COVID-19 намали емисиите на парникови газове с 8%
Според BloombergNEF's до средата на века над половината от енергията ще идва от вятър и слънце
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
Заради пандемията от COVID-19 през тази година емисиите на парникови газове са намалели с около 8%. В резултат от раздвижването на икономиката от лятото отделяния CO2 леко е започнал да се увеличава, но нивата няма да достигнат тези от миналата година. Нещо повече - очаква се от 2027 г. нататък въглеродните емисии да започнат да спадат с около 0.7% годишно до 2050 г. Това се посочва в доклад на изследователската компания BloombergNEF's, като има и допускане, че 2019-а може да се окаже годината с най-многото изхвърлени в атмосферата вредни газове.
Тези очаквания се основават на прогнозата за изграждане на все повече ВЕИ мощности. Заедно енергията от вятър и слънце ще представлява 56% от световното производство на електроенергия до средата на века. А с включването на батериите и системите за съхранение възобновяемата енергия ще заема 80% от общите 15.1 трилиона долара инвестиции в нови енергийни мощност за следващите 30 години, пише още в доклада на BloombergNEF's. В допълнение нови 14 трилиона долара ще бъдат инвестирани в енергийната мрежа до 2050 г.
Засега обаче България остава далеч от тези прогнози - към момента държавата прави плахи опити за премахване на част от регулациите при изграждането на нови ВЕИ инсталации, а за съхранение на енергия от тях и субсидиране на батерии към момента изобщо не може да става и дума. В същото време щедро се подпомагат скъпи, мръсни и неефективни въглищни производства.
"За да останем под два градуса от глобалното покачване на температурата, ще трябва да намаляваме емисиите с 6% всяка година, като започнем от сега. А за да ограничим затоплянето до 1.5 градуса по Целзий, емисиите ще трябва да спадат с 10% годишно", коментира съавторът на доклада и старши анализатор в BNEF Матиас Кимел.
Прогнозите са, че мощностите на въглища в Китай и в Индия ще достигнат своя пик съответно през 2027 г. и през 2030 г., след което ще започнат да намаляват и ще се сринат до 12% от световното производство на електроенергия през 2050 г. При природния газ обаче се очаква обратното - употребата му ще се увеличи с 33% при сградите и с 23% в индустрията.
Според главния изпълнителен директор на BNEF Джон Мур следващите 10 години ще бъдат решаващи за енергийния преход на света. По думите му има няколко ключови неща, които трябва да видим - ускорено развитие на вятърни и слънчеви централи, по-бързото навлизане на електрическите превозни средства, малките ВЕИ за собствени нужди и нисковъглеродната отоплителна технология като термопомпите, както и внедряването на горива с нулеви въглеродни емисии. Засега обаче България гледа в коренно различна посока, като залага на големи, скъпи и спорни като ефективност проекти.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.