Новата енергийна стратегия обрича България на скъп ток и големи държавни разходи

Ще затваряме, няма да затваряме

В стратегията са заложени откровени противоречия. "Отчитайки европейската политика и засилените мерки за декарбонизация, както и растящата цена на CO2 емисиите", в нея се допуска икономическото отпадане на част от генериращите мощности при липсата на модернизации. Но в същото време се изтъква, че България ще продължи да разчита на централите си на въглища.

"Имайки предвид стратегическия характер на топлоелектрическите централи, произвеждащи електрическа енергия от въглища, за гарантиране на енергийната сигурност на страната, България ще продължи да разчита и за в бъдеще на ефективната работа на тези мощности", пише още в документа.

От разбивката на генериращите мощности ясно се вижда, че до 2050 г. е планирано да има действаща ТЕЦ на въглища без система за улавяне на CO2, което е равносилно на огромни държавни субсидии за поддържането ѝ. За сравнение - дори при сегашните цени на квотите за вредни емисии държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" се нуждае от подкрепа в размер на стотици милиони на година, за да съществува.

Нови ВЕИ

По план до 2030 г. делът на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление трябва да достигне 27.09%. Тя ще бъде постигната чрез 30.33% дял при производството на електрическа енергия, 42.60% дял в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане, както и 14.2% дял на възобновяемата енергия в транспорта.

На практика ще се разчита основно на горенето на биомаса (дървесина) и отпадъци в топлоцентралите, докато за производството на ток и при транспорта ВЕИ ще се увеличат съвсем слабо. Изграждането на нови соларни и вятърни мощности ще става само на пазарен принцип, като до 2030 г. се очакват общо около 2300 MW нови централи.

Изглежда обаче, не е отчетен реалният потенциал, защото още сега има проекти за над 500 MW слънчеви мощности, по които се работи, а също така и стотици по-малки инсталации за собствени нужди. Това всъщност е и най-евтиният към момента енергиен източник - преди месец в Португалия бе постигната цена от 10 евро/MWh за нова соларна централа, докато сега, преди планираното двойно поскъпване на квотите CO2, ТЕЦ "Марица-изток 2" произвежда на нива от 75 евро/MWh. Дори енергията на отдавна изплатената АЕЦ "Козлодуй" не може да падне под 22 евро/MWh заради огромните експлоатационни разходи и съхранението на отработеното ядрено гориво.

Държавата все пак вече предвижда битовите потребители да могат да участват в "общности за възобновяема енергия", които могат да произвеждат, потребяват, акумулират или продават чиста енергия. Точно това са основните бизнес модели, на които залагат развитите страни, но при нас освен споменаването им в стратегията липсва каквато и да било конкретика по темата.

Възможност за стимулиране на производството на ток от ВЕИ ще бъде предоставена чрез търговията на издаваните гаранции за произход от Агенцията за устойчиво енергийно развитие, която ще се включи в "Европейска система за енергийни сертификати".

Топлофикации на боклуци и газ

Предвижда се в местата със съществуваща когенерация да се изградят допълнителни високоефективни мощности, работещи на газ, като разликата до върховия товар да се покрива от котли. Общият потенциал за изграждане на високоефективни мощности за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия в централизираното топлоснабдяване до 2025 г. е 355 MW, от които 235 MW са нови мощности и 120 MW - заместващи мощности.

Това донякъде съвпада и с прогнозите за развитие на мрежата на "Булгаргтрансгаз", чиито експерти прогнозират увеличено потребление на природния газ при производството на топлинна и електрическа енергия. А това означава, че има очаквания за газифициране на част от централите.

Въвеждането в експлоатация на заместващи мощности на природен газ може да се окаже от изключително значение не само за покриване на максималните товари в системата, а и за осигуряване на базовото потребление, обобщават експертите, което пък противоречи на идеята за нови ядрени мощности.

АЕЦ "Белене" - от скромно, по-скромно

В стратегията почти напълно отсъства проектът "Белене". Той на няколко пъти е споменат, но не поименно, а единствено като намерение държавата да продължи да подкрепя развитието на ядрената енергетика "чрез оказване на институционално съдействие за реализиране на инвестиционен проект за изграждане на два нови ядрени блока, всеки от които с мощност 1000 MW, които поетапно да бъдат въведени в експлоатация след 2030 г.".

Вялото споменаване на проекта единствено подсказва, че държавата явно не е съвсем сигурна в бъдещето на ядрената централа, което се подхранва и от думите на енергийния министър Теменужка Петкова, според която е нужно отново да се изясни колко печеливш би бил проектът "Белене" и как той се вписва в предварително договорените параметри.