом", че ще забави търга за стратегически инвеститор в АЕЦ "Белене" с месец и половина заради невъзможността да се осигури физически достъп до документацията.

//ИЗБРАНО ОТ ДРУГИ МЕДИИ И ИЗТОЧНИЦИ

В енергетиката по традиция прогнозите много рядко се сбъдват - времето опроверга ентусиазма на 60-те години за ролята на ядрената енергетика, не се стигна до очакваното драстично увеличение на потреблението на газ (в България потреблението падна с 60% в сравнение с 2005 г.) и др. Повече за енергийната политика и енергийния национализъм след коронавируса четете тук.

Норвегия ще намали добива на петрол от юни до декември с 250 000 барела на ден. Освен това влизането в експлоатация на някои находища ще бъде отложено до 2021 година. Още по темата може да откриете тук

А какви рискове поражда пандемията за енергийната сигурност на страната ни и кои са критичните точки наред с АЕЦ "Козлодуй" и "Булгартрансгаз" може да видите тук.